— Да! — разнесоха се екзалтирани викове. — Истина е! Легендата наистина се сбъдва!
Нямаше значение, че никой от тях повече нямаше да се вслушва в легендите, помисли си тя. Тази идея бе така дълбоко втълпена в съзнанието им, че те моментално престанаха да вярват в нея, когато се разкри произходът й.
Сега Никоу бе доказал, че се вслушваше в легендите. Че бе загрижен за своите поданици. Те се убедиха, че той бе пълноправният им владетел. За Даргентия всичко щеше да се развие добре.
Но не и за Пейдж Конър — в това тя бе убедена. Имаше нещо повече в маскарада на Пейдж да се появи като принцеса. Нейният блясък бе част от прикритието й. И това не беше всичко. Никоу трябваше да узнае цялата истина.
— Сега, приятели мои — продължи Никоу, — ако ни извините, има един незначителен въпрос, с който да се занимая: да поискам ръката на булката.
Сред развеселената тълпа се разнесе кикот.
— Поискайте половината от кралството, Пейдж — извика приятелски глас.
Даргентийците отново си тръгнаха.
Този път Никоу не ги възпря. Гражданите на Дарджънт Сити се смесиха с хората от охраната, които с облекчение започнаха да си бъбрят приятелски с тях.
След миг Пейдж и Никоу останаха сами.
Миг ли? Пейдж погледна крадешком към часовника на ръката си. Нима всичко това бе продължило само половин час? Оставаха й още петнадесет минути, преди отново да се превърне в невзрачната историчка в джинси и тениска: Но как можеше да обясни всичко това на Никоу за толкова кратко време?
Той внимателно хвана ръката й и й помогна да слезе от пейката. Съблече сакото на смокинга си и го разстла върху пейката.
— Не — запротестира тя. — Ще го изцапате.
Той сви рамене с безразличие, после я издърпа, докато тя най-накрая седна върху сакото с плътно прилепналата си към тялото рокля. Седалката под нея бе твърда и сакото почти не я предпазваше от студената повърхност.
Той седна до нея и отначало нищо не каза, а само безмълвно наблюдаваше нещо отвъд рова. Гъските заплуваха към тях. Но те отново се държаха на разстояние от брега.
Той все още я държеше за ръката. После се приближи до нея, докато колената им не се докоснаха. Погали с палци меката кожа на дланта й.
— Вече споменах на моите роднини, че се предавам и ще се оженя за обикновена жена — започна той.
Пейдж се наслаждаваше на сладкото усещане от лекото като перце докосване на неговите пръсти и попита:
— За това ли свикахте семейно събрание?
— Да. Обаче за нещастие и Едуард се присъедини към останалите, така че реших да изчакам по- подходящ момент. Това бе, преди ти да откриеш Легендарните. Помислих си, че той можеше да се наслади на провала ми и по-късно, когато потокът от туристи в хотелите секнеше и аз не успеех да върна дълговете си към него. Сега всичко се промени.
— Но, Никоу, балът има небивал успех! Тук са толкова много прекрасни принцеси, сред които можете да си изберете булка. И при това богата. Въобще не трябва да се отказвате.
— Разбира се, че трябва. От ума ми не може да излезе сияйният образ на принцеса Елеонора…
— Но…
— … която вече знаех, че е Пейдж Конър. Но защо бе цялата тази игра, Пейдж?
Той знаеше защо и искаше да се омъжи за нея. Тя усети как очите й се насълзиха — от признателност за подаръка, който й правеше, и от тъга, че скоро щеше да си го вземе обратно.
Опита се да измисли начин, по който да започне.
— Това е дълга история. Това, което направих тази вечер, беше продиктувано от безпокойството ми за вас. Отначало вие, изглежда, не взимахте на сериозно всички онези слухове за бунта на вашите поданици, а когато го направихте, наехте телохранители. Обичам… обичам поданиците ви, поне повечето от тях. Исках да предотвратя да не се случи нещо лошо.
— И донесе нещо прекрасно.
— Не зная какво искате да кажете… — започна тя, но той я спря, като хвана в шепи брадичката й.
— Ти си това нещо — каза той тихо като бриза, който отнесе думите му.
Тя замръзна на мястото си. Разтопи се. Но не можеше да му позволи да продължи. Тази нощ той бе увлечен по нея заради всичките онези уловки, които Милисънт му бе подготвила. А да не говорим за проклетия й ослепителен блясък.
Тя не можеше да се омъжи за него, дори и преди това да бе говорил сериозно. Само след минути тя отново щеше да се превърне в самата себе си.
Как можеше да му обясни това — особено след като той се наведе и устните му се впиха в нейните.
Тя затвори очи. Забрави всеки свой протест под лекия му, възбуждащ допир. Прииска й се да се протегне към него и да го привлече още по-близо до себе си. Вместо това тя остана напълно неподвижна.
Изведнъж, тя се озова там, където искаше да бъде: в неговите прегръдки, притисната в силното му, разгорещено тяло.
— Пейдж — промърмори той и я целуна. Устните му я изследваха само за миг, преди да пъхне език в устата й, горящ от нетърпение да открие нейния. Тя го посрещна, изстена леко. Устата й бе също толкова оживена и копнееща, както и неговата.
В този миг тя напълно се самозабрави, възбудена от ръцете му, които милваха нежната й кожа върху бузата и после продължиха надолу към шията й. Те си проправяха път, който отнемаше и сетните сили на Пейдж от страстно желание: докосваха жадните й за любов гърди, а после надолу възбудените й бедра.
Цялото й тяло се обля от плътска наслада, която пулсираше в нея и разтапяше последните й сили. Тя също започна да изследва с пръсти напрегнатите му широки гърди, копринената му коса, коравата му брада. Изпита отново желание да се намира в спалнята на принца. Театърът й свърши…
Театър. Тя не бе истинска и трябваше да му каже това. Сега, преди нещата да бяха стигнали твърде далеч.
Изскубна се от него. Наведе се напред, като се опитваше да си поеме дъх. Неравният й глас избухна в нещо средно между вик и стенание.
— Откога знаете, че аз не съм Елеонора?
Той я хвана за рамото и се опита да я привлече отново към себе си. Обаче тя се задърпа назад, а всяка частица от съзнанието й се бореше да устои на съпротивата.
— Почти от мига, в който влезе в Парадната зала — отвърна той. Той намери това за много забавно и плътният му глас премина в лек кикот. — От седмици насам работим твърде близо един до друг, Пейдж. — Той се отказа от опита си да я привлече към себе си. Прошепна в ухото й: — Та нали ние се любихме, Пейдж. Познавам всяка частица от тялото ти. Научих и твоите маниери. Наистина ли си мислеше, че ще ме измамиш?
Тя се замисли за миг. Искаше да успее; но се бе надявала, че нямаше да го излъже.
— Но без моите очила, с високо вдигнатата ми коса… и аз бях ослепителна, нали?
— Какво?
— Няма значение, Никоу. Не възнамерявах да идвам тази вечер. Не исках да отвличам вниманието ти от принцесите.
Той бурно се разсмя.
— Все пак това свърши много добра работа.
— Но вие бяхте такъв инат — продължи тя, сякаш той нищо не бе казвал. — Исках да помогна на вас и вашите поданици да се споразумеете.
— Ти със сигурност успя да го постигнеш. Спечели любовта на всеки един от тях, като откри Легендарните. Хората ще ни обикнат и двамата още повече, когато се оженим. Те толкова много искат за кралица обикновена жена. — Той я вдигна на ръце и я завъртя така силно, че главата й се замая. После
