Стрийт.
— А ще ми купиш ли и карета, скъпи? — тихо запита Лиз.
Челси забеляза, че Лиз добре умее да си прави сметката.
— Дори две карети ще имаш, лакомнице моя — захили се той, — при това с най-хубавите коне. Съгласна ли си?
— Ами кочияш и слуги? — сладникаво прошепна тя.
— Ще получиш всичко… и кочияш, и иконом, и колкото искаш слуги… ще ти открия сметка при Бъркли, ще получаваш рента от петстотин златни гвинеи на месец. Само ми кажи обичаш ли ме от сърце, моя сладка Лиз? Искам да се закълнеш, че ме обичаш! — гласът му прозвуча леко предизвикателно, но бе изпълнен със страст и нежност.
В отговор жената безгрижно започна да се смее.
— Цялото ми сърце ти принадлежи — меко прошепна тя, — заедно с всичко останало. Кажи ми само какво искаш и ще изпълня всяко твое желание.
— Искам да се закълнеш още сега, тук, на лунната светлина, че ще ми принадлежиш с цялото си сърце!
Вцепенената Челси чу как тежките мъжки стъпки се приближиха към завесата.
Още миг и щеше да бъде разкрита.
Наблизо се хлопна врата, после още една.
— Разбирам, че си успял да се справиш с всичките си млади любовници — плътен женски глас раздра тишината. От всяка дума на непознатата се долавяше сарказъм. — Той заспа, прекрасният Сейнт Джон. Заспа непробудно, а нощта едва сега започва. Хайде, Лиз, да слезем долу и да продължим да се забавляваме. Знаеш, че Сейнт Джон винаги става сутрин много рано и веднага се отправя към конюшнята си. Следователно утре ще можем да спим до обяд. Хайде, да слезем при гостите. Искам да ти изпея една нова песен.
Като че ли Господ най-накрая се бе смилил над нея, защото след минута Челси остана сама.
Херцог Сет спеше в спалнята си, от която я делеше само една врата.
Наоколо нямаше никой, освен тях двамата.
Глава шеста
Челси безшумно отвори вратата на спалнята на Синджън. Сърцето й биеше до пръсване. Притисна ръка към гърдите си, за да заглуши ударите му. Страхуваше се, че ще събуди спящия херцог.
Ала в следващия миг все се питаше дали въобще ще успее да го събуди? Може би не спеше? Може би бе зашеметен от шампанското или пунша? Какво ще прави, ако херцогът е заспал непробудно?
Девойката потрепери. Нервите, й бяха опънати до скъсване. Струваше й се, че в следващия миг ще я обхване паниката и ще се втурне към изхода за прислугата с насълзени очи.
Няма ли да е по-лесно, ако се съгласи да се омъжи за неприятния епископ Хетфийлд? Може би свещеническият сан и многобройните задължения няма да му оставят много време и сили за любовни преживявания? Ех, ако брачните й задължения щяха да се изчерпат само с присъствието й на официалните вечери, посрещане на гости, следобеден чай с майка му… Но в следващия миг Челси си спомни отчаяните му опити да я прегърне в конюшнята, където баща й ги бе оставил сами за малко, за да поговори с единия от конярите. Джордж Прайн я бе гледал с похот и страст, без следа от набожно благочестие и скромност. А пръстите му бяха тъй неприятно студени и лепкави, когато докоснаха кожата й…
Не, Джордж Прайн бе най-отблъскващият от всички мъже в Англия. За съжаление баща й бе решил да я продаде тъкмо на него и то за цял живот. Независимо от всички оправдания на граф Фергюсън, въпреки всички практични доводи, ставаше дума именно за продажба. Тя трябваше да размени младостта, красотата и свободата си срещу парите на епископа.
Баща й не се бе оженил по сметка, следователно нямаше право да й чете проповеди за ползата от изгодния брак. Той се бе оженил по любов, макар че в онези години, изпълнени с бунтове срещу англичаните, семейство Фергюсън е било по-бедно от всякога.
Баща й можеше и да настоява на своето, ала Челси на всяка цена трябваше да се отърве от противния епископ Хетфийлд. Не я интересуваха изгодите от женитбата с него. След като премине гнева на баща й, заради неподчинението й и опозореното й име тя се надяваше да го убеди, че трябва да й разреши да опита щастието си и да се яви на хиподрума с някой от най-добрите им състезателни коне.
