Бързо измъкна батистената кърпичка от джоба си, пресегна се към нея и нежно попи сълзите от красивото й лице.
— Не могат насила да ви омъжат за Джордж, нали? — Но в душата си трябваше да признае, че прелестната непозната няма да бъде нито първата, нито последната девойка, която ще се омъжи според строгата бащина воля. — Ако въпросът опира само до парите… — неуверено започна лордът, затруднен да измисли подходящи изрази, с които да й предложи щедрата си помощ. Херцог Сет бе един от най-богатите благородници в Англия. — Може би ще успея да убедя баща ви да… — Нима от неговите уста излизаха тези думи? Нима се забъркваше, досущ като лекомислен хлапак, в проблемите на някакво непознато семейство? През целия си живот бе бранил независимостта си не само от опитите на най-близките роднини да се намесят в личния му живот, но и от всеки друг. Преди да навърши пълнолетие Синджън бе прекарал години в пътешествия. А сега, когато имаше право сам да се разпорежда с богатството си, не желаеше нищо да наруши безгрижното му съществуване.
Дори и след смъртта на баща си, когато Синджън наследи титлата му, той продължи странстванията си в далечни страни, уверен, че по-малкият му брат ще се справи с управлението на многобройните имения на херцозите Сет. Всъщност на Деймиън повече подхождаше ролята на херцог. Брат му се отличаваше с почтеността си и твърдия си нрав. Вече бе женен, имаше двама сина, които един ден можеха с достойнство да носят благороднически титли пред имената си. Понякога Синджън действително обмисляше възможността да отстъпи титлата на брат си и така да се отърве от досадните задължения, съпътстващи живота на всеки херцог. И в този миг отново пожела да не беше принуден да се ограничава от изискванията, налагани му от знатния произход. Как, по дяволите, да се измъкне от тази деликатна и безизходна ситуация? От един херцог винаги се очакваше да постъпва мъдро и разсъдливо.
А той, Синджън, явно вече си бе спечелил славата на необуздан и ненаситен любовник. И това, за жалост, бе неумолимата истина.
— Не, Ваша Светлост, няма да приема този щедър дар от нас — смутено измънка Челси. — Вие не сте член на семейството ми.
Неволна въздишка на облекчение се изтръгна от гърдите му. Доста прибързано бе обещал да се притече на помощ на непознатото момиче.
— Уверен съм, че ако успеете да убедите баща си колко силно ненавиждате този Джордж Прайн, може би граф Фергюсън ще бъде принуден още веднъж да обмисли решението си… — И за двамата бе ясно, че това пожелание никога няма да се сбъдне:
— Да, Ваша Светлост.
В този миг херцогът не си зададе въпроса дали тя е така искрена с него, както и той с нея. Сега за него нямаше нищо по-важно от облекчението, че ще избегне нежеланите усложнения с тази натрапчива непозната девойка.
Ако знаеше, че Челси Еймити Фергюсън въобще не възнамерява да се отказва от плана си, в този миг Синджън Сейнт Джон не би бил толкова спокоен. Упоритата девойка твърдо бе решила да пожертва своята девственост — скъпоценния дар на моминската си невинност, която би трябвало да поднесе на своя избраник в първата брачна нощ. Тя беше готова да го направи само и само, за да се спаси от похотливите домогвания на онова богаташко синче, проклетия Джордж Прайн. А сега, след като бе срещнала прославения херцог Сет, вече никаква сила не можеше да я застави да мисли с благосклонност за сър Прайн. И ако ще трябва да пожертва девствеността си, за да откупи свободата си, какво по-прекрасно от това да го извърши с такъв очарователен и галантен благородник?
Можеше ли да намери по-възхитителен изпълнител на страстното си желание от Синджън Сейнт Джон, красив като Аполон?
— При моята… хм… репутация — подметна той, но внезапно се спря и се вслуша в тропота на каретата по самотния път към Оутлендс, имението на херцог Съдърленд недалеч от Нюмаркет. — Може би за вас ще бъде по-добре да не ви виждат с мен. Затова ще наредя на кочияша да спре каретата пред външната врата на имението.
