Джеф. Бяха изминали почти три години, откакто Сам се върна от събирането на животните и каза на Клер, че техния син е убит от апахите, но на Джейк му се струваше, че е било вчера. Как можеше Клер да живее в тази стая с всичките спомени?
Клер се изправи от стола си веднага щом забеляза Джейк.
— Ти за малко се размина с Уил. Казах му, че ще се върнеш скоро, но той отговори, че имал някаква неотложна работа в ранчото си.
Джейк се обърна към Клер и каза:
— Аз се върнах само, за да ти съобщя, че заминавам.
— Но ти току-що пристигна!
— Следата вече изстива, Клер. Трябва да отида в Санта Фе. Буут Калуун има една жена там.
— Не можеш ли поне да останеш за през нощта?
Джейк огледа стаята, почувства топлината й и поклати глава.
— Ако по някаква причина се наложи да се свържеш с мен, изпрати едно писмо до пощата в Санта Фе.
Клер отиде до него, уви ръце около кръста му и го прегърна.
— Пази се — каза тя.
— Аз ще намеря мъжете, които убиха Сам. И ще намеря златото. Тогава ще се върна. — Той получи утеха от докосването й, както и сам я успокои и отговор. Джейк беше изненадан колко трудно му бе да й обърне гръб и да си тръгне.
Един час по-късно, той забрави Клер. Осем подковани коня бяха пресекли пътя за Санта Фе. Единият кон изглежда вървеше по-напред — или може би беше следван — от останалите. Следата бе неясна на лунната светлина. Осем подковани коня. Бандата Калуун имаше девет члена. Можеше ли онзи ранен бандит да е бил толкова зле и все пак да язди? Това бе следа, която заслужаваше да се проследи.
Преследването започна.
Той претърсваше тъмнината с безжалостни очи. Джейк нямаше нищо против да изправи убиеца или убийците на Сам пред съда. Но тук в пустошта нямаше закони. Често всичко се свежда до това да убиеш или да те убият. Джейк знае много добре, че не може да си позволи да е милостив.
Много отдавна един млад мъж на име Боб Ладам му предаде урок, който никога нямаше да забрави.
И ако по някакъв начин Кид и бандата, с която той яздеше, доживееха пленяването си, Джейк щеше да се погрижи престъпниците да свършат въжето.
5
Анабет потърси единствената жена в Санта Фе, която можеше да й помогне да се превърне в дама. Сиера Стар, разбира се, не можеше да бъде наречена дама в почтеното общество, но Анабет нямаше към кого другиго да се обърне.
Сиера държеше една стая на втория етаж в Градския салон. Анабет се промъкна през задния вход в стаята й, докато Сиера играеше на карти на бара. Тя седеше в тъмното и чакаше. Размишляваше. Сиера се присъедини към нея чак в ранните утринни часове.
Анабет вдигна ръка, за да защити очите си от фенера в ръката на Сиера.
— Кой е там? — извика Сиера.
— Това съм аз.
— Кид?
— Да.
Сиера бързо отиде при фотьойла до прозореца, където седеше Анабет. Тя остави фенера върху близката маса.
— Какво правиш тук? Буут добре ли е?
— Той е мъртъв. Убит.
— Убит! — Сиера потъна в голямото месингово легло, което изпълваше стаята. — Как? При нападението?
— Не по време на нападението. После. Това една дълга история.
— Защо дойде тук, Кид? Даде ли ти Буут някакво съобщение за мен преди… преди да умре?
За момент Анабет се поколеба дали да не мисли нещо. Тя знаеше колко много Сиера обичаше чичо й и не искаше да наранява чувствата й.
— Той… той беше ранен толкова лошо, че почти не можеше да говори. — Това не се различаваше много от истината.
— Какво се случи? — попита Сиера.
Челюстта на Анабет се стегна.
— Това беше онзи жълтокоремест, удрящ в гърба пустинен гущер Уат Ранкин. Той настрои бандата срещу Буут. И те го застреляха.
— Някой от собствената му банда го е застрелял? Кой? — попита Сиера.
— Всички. Всеки един проклетник от тези долни мошеници изстреля куршум в Буут.
Сиера извика така, сякаш самата тя бе простреляна и скри лице в дланите си.
Когато повтаряше историята за Сиера, Анабет почувства отново същите гняв и мъка. Тя не можеше да утеши Сиера, защото все още бе толкова гневна. Гледаше през прозореца света, който продължаваше да живее както обикновено, сякаш Буут никога не е съществувал.
Сиера свали длани от лицето си и каза със свиреп глас:
— Аз няма да го оплаквам. Той даже не ме е споменал… — Тя скочи и закрачи из стаята. — Ти защо си тук? — попита тя.
Анабет се обърна отново към нея.
— Защото имам нужда от помощта ти.
— Отмъщение?
— Възнамерявам да го направя — каза направо Анабет. — Но смятам да се справя без помощ. Това, което искам от теб е нещо съвсем различно.
Сиера скръсти ръце и зачака.
— Аз… аз не знам как точно да ти го кажа. Но ис…
— Искаш от мен да ти намеря момиче?
— Не! — Анабет скочи и се изправи срещу Сиера. — Предполагам, че няма друг начин да ти го кажа, освен да го направя направо. Аз не съм момче. Аз съм момиче. Искам да кажа жена. Буут ми беше чичо, но аз не съм негов племенник — аз съм неговата племенница, Анабет.
Анабет свали шапката си Стетсън и дългите й до кръста плитки паднаха на раменете. Тя зачака със затаен дъх реакцията на Сиера. И тя не закъсня.
Сиера се разсмя. И продължи да се смее. Чак докато сълзи й излязоха от очите.
— Защо ми казваш това сега?
— Защото трябва да се скрия от Бандата на Буут. Те мислят, че знам къде Буут е скрил златото от последното нападение. А аз не знам. Но те ме търсят. И аз не смятам да ги оставя да ме намерят, докато не съм готова и в добра форма. Също така конникът с пушката видя лицето ми по време на обира — като Кид, разбира се. Помислих, че ако се преоблека като жена, никой няма да ме познае.
— Значи си дошла при мен, за да ти помогна при маскировката?
Анабет сви рамене.
— Ти си единствената жена, която познавам.
Сиера хвана брадичката на Анабет и обърна лицето на по-младата жена към светлината.
— Някой те е ударил. — Това беше една констатация, а не въпрос.
— Уат Ранкин.
Очите на Сиера се присвиха, докато търсеше признаците за женствеността на Анабет.
— Сега го виждам, когато ми каза истината — тя изсъска на един дъх. — Цяло чудо е, че не са открили.
Анабет имаше същите пронизващи сини очи черна коса като чичо си. Същият остър нос и широки,