Сега, подредила мислите си, девойката се окопити и успя да потисне трепетите, обзели я още преди да напусне дома си през тази тревожна вечер.
Тази нощ бе първата стъпка от рискования й план за възстановяване на семейното благополучие. Приличаше и на военна хитрост, без която бе невъзможно да се спечели решителната битка.
Предпазливо протегна ръка към свещника с три запалени свещи, оставен върху мраморната масичка. Бързо духна свещите. Ако херцогът се събуди, в мрака можеше и да си помисли, че е в леглото с някоя от многобройните си куртизанки. В дръзкия й план не се предвиждаше да се разгласява името на партньора й от първата й любовна нощ. Достатъчно бе само да се раздели с непорочността си. Ако я притиснат, тя гордо ще откаже да съобщи името на мъжа. За миг се замисли дали да не угаси и огъня в камината, но реши, че светлината от въглените е недостатъчна, за да освети леглото в другия ъгъл на просторната спалня. А и острата миризма на загасената, но тлееща жарава може да възбуди обонянието му и да предизвика ненужни въпроси. Бързо се отдръпна в най-тъмния ъгъл на спалнята и съвсем безумно и бързо се съблече, като внимаваше да не събуди тъмнокосия мъж, заровил лице във възглавницата.
Чаршафите бяха струпани в безпорядък на пода. Челси само трябваше да легне до спящия херцог и да изчака да се успокои бясно биещото й сърце. Опита се да си вдъхне смелост с мисълта, че й предстои да изтърпи участието си в съдбоносна битка, на която е заложила всичко и която трябва да спечели на всяка цена. Оказа се истинско мъчение за нея да лежи неподвижна, напълно гола, до притихналия и дълбоко заспал херцог Сет. Едрото му тяло бе отпуснато в леглото и в мрака смътно се очертаваха красивите му черти.
Челси бе смутена и объркана. Не знаеше каква трябва да бъде следващата й стъпка.
Може би херцогът бе усетил затруднението й или по-скоро раздразнен от уханието на розово масло, излъчващо се от топлата й кожа, бавно вдигна ръка и за неин ужас я плъзна о бедрото й. След което я притисна към себе си.
В просъница Синджън напипа топла и мека женска плът. Прекрасно и добре познато усещане за него. Въздъхна доволно, притисна се по-плътно към нея и отново заспа.
Херцогът лежеше по корем, дишаше ритмично, а дъхът от устните му поклащаше косата на Челси. Лицето му бе обърнато към нейното, а тежката му ръка се бе отпуснала върху корема й. Дългото му горещо тяло изпълваше леглото, а сгряващата топлина, която излъчвате й вдъхна чувство за уют. Нещо напълно неочаквано за смутеното момиче. Уханието на дългата му коса разпиляна в безпорядък върху снежнобялата възглавница, погъделичка ноздрите й. Странно, но този аромат й напомни за горска поляна, застинала в безмълвно очакване на зората.
Мъжът до нея внезапно помръдна крака и прекъсна поетичните видения в съзнанието й. Той се отпусна с цялата си тежест върху бедрата й и здраво я притисна към леглото. Онази част от тялото му, на която херцогът дължеше скандалната си слава, и на която Челси възнамеряваше да поднесе в жертва девствеността си, започна да набъбва и да се уголемява.
Като дете, отраснало в конюшня, сред жребци и кобили, Челси отдавна бе наясно с тайната на оплождането и ето че херцогът започваше да се включва в този съзидателен процес, във вечния капан, заложен от природата във всяко човешко същество.
Все още полузаспал Синджън реагира първо на аромата й. Очевидно уханието на рози, излъчвано от тялото й, оказваше благотворно въздействие.
— Хм… — промърмори той, — разкошно ухаеш, Поли. Пръстите му нежно се плъзнаха по тънкия й кръст. — Ухаеш на лято.
— Благодаря, Ваша Светлост — тихо отвърна Челси, макар да не бе напълно уверена, че обстановката изисква толкова вежлив стил на изразяване. Все пак не се намираха в салона, пълен с дами и кавалери?