— А може би ще бъде достатъчно само да видят, че двамата сме били сами във вашата карета? — радостно възкликна девойката, зарадвана от внезапното хрумване, че може да постигне целта си, без да стига до крайност. — Само ще подхвърля небрежно на баща си и на епископа, че целия следобед съм прекарала насаме с Ваша Светлост.
— Веднага ще го отрека! — ядосано тръсна глава младият херцог, твърдо решен да не става изкупителна жертва на тази лекомислена хлапачка. — Пък и вашата девственост е недокосната, нали?
— Хм… — замислено промърмори Челси, но предишният решителен израз отново се появи на лицето й. Явно обмисляше как да преодолее и това препятствие.
Нервите на Синджън не издържаха.
— Не искам да участвам в тази игра! Нима никой на този свят не може да се справи с малка хитруша като теб?
— Разбира се, че не, Ваша Светлост, вие сте абсолютно прав! — отвърна тя и го дари с най-сладката си усмивка, която накара младия херцог мигом да настръхне.
— Е, поне започнахме да се разбираме — отговори Синджън, очарован от невинното изражение, което веднага замени дяволитата й усмивка. Никога досега не се бе интересувал от млади момичета. Те не можеха да му предложат това, което винаги бе търсил в жените — достъпност и сексуален опит.
— Много ви благодаря, че ме доведохте у дома — весело изчурулика Челси, щом зърна внушителната порта на имението Оутлендс.
Искаше му се да направи още нещо за нея, да задоволи както нейното, така и своето желание. Въпреки че най-лекомислено й бе позволил да го увлече в тази хлапашка авантюра, въпреки очарователното възнаграждение, което го, очакваше… Не… наистина си бе спечелил подигравателния си прякор Светецът. Заради необуздания сексуален живот, но много отдавна бе взел решение
Почука на прозорчето на каретата и даде знак на Джъд да спре конете.
Разделиха се вежливо и благовъзпитано.
— Този път краят бе щастлив за мен… — въздъхна Синджън и се облегна на кадифената тапицерия на седалката докато имението Оутлендс бързо изчезваше зад хоризонта. — Слава Богу.
Глава четвърта
Здрачът разпръскваше омайната си пелена над пасторалния пейзаж. Полумракът позволи на Челси да се приближи незабелязано към задната врата на къщата.
Само мисис Маклей видя как девойката крадешком се промъкна в кухнята и се усмихна съучастнически. Двете жени се бяха сприятелили, откакто Челси бе спасила старата котка на мисис Маклей от Макбет. Кучето на Дънкан с огромната си лапа можеше дори на шега да пречупи гръбнака на бедното животно. Мисис Маклей с кимване посочи към конюшнята. Слава Богу, баща й и братята й още не се бяха прибрали в къщата.
Челси се втурна по стъпалата към спалнята си. Веднага започна да съблича костюма за езда, специално избран за отиването до Нюмаркет. Целта й бе да се приближи незабелязано до каретата на херцог Сет. Поради тази причина не биваше да се отличава от тълпата около хиподрума. Беше изминала пеша разстоянието от четири километра между Оутлендс и Нюмаркет, уверена, че след като се справи с нейната девственост, херцог Сет ще бъде така любезен да я върне с каретата си в дома на баща й. Кой би допуснал, че този прочут любовник ще притежава почтеност на истински джентълмен?
След като се преоблече в скромната си домашна рокля на цветчета, Челси слезе по предното стълбище в салона. Седнала пред камината с неразтворена книга в скута си, девойката спокойно поздрави баща си и братята си, нахлули в салона само пет минути след нейното появяване.
— Ред Дъгал се класира втори! — тържествуващо обяви най-младият й брат Колин, който пръв се показа на прага. — И папа спечели петстотин гвинеи от него!
Четиринадесетгодишният Колин се грижеше за жребеца още от раждането му. За съжаление все още бе твърде малък, за да се изявява като жокей по хиподрумите.
