— Наричай ме просто Синджън, скъпа… — Гласът му прозвуча дрезгаво, задавен от вълнение, макар очите му все още да бяха затворени. — Не са нужни титли в леглото… — Дланта му погали зърната на гърдите й, които започнаха да се втвърдяват, а сетне пръстите му ги обхванаха целите. — О, ти си съвършена! — въздъхна доволен херцогът.
Ръката му бавно и чувствено се плъзна по бедрото й. Дали трябваше отново да му благодари? Какво означаваха думите му. Комплимент или оценка на познавач? Трябваше ли благоразумно да замълчи? В този миг нежните му дълги пръсти отново докоснаха розовото зърно на заоблената й гърда и огнена вълна се разля по тялото й. Не можеше да мисли за любовната етикеция. Той нежно разтриваше зърното, пръстите му обикаляха около него, докато накрая то се втвърди и щръкна нагоре.
Челси потръпна, разтърсена от силното усещане, което заля сетивата й.
— Вече си будна, любов моя — прошепна Синджън е се усмихна в мрака, а клепачите му най-после се повдигнаха и в очите му проблесна искра на желанието. — Да не съм те събудил? — промърмори той. — Да, сигурно така е станало.
— Поспах малко — промълви Челси, почувствала се задължена да отговори на въпроса му, обаче ръката на херцога се спусна към корема й, а сетне по-надолу, изтривайки, последните остатъци от разум в главата й. Дълбоко в нея се разгоря огън, сладък и пулсиращ, разпръскващ блажени вълни по цялото й тяло. Дишането й се учести. Пръстите му разтвориха копринените косъмчета между бедрата й и се плъзнаха във влажната сърцевина на нейната женственост. Приглушените й, но страстни въздишки отекнаха в мрака.
— Вече си готова да ме приемеш, скъпа моя, Поли — нежно прошепна Синджън и с лекота се настани върху нея. Усмихна се и зъбите му блеснаха в тъмнината. — Хубаво ми е с теб… Намести се между бедрата й твърдата му мъжественост се допря в подножието на венериния хълм, оросен от напиращото желание. Ново и непознато за нея състояние, но по-прекрасно от всичко останало на този свят.
Секунди преди да му се отдаде, Челси си пожела — той да продължи да се заблуждава, че под него е Поли, макар да знаеше, че това е невъзможно.
Той влезе много нежно в нея, но веднага спря.
Помръдна, за да се нагласи в по-удобна поза и отново се опита да проникне по-дълбоко в топлата й плът.
Този път усети ясно бариерата пред члена си.
— Но ти не си Поли! — възкликна озадаченият херцогът, вече напълно буден.
— Не, сър — тихо си призна Челси и потръпна, притисната от мускулестото му тяло, разгорещено, сякаш излъчващо в мрака искри, с все още притисната към девствената й ципа мъжественост. Застиналата му стойка недвусмислено издаваше безкрайно удивление.
— Хариет не ми спомена, че ми е изпратила девственица. — Това бе по-скоро въпрос, отколкото констатация. — Да не си допълнителна премия за стар клиент?
Тонът му бе предизвикателен, гласът му издаваше опита на светски мъж, преситен от чувствени наслади. В същото време пъргавият му ум веднага се пренастрои към новата, девствена партньорка, излетната под него в широкото легло.
Този път Хариет е подбрала момиче с прекрасни рамене, гърди и бедра. Може би се е вслушала в указанията на Сенека относно вкуса и предпочитанията му? Навярно ще ми поиска да доплатя, заради рядкото преживяване да обладая една девственица… Допълнителните разходи не го безпокояха. Деловите отношения между него и Хариет винаги са били безупречни.
— Страхуваш ли се? — внезапно попита херцогът, осъзнал едва сега, че момичето под него лежи странно сковано.
— Не — честно отвърна девойката. Не би могла да се страхува от вълните на насладата, заливащи тялото й. Струваше й се, че се рее, че плува някъде между небето и земята.
— Е, скъпа, болката в първия миг не може да се избегне — тихо промълви Синджън, като се опита да успокои напиращата в гърдите му стръв към свежото и разкошно женско тяло под него. След това съвсем нежно с пръст погали девствената й преграда. — Има само един начин да се справя с това препятствие.
— Разбирам, сър — едва чуто въздъхна Челси, необяснимо разсеяна. В този миг последиците от този съдбоносен акт й се струваха далеч по-маловажни от непознатия за нея пламък, разгорял се в недрата на нейната женственост.
— Надявам се, че Хариет щедро ще те възнагради. Макар че всичко това е доста объркващо… — добави той, възбуден много повече от друг път, жаден да се слее с нея. Ала не бе уверен какво чувства непознатото момиче. Отлично познаваше опитните жрици на любовта. Както неговите, така и техните страсти преминаваха през няколко добре познати кулминации. Дали да й се извини? Сега или като свършат? Дали въобще трябва да й се извинява? Хариет би трябвало да е обучила поне малко тази проститутка. Може би има клиенти, които предпочитат девственици, ала кой би желал компаньонката му в леглото да закрещи от болка или да се залее в сълзи?
Затова просто я попита:
— Уверена ли си, че искаш да го направим?
— О, да!
Разпаленото му от страст съзнание с облекчение долови, че девойката отговори без никакво колебание.
— Целуни ме — нежно й заповяда той, загрижен да заглуши неизбежната болка с някое приятно усещане.
И когато меките й устни се допряха до неговите, някъде дълбоко в подсъзнанието му, една струна бе докосната от странно познато видение. Пронизалият го спомен начаса бе залят и отнесен от надигналата се в него вълна от страст. Тя му се струваше като райско създание, мека, топла и уханна. Дребното й тяло бе съвършено, бедрата широко разтворени, за да го поемат, а прелестните й устни потръпваха от желание.
— Извинявай — неволно промърмори Синджън миг преди да проникне в нея. Думата сама се отрони от устните му — Сега!
Той бързо влезе в нея, ръцете й се впиха в раменете му. Челси извика леко от болката.
— Повече няма да те боли — прошепна херцогът, а пръстите му нежно погалиха лицето й. Отпусна се върху нея и дългата му коса докосна раменете й. Членът му остана в нея.
— Болката премина — тихо въздъхна тя с наслада. Беше смутена и объркана. Дали всички жени така лесно губят девствеността си, дали всички изпитват същото, потопени във вълните на желанието, по-силно от всичко друго, тъй всепоглъщащо, че ти се иска да няма крий? Горещите й ръце останаха вкопчени в раменете му, няколко кичура от косата на херцога се бяха преплели около пръстите й, а силното му и напрегнато тяло я привличаше неудържимо.
Синджън не се движеше. Задоволяваше се само да целува устните и клепачите й, извитите вежди, изящно очертания нос, слепоочията й. За миг Челси се зачуди, объркана от замечтания блясък в очите му дали има намерение да проникне по-дълбоко в нея.
Тогава той се размърда. Отначало се плъзна леко нагоре и тя се задъха от връхлетелия я екстаз. Потръпна, тялото й се напрегна с едно-единствено желание — да го задържи в себе си. Когато, след един безкраен миг, той се отдръпна, Челси заскимтя заради загубата му. От гърлото й се отрони сподавен хлип, от който кожата на гърба му настръхна.
Възбудата неусетно го увлече във властния си ритъм. Сега можеше да покаже уменията, които бе усъвършенствал с годините. Достигаше почти до оргазъм, но сетне бързо намаляваше темпото и отново
