не можа да направи нищо, за да го спаси.
Свлече се на земята и прегърна коленете скрита от храстите в основата на бараката. Може би, ако не беше дошла тук, чичо й още щеше да е жив! Тя отклони вниманието му с появяването си момент преди Уат Ранкин да го застреля в гръб. Може би, ако вниманието му бе останало концентрирано върху Ранкин…
Но Анабет знаеше дълбоко в себе си, че Буут нямаше шанс срещу Ранкин. Не съществуваше защита срещу този тип жълтокоремести помияри, които застрелваха човека в гърба.
Може би, в този първоначален момент, ако тя беше извадила пистолета си, можеше да помогне на Буут със стрелба да си пробие път. Но шокът и страхът я бяха сковали, докато стана твърде късно. Докато разумът й каза, че само щяха да я убият, ако се опиташе да му помогне.
Анабет почувства как едно ридание се надига в гърлото й и тя го потисна. Ако издадеше само един- единствен звук, бандитите със сигурност щяха да я открият. Тя притисна лице към коленете си и притаи дъх. Молеше се те да не открият присъствието й.
— Хей! Той не носи колана със златото — извика Змията.
— Виж в торбите на седлото му — каза Ранкин.
— Тук има съвсем малко, сеньор — каза Солано, връчвайки торбите на Ранкин.
— Какво по дяволите е това?
Анабет чу възмущението и объркването на бандитите в ужасните им викове, когато те разбраха, че Буут е донесъл със себе си само една нищожна част от златото.
— Трябва да намерим Кид — каза Ранкин. — Той знае къде е златото.
„Но аз не знам!“ — осъзна Анабет.
— Ние не знаем къде да търсим Кид — призна Уиски. — Буут отнесе тайната на онази долина със себе си в гроба.
Ранкин изруга отново.
— Тогава трябва да се пръснем и да я търсим. Даже ако не успеем да открием долината, Детето ще трябва да се появи рано или късно. И когато това стане, ние ще го чакаме.
Анабет се сви в толкова малко пространство в колкото можа, когато бандитите препуснаха конете си покрай нея. Тя изчака няколко минути преди да застави треперещите си крака да се изправят и още няколко минути, преди да може отиде при чичо си.
Буут лежеше на верандата в локва кръв. Тя закри устата си с длан, за да потисне гаденето, което отново се надигаше. Клекна до него, уплашена да го докосне, защото той бе ранен на толкова много места.
— Буут.
Анабет беше толкова сигурна, че чичо мъртъв, че възкликна, когато очите му се отвориха.
— Буут! Ти си жив! — Сърцето й подскочи от радост, която бързо се превърна в ужас, когато понечи да хване ръката му и вместо нея напипа разкъсана плът.
— Буут, ти имаш нужда от лекар.
— Лекар не — прошепна той. — Твърде късно е това.
— Не говори така! — Анабет взе в дланите, здравата ръка на Буут и я допря до бузата си. Буут не можеше да умре! Той беше единственият й останал роднина.
Анабет видя отчаянието в очите на чичо си съзнанието, че краят е близо. Лицето на Буут има пепелносив цвят и дишането му бе повърхностно. Чичо й беше прав. Твърде късно, за да може дори да му помогне с каквото и да било.
— Аз толкова съжалявам, Буут.
— За какво?
— Защото се намирах там, където не трябваше да бъда. Ако не те бях разсеяла…
— Грешката не беше твоя, Дете. Това, което стана, щеше да се случи независимо дали ти бе тук, или не. — Той видя разочарованието и загубата на невинността в очите й. — Ти вземи златото и иди в Колорадо. Чуваш ли ме? Махай се оттук колкото можеш по-бързо.
Очите му изгубиха блясъка си и Анабет усети как я обзема паника при мисълта, че той нямаше да живее още дълго.
— Внимавай за Ранкин — прошепна Буут. Сълзите в очите на чичо й я уплашиха.
— Аз ти обещавам, че те ще страдат за това, което ти направиха, Буут. Всеки един от тях. Особено Ранкин. Кълна се в това, Буут! Кълна се!
— Не, Дете! Ти трябва да избягаш! — Един болезнен стон се откърти от гърлото му.
— Буут? Какво мога да направя аз? Как мога да ти помогна?
Той сграбчи ръката й и тя се наведе надолу, поставяйки ухото си до устните му. Той й прошепна нещо, думи, които нямаха смисъл.
— Какво каза? Аз не разбирам.
Той ги прошепна отново. Същите безсмислени слова.
Тя искаше да го разтърси. Изглеждаше толкова важно за него тя да разбере, но нямаше никакъв смисъл в това, което казваше.
— Буут, аз не разбирам!
— Дете…
Анабет още го гледаше, когато разбра, че мъртъв. Очите му станаха стъклени. Гръдният кош повече не се повдигаше и спадаше. Пръстите му се отпуснаха в ръката й.
— Не! — Анабет не приемаше неговата смърт. Моля те, Буут! — Тя почувства мъка, която бе твърде болезнена, за да се понесе. — Неееее!
По-късно Анабет не можеше да си спомни как е прекарала следващите няколко часа. Тя претърси храстите, докато намери двата револвера Буут със седефени дръжки. Щеше да използва собственото му оръжие, за да осъществи отмъщението, в което се закле.
Някак си, успя да качи Буут на коня му и го върне обратно в долината. Там изкопа трап зад каменната къща и погреба чичото до баща си, покривайки гроба с камъни, за да го отбележи добре.
Тя седеше до гроба на Буут, отказвайки да предаде на мъката си и вместо това лелееше желанието за отмъщение. Бандит или не, чичо й не заслужаваше такава мрачна смърт. И за какво? За едно ковчеже злато, което Анабет не можа да намери след много щателно претърсване на долината. Тайната на Буут умря заедно с него.
Анабет се закле, че Уат Ранкин и останали от престъпната банда на Буут ще платят за предателството си. Тя нямаше да се обърне към закона. Властите само щяха да са щастливи да се отърват от още един престъпник в нейно лице. Така имаше нужда от стратегия, от някакъв хитър план, за да отмъсти за убийството на чичо си.
Отговорът я осени като проблясък на светкавица в планинска буря. Рязко очертан, забележителен и абсолютно прекрасен в простотата си.
Бандата на Буут щеше да търси Кид Калуун. Но те не знаеха нищо за Анабет. Най-после тя можеше да осъществи мечтата си да стане дама. Щеше да се скрие в Санта Фе като хубавата малка Анабет „Смит“ и да наблюдава действията на бандата. После, когато те най-малко го очакваха, Кид Калуун щеше да се появи и да изсипе отгоре им отмъщението за смъртта на чичо си.
4
— Моля пуснете ме да мина. — Клер Чандлър вдигна брадичка, когато срещна грубия поглед на каубоят, застанал на прага на магазина на Съливан. Тя би трябвало, остане в ранчото, докато Джейк пристигне. Трябваше да помисли по-добре, преди да предприеме сама пътуването до „Изворите на стария кон“. Но тя вече беше изпратила отчаяното съобщение в Ел Пасо преди две седмици, а в още нямаше и дума от брат й. Написа телеграмата си ясно и точно:
Сам е убит. Златото откраднато. Нуждая се от помощ да спася Уиндоу Рок.
