си на седемнадесет, никое нещастие не ти изглежда непреодолимо. Огледа се, все още недоумяваща, бързо прикри голотата си и тръсна глава:
— Той не е виновен, Дънкан. И престани да крещиш.
Синджън се обърна и учудено я изгледа. Думите й го накараха да се замисли.
— Ти! — изръмжа херцогът. Отново погледна към Дънкан, който стърчеше пред него като войнствения бог Тор.
— О, дявол да го вземе — промърмори Синджън. Как, по дяволите бе попаднала в спалнята му. Даяна… Дейна… проклятие, как беше името на това момиче, с което бе споделил леглото си? Макар че това сега нямаше никакво значение. Но в главата му се зароди ужасно подозрение.
Нима са го изиграли?
И всичко е било предварително нагласено?
Значи са го избрали като ангел спасител, който да възстанови разклатените финанси на семейство Фергюсън? Опита се да си припомни всичко, което се бе случило през тази бурна нощ.
— Съжалявам… — прошепна Челси.
— Съжаляваш? — изкрещя Синджън и я изгледа с невиждащ поглед, сякаш бе видял призрак.
— По дяволите, Синджън, та тя е моя сестра! — яростно се намеси Дънкан.
— Не се намесвай в тази история, Дънкан — сърдито отвърна херцогът, без да обръща глава към него. Отново го прониза болезнения въпрос:
— Не, Дънкан нищо не знаеше… нито някой друг. Всичко стана спонтанно… искам да кажа… не е това, което си мислиш — припряно заговори Челси, опитвайки се да издържи на презрителния вледеняващ поглед на херцога.
— Какво не съм знаел? — озъби се Дънкан. — Дяволите да те вземат, Челси! И теб също, Синджън! И въобще какво става тук? Проклет да съм, ако разбирам нещо!
— И той ли е толкова добър актьор като теб? — Синджън кимна към Дънкан. Гласът му бе леден, а погледът му се заби в лицето й.
— Не — прошепна тя. — Никой тук не играе никаква роля. Сега ще си тръгна и няма да ме видиш никога повече.
— Върви по дяволите! — избухна Дънкан. Младежът не разбираше какво става, но поне в едно бе сигурен, че Синджън Сейнт Джон и сестра му лежаха голи в леглото и той да не се казва Дънкан Фергюсън, ако това не завърши със сватбени камбани! — Ще се ожениш за нея, Синджън, или си прочети последната молитва!
— За никоя няма да се оженя! — процеди Синджън.
— Аз също няма да се омъжвам за никого! — изкрещя Челси, вбесена, че в опитите си да се отърве от женитбата с Джордж Прайн бе попаднала в същото положение, но с мъж, който демонстративно заявява, че не желае да се обвързва с нея. — Ти нищо не разбираш, Дънкан. Не съм те молила да уреждаш живота ми. И въобще не желая никой да се намесва в него. Няма да се омъжа нито за Джордж Прайн, нито за херцог Сет, нито за който и да било друг. А сега се пръждосвай по дяволите или така ще се разкрещя, че ще събера цялата къща и всички гости в тази спалня!
— Ще те чакам долу в салона, Челси — тихо рече Дънкан и излезе от спалнята.
— Наистина ли щеше да го направиш? — нехайно попита Синджън. — Искам да кажа щеше ли да се осмелиш да събереш всичките ми гости с виковете си? — поясни той и се облегна на възглавницата, вече успокоен. Не се притесняваше от голотата си, може би дори съзнаваше очарованието, излъчващо се от мускулестото му тяло. То изглеждаше като бронзово на светлината на свещите.
— Може би — отвърна Челси с безучастен тон и се надигна от леглото.
— Почакай — тихо заповяда той и я сграбчи за китката.
— Защо? — Теменужените й очи го изгледаха въпросително.
Синджън сви рамене, но не пусна ръката й.
— Да не би да се каниш да ми направиш предложение? — запита подигравателно тя.
Херцогът се възхищаваше на дързостта й, а освен това тя все още беше в леглото му.
— Какво ще кажеш, ако искам да те видя отново?
— Искаш отново да спиш с мен, така ли?
