Джейк сви рамене.
— Предполагам, че е преживяло няколко битки.
Клер се усмихна вътрешно. „Точно като теб.“ Те пътуваха мълчаливо още половин час, когато Клер каза:
— Това е Уиндоу Рок.
Джейк помисли, че тя говори за ранчото, но когато погледна, накъдето му посочи, забеляза една огромна скала с пробита в нея правоъгълна дупка.
— Сам видя тази скала и нарече ранчото на нея — каза Клер. — Тя все така ме впечатлява всеки път, когато я виждам. Къщата е зад хълма.
Бялата къща лежеше сгушена в устието на една долина и червените й керемиди се засенчвана от клоните на плачеща върба. Един поток наблизо беше ограден с тополи и храсти. В основата на хълма бяха построени хамбар и склад за фураж — по посока на вятъра от къщата. Няколко коня се разхождаха в един корал, свързан с хамбара.
Джейк забеляза, че работниците каубои спря ха работата си и се обърнаха да ги видят, докато се приближаваха. Очевидно не бяха очаквали Клер да пристигне, придружена от някого. Очите му се присвиха, когато един от мъжете извади една пушка Уинчестър от калъфа на седлото си.
Когато стигнаха двора, Джейк се намери мишена за множество оръжия. Значката му можеше да облекчи техните страхове, но тя бе скрита по сакото. Той държеше ръцете си на показ и не правеше бързи движения. Не искаше да му се наложи да убива някого, без да е необходимо. Изобщо не му мина през ума, че самият той бе този, който можеше да умре.
— Добре ли сте, госпожо Чандлър? — попита един от мъжете.
— Добре съм, Тим. Това е брат ми, Джейк Кърни. Той пристигна в отговор на телеграма ми. — Тя погледна за Кучето, за да го покаже на работниците, така че те да не го застрелят по погрешка, мислейки, че е някое подивяло куче, можещо да представлява опасност за телетата. Но Кучето беше изчезнало. И тя се задоволи само да каже: — Кучето на Джейк е тук някъде. То е голямо и черно, и прилича малко на вълк. Кажете на всички да внимават, когато стрелят по хищници.
Тим кимна.
— Да, мадам, ще направя това.
Джейк забеляза как въздишка на облекчен се откъсна от половин дузина гърди. Неколцина от мъжете предложиха усмивки, които изчезнаха, когато Джейк не им отговори.
Един по-възрастен, посивял мъж с коремче над колана си, излезе от хамбара и каза:
— Вие хора престанете да зяпате като новаци и се връщайте на работа.
Устната на Джейк се изви от удоволствие при вида на обруления от вятъра стар човек.
— Да бъда проклет. — Той слезе от кабриолета с един-единствен грациозен скок. Протегна ръката си, която бе стисната в желязно ръкостискане. — Радвам се да те видя, Шъг.
Управителят на Уиндоу Рок кимна за добре дошъл.
— Ти си хубава гледка за измъчени очи, Джейк. Щастлив съм, че се появи. Работата тук е лоша.
— Никой не може да принуди Клер за нищо, Шъг. Аз ще се погрижа за това.
Клер се присъедини към тях.
— Защо вие двамата не влезете вътре, където ще ви е по-удобно да си поговорите за старите времена?
Внезапно двамата мъже замръзнаха. Те си спомниха, че Сам беше човекът, представил най-добрия си приятел Джейк на чичо си Шъг и така положи основата на приятелството им. После Сам свали Клер на шестнадесет години и се омъжи за нея, като по този начин ги направи не само приятели, но и роднини. Сега, само десет години по-късно, Сам бе мъртъв. Щеше да бъде твърде тъжно да си припомнят отминалите дни без него.
Шъг пристъпи от крак на крак и каза:
— Имам работа. Между другото, Клер, онзи човек Риърдън дойде да те види.
— Къде е той сега?
— Казах му да се настани удобно вътре. Ще те видя на вечеря. — И той си отиде.
