Анабет се намери разглеждана от чифт проницателни кестеняви очи. Докато я гледаше, изражението в очите на Клер видимо омекна.
— Аз не мога да изразя благодарността си за това, че сте се грижили за Джейк. Той означава много за мен.
— Това беше нищо, наистина — протестира Анабет.
Клер се обърна към брат си.
— Прекрасна… и също скромна.
Джейк погледна Анабет. Даже зачервена от смущение и прашна от пътя, тя беше определено красива. Но той просто отговори:
— Щом ти го казваш.
Клер се разсмя.
— Казвам го! — Тя се обърна обратно към Анабет и набръчка нос при вида на прашните й дрехи. — Аз познавам Джейк добре и знам, че не сте си починали много по пътя. — Плъзна една ръка около кръста на Анабет и започна да я тегли към стъпалата на верандата. — Влез вътре. Сигурна съм, че ще ти дойде добре една хубава топла баня.
Анабет хвърли отчаян поглед назад към Джейк, докато Клер я вкарваше вътре.
Джейк се намръщи. И така, може би наистина Анабет Калуун беше красива. Но какво значение имаше това? Тя все пак си оставаше една престъпница. И все пак щеше да увисне на въжето. Сега поне Клер му даде едно обяснение защо беше толкова привлечен от нея. Той реагира на Анабет Калуун, както всеки мъж, останал дълго без жена, би го направил. Трябваше да признае, че я желаеше. Но чувствата му към нея се простираха дотам.
Фактически, само при мисълта за дългите крака на Анабет, увити около него и проникването му дълбоко в нея, докато тя се извиваше под тялото му, караше кръвта му да кипи. Джейк погледна надолу към твърдия мост в джинсите си. Проклет да бъде, ако този Кид не му го вдигне отново!
Джейк се поразходи за малко наоколо и мислеше за неприятни неща, докато тялото му отново започна да се подчинява; после последва двете жени вътре в къщата. Той намери Клер в кухнята да изпомпва вода, за да я стопли на печката.
— Предполагам, че след като са те простреляли, не си имал време, за да започнеш да търсиш златото — каза Клер, когато Джейк се присъедини към тях. — Обаче дойде съвсем навреме. Уил Риърдън ще дойде на вечеря довечера. Всъщност, си изпроси поканата, но сега съм щастлива, че го направи. Той със сигурност ще бъде по-търпелив за получаването на парите си, когато му обясниш, че Анабет ще ти помогне да намериш златото.
Анабет обърна лицето си встрани, за да не забележи другата жена гримасата й. Честно казано, Анабет не се надяваше много, че ще намерят златото. Тя вече беше търсила навсякъде в Скъпоценната долина, където мислеше, че то може да бъде. Двете думи, които Буут й каза, докато умираше, можеха и да представляват някакво указание. Но те не означаваха нищо за нея.
— Ваната е на задната веранда. Би ли я вкарал вътре, Джейк? — попита Клер.
Джейк нагласи в кухнята медната вана. Когато Клер я напълни, избута Джейк от кухнята.
— Нека сега тази млада жена да остане за малко сама. Защо не отидеш да намериш Шъг?
Джейк се опита да улови погледа на Анабет, но тя избягваше да гледа към него. Накрая, отиде при нея и се наведе, за да прошепне в ухото й:
— Внимавай какво говориш. Не искам Клер да се тревожи. Даже и не помисляй за бягство. Аз ще те намеря. И няма да ти хареса това, което ще направя, когато те открия.
Лицето на Анабет пламна от унижението. Тя не се нуждаеше от предупреждението на Джейк. Не би наранила умишлено Клер Чандлър за нищо на света. Колкото до бягството, щеше да има много възможности, когато си тръгнеха от Уиндоу Рок. Джейк вече беше изчезнал, когато Анабет намери отговора, който можеше да се изрече на глас в смесена компания.
