облечена в леглото, погледът й блуждаеше и през две минути се спираше върху стенния часовник над камината. Позлатените стрелки и цифрите на циферблата проблясваха в полумрака. Трябваше да изчака да заспят всички, за да не забележат, че излиза от притихналата къща. За щастие мъжете си легнаха рано. Утре трябваше да са на крак преди съмване, за да отидат в конюшнята. Веднага след това Дънкан щеше да замине за хиподрума.
Дири и Нейл още да не си е легнал и да стои в креслото до камината във всекидневната, тя щеше да се промъкне през задната стълба. Душата й се разтърсваше от вълнение, въпреки че бе измислила как да се отърве от епископ Хетфийлд. Постъпката й бе крайно рискована, напълно безразсъдна и никак не подхождаше на поведението на една истинска лейди. Последната мисъл я накара да се усмихне. Наистина не спазваше свещените и строго очертани правила в живота на всяка благовъзпитана лейди. Нали бе отраснала в къща, заобиколена само от мъже, погълнати от мисли и грижи за конете, конните надбягвания, хиподрумите и печалбите след победите! Чудно ли бе, че доста девойката се отличаваше от своите връстнички, възпитавани от любящи майки, грижовни лели и строги гувернантки? Челси не умееше да бродира, нито можеше да бъбри с часове за качествата на коприната или за рецептите на готвачката си. Не можеше да стои кротко в салоните, притихнала и срамежливо свела мигли. Когато баща й изпаднеше в едно от типичните за него гневни състояния, той не пропускаше случая да й припомни тези недостатъци, непростими за една благонравна девойка.
Рисуваше добре, но това занятие не се смяташе подходящо за една знатна дама. Това, че от дете бе израсла сред конете на баща си, много й помогна. Първите груби и несъвършени скици на коне Челси направи още когато не беше навършила шест години. Въпреки неопитността понякога скиците й се получаваха толкова живи, че след няколко години тя се отказа от акварела и започна да рисува само с маслени бои. Скоро постигна рядко добра техника при сюжети, в които централни фигури бяха дългоногите и стройни жребци от подбрани арабски породи. Стените на дома им все повече се изпълваха с рисунки на прославени шампиони от конни надбягвания.
Отлично умееше да свири на лютня, дарба, която бе наследила от майка си и която баща й поощряваше. Тя често свиреше и той с умиление си припомняше за тъй рано починалата си съпруга.
В момента Челси нямаше време дълго да се замисля дали поведението й не нарушава нормите на възпитание, които от векове са били свещени за всяка истинска лейди. Сега за нея много по-важно бе да измисли как да се добере до спалнята на херцог Сет. Явно не биваше да действа направо. Познанството между херцога и брат й Дънкан неимоверно усложни и без това трудната й задача. След като разпита Нейл, тя разбра, че тази вечер Дънкан и херцогът ще се забавляват в компанията на светски дами. При това доста опитни в леглото.
Как можеше да се конкурира с тях?
Нямаше голям опит като съблазнителка. Седнала в леглото, обляна от сребристата лунна светлина, младото момиче си припомни сладостното усещане от допира до устните на Синджън и топлото му мускулесто тяло. Но сега, когато я очакваше втора среща с този възбуждащ страстта й мъж, в душата й цареше невероятен хаос. Отчаяната девойка едва сега осъзна колко е беден нейния репертоар като съблазнителка. Мисълта за срещата с обаятелно красивия и млад херцог й даде сили и пропъди нерешителността си. За нищо на света няма да се остави да попадне в ръцете на омразния Джордж Прайн. Няма да позволи да я използват като разменна монета. Не понасяше белезникавото му лице и студени ръце.
Красивият херцог Сет щеше да й помогне.
Повтори наум думата
Трябваше да се погрижи и за неговия дял от насладата, да се постарае да му достави удоволствие. Той от своя страна щеше да й помогне да се отърве от омразния епископ Хетфийлд. При тази мисъл девойката скочи от леглото си изпълнена с решителност и енергия. Бързо облече най-хубавата си и най-нова рокля, като сметна, че това би могло да и помогне в опита да съблазни херцога. Надяваше се, че чарът й ще компенсира неопитността. Извади от скрина една черна пелерина, посипана с листенца от рози, кои го бе взела от зимната градина, наметна я върху раменете си и излезе от спалнята, без да се оглежда назад.
