Самообладанието на Анабет я напусна напълно, когато Джейк я сграбчи за кръста.
— Добре съм — измърмори тя. Постави долу чашата, но отново не прецени добре разстоянието, защото дебелите стъкла я правеха сляпа. Чашата удари силно върху масата. — Съжалявам — отново измърмори тя.
Джейк се спогледа с Юлали, сякаш казваше: „Тя винаги ли е толкова непохватна?“
Той осъзна момент по-късно, че сигурно е продължил да наблюдава момичето, защото тя бе напълнила до ръба чашата му и продължаваше да налива кафето.
— Спри! Това е достатъчно!
Анабет подскочи, когато мъжът й извика разплисканото кафе от кафеника го опари по бузата.
— По дяволите! — изруга Джейк. Той избърса бузата си, но горещата течност вече го беше изгорила.
— Толкова много съжалявам! — Анабет се опита да постави кафеника върху масата, но не можа да уцели. Той се търкулна от ръба и се затъркаля трясък по пода, разливайки кафе по излъсканата повърхност.
— Кучи син! — каза Анабет. Тя покри устата си длан, но думите вече бяха излезли навън.
Анабет гледаше през дебелите стъкла лицето на ядосания мъж до масата. Искаше й се да го разгледа по-добре, но имаше чувството, че има късмет, че не може да го направи.
— Ще взема студена кърпа за лицето ви. — Тя се обърна обратно към мивката, но се подхлъзна локвата кафе. Ръцете й полетяха настрани и тя удари Джейк с лакът в челюстта, докато падаш назад в скута му.
Тя седеше там със затаен дъх и чакаше да види дали хаосът се беше изчерпил.
Джейк усещаше тежестта от гърдите на младата жена върху ръката си. И лекото помръдване на задника й върху бедрата си. И меденосладката миризма на косата й. Той също така чувстваш пулсиращото изгаряне върху бузата и болката в челюстта си. Ако не беше разбрал, че тя е едно крачещо нещастие, можеше да се почувства възбуден от младата жена в ръцете си.
— Добре ли си? — попита той, може би за трети, или четвърти път. Вече им загуби сметката.
— Добре съм — каза Анабет през скърцащите си зъби. Тя се опита да се изправи, но Джейк я държеше здраво.
— Може би е по-добре да останеш, където си за момент, докато Юлали се погрижи за тази локва на пода.
— Джейк е прав — каза Юлали. Тя беше шашната от веригата събития, които завършиха с локвата кафе върху кухненския под. Може би щеше да е най-добре, ако тя се погрижеше за нещата, преди Джейк да остави Анабет отново да започне белите.
Отначало Анабет седеше абсолютно неподвижна в скута на Джейк. Но тя стана нетърпелива, когато Юлали отиде да търси парцал. Анабет премести малко задника си, за да се нагласи по-удобно. После Юлали реши да измие кафеника и да направи ново кафе. Анабет седна по-изправена, за да може да се нагласи по-удобно и отново се свлече върху ръката на Джейк. Накрая, Юлали реши да избърше и кафето, което Анабет разля върху масата.
Когато най-после Юлали й позволи, Джейк бързо постави Анабет на крака и избърса с ръкав потта от челото си. Цялото това нагласяване върху коленете му го изпълни с желание. Той се чувстваше, като котарак в някоя алея и котката стоеше недосегаема върху оградата. Как можа тази непохватна, безформена жена да го превърне в едно възбудено животно?
— Ти си опасна, жено! — сопна й се той.
Анабет отвори уста, за да отговори и я затвори отново. Тя трябваше да се държи кротко и женствено като Анабет Смит. По-добре беше да си играе ролята. Анабет се обърна към Джейк Кърни, нагласи очилата си на носа, оправи престилката си и каза:
— Приятно беше да ви срещна, господин Кърни.
Джейк се разсмя. Той не можа да се въздържи. Усмихваше се, когато каза:
— Това беше… цяло преживяване… срещата ми с вас, госпожице…
— Смит — помогна му Анабет. Очите й хвърлях искри към Джейк, но ефектът се губеше от бутилковото стъкло, кацнало на носа й.
— Госпожице Смит. И дано не се срещнем отново.
— Би ли се качила горе да провериш вместо мен стаята в северозападния ъгъл, Анабет? Искам да съм сигурна, че тя е готова за Джейк.
— Разбира се, фрау Шмид.
Когато Анабет излезе — тя се блъсна с рамо в рамката на вратата и тичешком изхвърча от кухнята — тогава Джейк се обърна към Юлали с вдигнати вежди.
— Сигурна ли си, че стаята все още ще е там, когато тя свърши?
Юлали зацъка с език и поклати глава.
— Сиера я изпрати от салона. Каза, че не би подходяща за работа там.
Джейк завъртя очите си.
— Хубава мисъл. От колко време тя работи теб?
— От няколко дни. Все още се учи.
— Недостатъчно бързо! — измърмори Джейк.
Юлали наля на Джейк друга чаша кафе, сервира му щрудела и седна при него до кухненската маса.
— Кажи ми сега, какво мога да направя за теб.
Джейк информира Юлали за всичко, което се случи и стана причина той да дойде от Тексас. Намираше се по средата на обясненията си, когато Анабет се върна.
— Всичко е наред горе — каза тя. — Аз само ще свърша с тези картофи. — Тя отиде до мивката, вдигна ножа и започна да работи с гръб към Джейк.
Джейк нарочно не й обръщаше внимание.
— Имам известни сведения, че Бандата Калуун е отговорна за обира, при който убиха Сам — каза той на Юлали.
— И изпратиха теб, за да ги заловиш?
— Аз не съм тук официално изпратен от Рейнджърите — каза Джейк. — Но възнамерявам да изправя пред съда този, който е отговорен за смъртта на Сам.
— Рейнджърите? — Анабет не можа да сдържи езика си.
Джейк изглеждаше ядосан, че тя ги прекъсна.
— Джейк е тексаски Рейнджър — обясни Юлали.
„Боже милостиви“ — помисли Анабет. Тя беше седяла в скута на закона!
— Защо тогава не носите значка?
— Нося — Джейк отвори сакото си и откри звездата.
Анабет примижа през дебелите стъкла.
— О, виждам я сега. Вярно ли чух, че преследваш бандата Калуун?
— Аз подозирам, че Бандата Калуун е убили моя зет, Сам Чандлър, по време на последния им обир. Ако сестра ми Клер не получи обратно златото, което те откраднаха от Сам, тя ще загуби ранчото си.
Анабет се почувства ужасно виновна.
— О! — Тя нямаше никога да забрави мъжа, който умря в ръцете й. И сега се почувства още по-зле, след като срещна някой, който го бе обичал и разбра последствията от тяхната кражба. Нито веднъж, докато яздеше с Буут, тя не си бе позволила да помисли какво ставаше с хората, които ограбваха. Джейк й даваше сега урок, който й отваряше очите, които тя би предпочела да не получи.
— Джейк последвал следа дотук в Санта Фе, която мисли, че може да е на един от членовете на бандата — обясни Юлали.
— О! — възкликна отново Анабет. Нея ли е проследил дотук? Или в града се намира някой друг член на бандата? При всеки случай, тя трябваш да бъде нащрек.
— Казаха ми, че Буут Калуун има някаква жена тук в Санта Фе — каза Джейк. — Аз помислих, че може би тя ще може да ми каже къде да търся бандата. — Джейк спря и извади плаката „ТЪРСИ СЕ“ от джоба си. — Имам рисунка на един от членовете на бандата. Той е бил разпознат от конникът с пушка придружаващ дилижанса.