Анабет, която никога не се стесняваше от Уолф, се почувства неудобно, събличайки се пред Клер. Клер не позволи самочувствието й да оцелее за дълго.
— Просто стъпи вътре. Точно така. Можеш да легнеш долу, ако искаш. Ето това е една изтривалка. Само ме остави да ти дам малко сапун.
Клер се занимаваше в кухнята и през цялото време си припомняше годините, преживяни със Сам. Анабет почти не можеше да издържа повече. Тя с неудобство съзнаваше съсипания поглед върху лицето на Клер, когато вдовицата споменаваше името на покойния си съпруг. Ако едно изречение започваше със „Сам винаги казваше“, Анабет можеше да е сигурна, че гласът на Клер ще е малко по-остър, движенията й по- нервни и тялото й по-сковано.
Накрая, Анабет се почувства принудена да каже:
— Той сигурно ти липсва много.
Клер сплете длани и ги стисна, докато кокалчетата й побеляха.
— Така е. Само бих искала да имам възможността да му кажа, че го обичам, преди да умре.
— Той сигурно го е знаел.
— Точно там е работата. Аз… Аз не бях много грижовна съпруга през последните ни три години, заедно.
— Аз съм сигурна, че последните думи на Сам са били за любимите му близки — каза Анабет, Всъщност тя определено знаеше, че Сам мислеше тогава за Клер.
— Така ли мислиш?
Отчаяният поглед в очите на другата жена почти скъса сърцето на Анабет.
— Не си ли спомняш само добрите неща точно сега? — попита Анабет. — Не мислиш ли, че Сам сигурно е направил същото нещо накрая?
Клер помисли над това за момент. Една щастлива усмивка бавно се разля по лицето й.
— Да — каза тя меко. — Аз съм сигурна, че трябва да ме е споменал с добро. А също и Джеф.
— Джеф?
— Нашият син. Апахите го убиха преди три години. След това… аз обвиних Сам за смъртта на Джеф.
— Всичко това звучи много тъжно — каза Анабет.
— То беше тъжно — каза Клер. — И сега е така. — Тя изчисти гърлото си и попита: — Как е водата? Топла ли е достатъчно?
— Добра е. Всъщност, чудесна е.
— Добре. Аз ще отида да приготвя спалнята на Джеф за теб и ще те оставя да си довършиш банята.
Анабет облегна глава на медната вана и се отпусна за пръв път, откакто Буут беше убит. Горещата вода във ваната сякаш разтопяваше костите й. Тя се почувства отпусната и спокойна по начин, който не си бе представяла.
Същото не можеше да се каже за Джейк.
Дойде му на ум, докато стоеше пред хамбара и разказваше за раната си на Шъг Смит, че даде на Анабет Калуун една идеална възможност за бягство — ако тя имаше такова намерение.
Джейк игнорира гласа, който му каза, че тя щеше да му причини повече неприятности по пътя, ако възнамеряваше да избяга при първа възможност. Той каза на Шъг, че е забравил да каже нещо важно на Клер и се запъти към задната врата на къщата, която водеше към кухнята.
Джейк се ослуша за гласове пред кухненската врата, но не чу нищо. Той блъсна вратата и я отвори, без да чука и тогава разбра защо е толкова тихо.
Анабет Калуун спеше дълбоко във ваната. И беше гола.
Дългите й крака се протягаха над медната вана. Главата й лежеше върху другия ръб с един пешкир под главата за възглавница. Всичко останало от възвишението на гърдите надолу бе скрито от сапунената повърхност на водата.
Джейк преглътна трудно. Започна да отстъпва към вратата, решен да не става глупак, ако го хванат тук при нея. За нещастие се блъсна в метлата с дълга дръжка, която Клер беше оставила зад вратата.
Дървената дръжка на метлата изтропа ужасно, когато падна върху дървения под. Джейк затаи дъх, надявайки се напразно, че Кид няма да се събуди.