Челси се измъкна безшумно от къщата, заобиколи конюшнята, за да не се натъкне случайно на някой от конярите и се озова в обширния парк на имението на херцог Съдърленд. Сикс Майл Ботъм, замъкът, където херцог Сет отсядаше по време на конните надбягвания не беше много далеч.
Тревата бе влажна, със свеж и силен аромат, а въздухът бе топъл и приятно ухаеше на пролетни цветя. Вятърът бе утихнал. Луната грееше ярко и изглеждаше необикновено красива. Челси се усмихна при мисълта, че и те се промъква крадешком под лунна светлина подобно на далечните й предшественици, при нападение на някое вражеско племе. Младата жена отиваше също да завладее нещо, което желаеше. А то бе красивото и мъжествено тяло на херцог Сет.
В нощната тишина до слуха й достигнаха шумове, идващи от къщата на херцога. Звънък женски смях, приглушени, но развеселени мъжки гласове, нежни звуци на цигулка, придружени от мелодични акорди на клавесин отчетливо отекваха сред веселата глъч. През рядката мъгла около приземния етаж изплуваха ярко осветените фантастично уголемени на фона на обкръжаващия мрак прозорци. Когато Челси приближи, тя видя през стъклата канделабрите, отрупани с десетки свещи. Светлината им струеше през многобройните прозорци на обширната двуетажна къща. Разкошното имение на херцог Сет в околностите на Нюмаркет безпогрешно издаваше, че собственикът е баснословно богат. Ергенското му жилище, където той отсядаше само през сезона на конните надбягвания, бе много по-просторно от къщата, обитавана от семейството на Челси.
Смутената девойка се спря за миг и се вгледа в сенките на желязната ограда, опасваща терасата в дъното на градината. Замисли се, как може по най-незабелязан начин да проникне в къщата. Погледът й набързо обходи множеството гости, които ясно се виждаха през широките прозорци. Всички дами бяха красиви — дори и тези, чиито фризури вече бяха поразрошени от настойчивите ласки на кавалерите им. Изглеждаха тъй прелестни и закачливи, безгрижно флиртуващи с младите благородници, че сърцето й се сви. Вгледа се напрегнато и след две-три минути откри брат си Дънкан, който танцуваше унесено с някакво очарователно червенокосо създание. И двамата изглеждаха изцяло погълнати от ритъма на танца. Херцогът се оказа в една от съседните стаи, увлечен в игра на карти. На коленете му се бе настанила някаква доста красива жена. Нейните целувки и нашепвания непрекъснато отвличаха вниманието му от играта, но той с нищо не показваше, че е недоволен от намесата й. Усмихваше й се снизходително, докато тя му шепнеше нещо в ухото. Той от своя страна понякога й отвръщаше с продължителна целувка. Партньорите му търпеливо го изчакваха да обърне отново внимание на картите. Изглежда никой около масата, покрита със зелено сукно, не се дразнеше от нехайния стил на игра на херцога. Купчината златни гвинеи пред него красноречиво свидетелстваше, че има успех в играта. От време на време се обръщаше назад, за да провери дали гостите му се забавляват, дали многобройните му прислужници задоволяват капризите им. Веднъж само даде знак с ръка на най-близкия прислужник да му донесе чиста чаша и още една бутилка. Очевидно тази вечер всички в къщата на Синджън предпочитаха шампанското пред останалите видове напитки.
Как би могла да откъсне херцога от ослепителната брюнетка, която изглежда нямаше намерение да става от скута му. Какво щеше да прави, ако не успее да остане насаме него? Нима старателно замисленият й план ще пропадне? Как ще успее да се отърве от отвратителният Джордж Прайн?
Заобиколи ъгъла на къщата и бързо откри входа за прислугата, влезе в полутъмния коридор и започна безшумно да се изкачва към етажа на слугите. Сърцето й едва не се пръсна от страх, когато кракът й напипа края на стъпалата. Очевидно се беше озовала на площадката на втория етаж. Покри главата си с качулката на пелерината, за да скрие лицето и косата си, при случай че случайно срещне някой слуга или готвач. Бе решила да се преструва, че е една от гостенките, пристигнали от Лондон за приема на Синджън. Не биваше
