каквото му се случи. И тя бе щастлива, че е мъртъв. Щастлива.
Те не бяха се отдалечили много, когато Анабет рязко спря коня си и се сви на две в тъмнината, за да повърне.
Джейк дойде след нея и й подаде банданата си.
— Убиването никога не е лесна работа.
— Аз не съм убила Водораслото — отговори Анабет. Тя се избърса и пъхна банданата на Джейк в джоба си.
— Почти — каза Джейк. — Ти го остави да умре.
— Той заслужаваше да умре.
Джейк сви рамене.
— Вероятно е така.
— Той беше само на двадесет и две години — каза Анабет с накъсан глас.
Джейк искаше повече от всичко да пристъпи към нея, да я прегърне в ръцете си, да я успокои. Той си напомни коя беше тя. И какво бе направила. И защо я взе за това пътуване.
— По-добре се качвай на коня — каза той с твърд глас. — Ще трябва да яздим много тази нощ.
Той почака, докато Анабет премина напред с наведена глава и стиснати устни заради неговото отношение. Той имаше нужда от цялата си воля, за да не се пресегне към нея.
Но разумът му подсказваше, че е прав.
Сърцето му изпрати едно съобщение на тялото, един забързан, яростен пулс, един приток на кръв към слабините му, който го остави твърд и болящ.
Устните на Джейк се извиха в тъжна усмивка, която изкриви белега в ъгъла на устата му. Кид Калуун представляваше сила, с която трябваше да се съобразява. И да бъде проклет, ако дните, прекарани в нейната компания, не му харесваха. Но той щеше да я изпрати в затвора. Там й беше мястото. Никога нямаше да направи компромис с това.
Никога.
И ако я обесеха, това не го засягаше. Той просто си вършеше работата.
Джейк почувства гърлото си кисело. По дяволите. Той просто не искаше да мисли за това, как Анабет Калуун щеше да изглежда на въжето.
9
Докато те яздеха последните няколко мили до Уиндоу Рок, Джейк осъзна, че трябваше да измисли някакъв начин, за да обясни на Клер присъствието на Анабет Калуун. Накрая той реши, че истината ще свърши най-добре работа. Най-малкото, част от истината.
— Аз ще кажа на сестра ми, че ти си племенницата на Буут и че си се съгласила да ми помогнеш в търсенето на златото, което чичо ти е откраднал. Но аз не искам Клер да знае, че ти си яздила с бандата.
— Защо не?
— Защото не съм сигурен, че ще те остави да пристъпиш прага й и не ми се ще да прекарам няколкото нощи при Клер, като спя далеч теб. Това означава да не пушиш пред Клер. — Той се пресегна и измъкна принадлежностите за свиване на цигари от джоба й и ги постави в собствения си джоб. — И също никакво пиене или ругаене.
Анабет засия при разпорежданията на Джейк. Неговите предупреждения само затвърдиха нейната увеличаваща се нервност от предстоящата среща с Клер Чандлър. Тя просто знаеше, че ще изглежда странно като жена. Ако истината излезеше наяве, не можеше да се предвиди каква щеше да бъде реакцията на Клер при знанието, че има престъпник под покрива си.
От друга страна, на Анабет й се искаше да намери някакъв начин да предаде последните думи на Сам Чандлър на жена му. За нещастие, това беше невъзможно, без да разкрие истинската си самоличност пред Клер, което Джейк просто й забрани да направи.
Погледът на Анабет се плъзна до хоризонта. Една позната гледка я поздрави там.
— Видя ли онова куче, което ни следва?
— Видях го — каза Джейк.
— Мисля, че това е същото животно, което ме последва до Санта Фе, когато те занесох там на носилка.
— Възможно е. Това е Кучето.
— Кучето? Така ли се казва?
— То не отговаря на това име — каза Джейк. — Но аз го наричам така.
Анабет стреснато погледна Джейк.
— Защо върви там само, вместо да се присъедини към нас?
— Не знам. Кучето не говори.
Анабет изхъмка отвратена.
— Много смешно.
Джейк разтри сърбящите места около раната на крака си.
— Как ти е кракът?
— Не може да носи тежестта ми дълго време. Но ще се оправи. — Джейк посочи и каза: — Това е Уиндоу Рок.
Анабет изви глава, за да разгледа странната скална формация.
— Това прилича на прозорец, нали?
— Винаги съм мислел така. Когато стигнем до мястото на Клер, остави ме аз да говоря — предупреди я той.
Анабет настръхна.
— Аз съм напълно способна да говоря и сама.
— Просто си дръж устата затворена, Кид. Използването на бандитското й име ужили Анабет. Ясно беше, че независимо от представянето й пред сестрата на Джейк като една млада жена, той не я мислеше много за такава. Анабет би използвала възможността да поспори още по въпроса с Джейк, но те вече почти стигнаха пред едноетажната бяла къща.
Джейк слезе от коня и извика сестра си. Анабет също слезе долу, но остана на мястото си, вместо да последва Джейк по двете стъпала на сенчестата веранда. Жената, която излезе от къщата в отговор на повикването на Джейк, изглеждаше миниатюрна за сестра на такъв голям мъж.
Очите на Клер светнаха, когато забеляза Джейк, после се разшириха загрижено, когато видя, че той куца.
— Джейк, ти си ранен! Влез вътре и ме остави да те разгледам.
Джейк се възпротиви на опитите на Клер да го накара да влезе вътре.
— Аз съм добре, Клер. За това вече са се погрижили. — Той я хвана за ръцете и я обърна, за да види Анабет, която стоеше до перилото за конете при коня си.
— Това е Анабет Калуун. — Джейк изчака и добави: — Тя е племенница на един от членовете на престъпната банда, която ограби Сам. Съгласи се да направи каквото може, за да ни помогне да намерим откраднатото злато на Сам. Тя има идея къде можем да започнем да търсим — в една долина, където е живяла с чичо си.
Клер гледаше Анабет за момент, очевидно несигурна как да посрещне младата жена.
Джейк усети нарастващата неприязън на Клер и каза:
— Анабет ми спаси живота. И тя беше тази, която се грижеше за мен, когато попаднах в засадата на Бандата Калуун.
Може би това малко украсяваше истината, но той искаше да направи всичко необходимо, за да ограничи враждебността на Клер към Анабет Калуун. Джейк си каза, че прави това, защото така нещата щяха да бъдат по-лесни през следващите няколко дни, когато двете жени щяха да се намират под един покрив. Той отказваше да приеме, че го правеше заради чувствата на Анабет.
— Радвам се да ви срещна, Анабет — каза Клер с искрена топлота. Тя слезе долу по стълбите, за да прегърне по-младата жена.