— Да — честно отвърна той и стисна ръката й.
— Слушай — въздъхна Челси, — аз дойдох при теб от отчаяние. Не искам да ме омъжат насила за Джордж Прайн, независимо колко изгоден е този брак. Трябваше да намеря някой, който да ми помогне и да отнеме девствеността ми. Сега проблемът ми е решен. Не съм дошла тук, за да ставам твоя любовница. Не мога да причиня такъв позор на семейството си. — Челси се усмихна. — Макар че всички в нашия дом са свикнали да очакват от мен лудории и безразсъдни постъпки. — Сви рамене и белоснежните й ръце грациозно потръпнаха. — А и ти не се нуждаеш от мен. Къщата ти е пълна с жени, готови да задоволят всеки твой каприз. Е, остава само да ти благодаря за услугата… — завърши тя и му подаде ръка, сякаш мъж се ръкуваше с деловия си партньор.
Синджън пое ръката й и се запита защо думата женитба разгневи толкова много Челси Еймити Фергюсън.
— И аз ти благодаря — сърдечно отвърна херцогът и топлата му длан обгърна малката й китка. — Наистина ми беше много приятно с теб!
— Ще се видим на хиподрума.
— Да… на хиподрума.
Челси измъкна ръката си от неговата, усмихна се и стана от леглото.
Синджън я проследи с поглед. Тя пристъпваше като призрачно видение в полутъмната спалня. Огънят в камината озаряваше прелестните й форми, очертаваше нежната извивка на талията й, изящните й крака, заоблените й гърди. Златистата й коса, разпиляна като сияен водопад върху белоснежните рамене, подчертаваше изключителната й красота, предизвикваше го да скочи от леглото и да я сграбчи в прегръдките си. Най-вълнуващите сцени от първата им любовна нощ оживяха в съзнанието му. Господи, какъв сладостен миг бе онзи, когато я държеше в ръцете си. Косите й се стелеха като нежен воал около прекрасното й лице, а допирът до възхитителната й кожа го изгаряше и го довеждаше до безумие.
Докато я гледаше с премрежен поглед, в гърдите му се надигна желание да скочи от леглото, да залости вратата и да я задържи завинаги при себе си. Забравил за многобройните си гости, младият херцог копнееше да остане насаме с това страстно момиче, това своенравно и прекрасно създание, така изненадващо появило се в леглото му сред нощния мрак. Синджън Сейнт Джон я заговори, за да чуе гласа й и да се увери, че не сънува, че очарователната гола жена в спалнята му не е плод на фантазията му.
— Не съм предполагал, че ще останеш при мен.
Тя не му отговори и в първия миг той повярва, че сънува или навярно е омагьосан. Ала след секунди Челси се обърна и му се усмихна. Гласът й достигна до него през сноповете златиста утринна светлина, която вече проникваше през завесите.
— Не предполагам, че Дънкан би го одобрил.
Усмивката й бе открито предизвикателна.
Колко странно бе това непознато момиче! Въобще не му поиска компенсация за отнетата девственост. Нито се разплака до леглото му, нито го заплаши с отмъщението на братята си. Напротив, със закачливата си усмивка сякаш го подканваше да я прегръща и целува.
— Предполагам, че Дънкан ще ни причини доста неприятности — започна Синджън, докато мозъкът му трескаво обмисляше възможните ходове на брат й. — А може би и баща ти. Разбира се, ако научи за случилото се — кисело добави той. Имаше доста богат опит в подобни любовни афери и затова още отсега беше наясно как ще реагира обществото.
— Да, с баща ми ме чака труден разговор — примирено въздъхна Челси и навлече долната риза върху алабастровите си рамене. — Но аз ще поема изцяло отговорността. Имах нужда от мъж като теб и се надявам баща ми да ме разбере, макар че в началото никак няма да ми е лесно.
Разговорът взе неприятна, насока за херцог Сет. Под достойнството му бе да мисли за евентуалните неприятни последици. Доказателство за бъдещите спорове и обиди бе присъствието на Дънкан. От коридора непрекъснато се чуваха нервните му стъпки. Единствената му надежда бе в нея. Навярно любимата дъщеря