— Искаш ли да влезем вътре и да се срещнеш Уил Риърдън? — попита Клер.
— Мисля, че ще е по-добре първо да се сбогувам със Сам.
Клер повдигна очи и видя как слънцето залязва. То изглеждаше като портокалово оцветено стъкло в прозореца на Скалата.
— Аз го погребах там. До скалата. — Тя се обърна и влезе в къщата, оставяйки Джейк сам.
Джейк развърза коня си от кабриолета и седна в коженото седло. Подкараният в тръс кон измина бързо разстоянието от къщата до скалата. Не беше трудно да се намери гроба, Той бе ограден бяла оградка и имаше посадени от Клер диви цветя. Джейк прекрачи оградката и отиде до надгробния камък. Свали си шапката и замачка периферията й в ръцете си. Мислеше за всички реки, които бе прекосил със Сам.
Джейк се заслуша във вятъра и чу смеха на Сам, погледна залязващото слънце и почувства дружбата с убития си приятел. Тези неща му липсваха. Сам беше за него братът, който никога не бе имал. Една специална част от Джейк умря заедно с приятеля му.
Сам беше този, който се опита да го убеди да не бъде толкова циничен с жените.
— Вземи пример от мен — казваше Сам с една дяволита усмивка. — В мое лице виждаш един много обичан мъж.
— Аз ще ти простя арогантността, че се хвалиш със сестра ми — отговори Джейк. — Но по-скоро бих заложил живота си в игра на покер, отколкото за една хубава жена. Шансовете да се измъкна са по- големи.
— Ти просто си имал лоши преживявания с тази твоя Мама — каза Сам.
Джейк направи гримаса.
— Ти не трябва да обръщаш толкова внимание на това, което казва един мъж, когато е пълен до козирката с боя за сливици.
— Не изглежда честно една жена да те развали за останалите — ужили го Сам.
— Не съм чул още някакви оплаквания.
Сам се засмя.
— Ти никога не се задържаш достатъчно дълго, за да чуеш как започва мяученето.
— Аз търся само едно нещо от една жена — каза Джейк. — И съм готов да си платя добре за него.
— Някой от тези дни, ти, разюздани братко, някоя жена ще се появи и ще те завърже на мънички възелчета. Когато това се случи — а то ще стане — аз ще бъда там ухилен, като чакал, който дъвче кактус.
— Ти ще гориш в ада, преди аз да стана жертва на някоя маневрираща женска — отвърна му Джейк.
Това беше една постоянна шега между тях от години. Всеки път, когато се срещаха, Сам питаше:
— Вързаха ли те вече?
Джейк се засмиваше и отговаряше:
— Никога няма да стане!
Джейк гледаше гроба на Сам.
— Никога няма да стане — измърмори той. Нахлупи отново шапката си и разказа на Сам за червенокосата мацка в Ел Пасо, която го задържа цел двадесет и четири часа.
— Това беше най-дългата нощ в живота ми. — Той се усмихна, припомняйки си. — И дяволски добро прекарване. Но Сам, трябва да ти кажа, нямах никакви проблеми да пипна шапката си и сбогом. Просто оставих мангизите на леглото и казах сбогом. Ти сбърка, Сам, че съществува жена, която може да ме върже на възел. Аз само дяволски много исках ти да беше останал малко по-дълго наоколо, за да видиш, че съм бил прав.
Джейк остана до гроба на Сам, докато слънцето залезе. В здрача между деня и нощта, когато следите от сълзи изсъхнаха на вятъра, Джейк закле да изправи пред съда убиеца на Сам.
Когато препусна обратно към къщата, по лицето му не останаха никакви следи от ужасна мъка. Той прекрачи прага, но спря веднага след това. Грубата мебелировка от борово дърво и платнените индиански черги придаваха на стаята една топла домашна атмосфера. Той можеше да представи тук Сам и Клер. И
