на граф Фергюсън ще успее да укроти бащиния гняв. Положението допълнително се усложняваше от факта, че Синджън беше знатен английски благородник, докато граф Фергюсън бе в немилост като поддръжник на шотландските бунтовници.
В този миг Челси се наведе, за да вземе фустата си от стола, ризата й се разтвори и разкошните й гърди се залюляха, облени от светлината на огъня в камината. Гледката бе тъй съблазнителна, че Синджън веднага забрави за заплахата от отмъщението на роднините й. Възхитителните извивки на гърдите й го накараха да затаи дъх. Девойката пристъпи напред, застана на един крак, за да се напъха в широката фуста и прелестните й бедра се очертаха. Херцогът стисна зъби, а кръвта запулсира в слепоочията му. Искаше му се този миг никога да не отминава. Полуголото женско тяло очароваше, погледа му, възбуждаше сетивата му.
Без да подозира каква съблазън бе за него в този миг, без да отгатва мислите му, красивата мис Фергюсън нагласи фустата си и се изви, за да пристегне презрамките на раменете си.
Синджън едва се удържа да не скочи от леглото и да не сграбчи в прегръдките си тази чувствена млада дама.
— Не мога да я завържа — промърмори Челси и се изви. Сърцето му отново се разтуптя. От години не бе възпирал сексуалните си желания и сега му бе изключително трудно да се сдържа.
— Не мога да се справя с тези връзки — рече Челси и се обърна с гръб към него. Извърна се и се усмихна през рамо, без да се притеснява от голотата си.
По гръбнака му пробягна гореща тръпка. Ръцете му застинаха на сантиметри от гладката бяла кожа. Едната му ръка предпазливо се плъзна по рамото й, после я притегли в очакващото ги меко легло. В следващия миг напрегнатото му мускулесто тяло вече беше върху нейното, а устните му я целуваха жадно, горещо, съблазняващо…
— Моля те, само пет минути… — прошепна херцогът, когато устните му достигнаха чувствената извивка на нейните устни… — Още пет минути, няма да те задържам нито миг повече… — Измести се леко и притисна топлата си длан към бедрото й. В ласките му прозираше умението на опитен любовник.
— Защо да бързам? Харесва ми да съм с теб — въздъхна Челси. Допирът на мъжественото тяло възбуждаше в нея приказни, непознати досега сладостни усещания.
— Прекрасно! — промърмори Синджън и се усмихна, доволен от успеха си. Устните му обсипаха с леки целувки шията й, а сетне се спуснаха надолу…
Челси долови възбудата му и в гърдите й се надигна силно желание. Този мъж владееше чувствата й както новата играчка изпълваше мислите на едно дете. Въздъхна дълбоко, за да успокои биенето на сърцето си.
— Не, не мога да остана при теб…
Очакваше той да протестира, но за нейна изненада, той само тихо прошепна в ухото й:
— Разбира се, че можеш — и ръката му се плъзна между голите й бедра.
Огненият импулс я накара да подскочи. Нежният и чувствен допир на пръстите му я изпълни с трепет. Не можеше повече да издържа на сладостното дразнене. Този мъж очевидно знаеше отлично къде и как да докосва женското тяло.
— Ох… — От устните й се отрони прелестен стон, изпълнен с тъга и копнеж, от който кожата по ръцете му настръхна.
Какво удоволствие бе да я усеща отново под себе си, мека и топла, очарователна, със събрана на врата долна риза, ухаеща на розово масло. Синджън наведе глава и целуна изящната извивка на веждите й.
— Остани за цял месец — промълви той. — Или за цяла година… — Смъкна ризата от раменете й и я захвърли на пода. Дългите му пръсти се вплетоха в златистата й коса и нежно я разрошиха. На устните й отново се появи очарователна усмивка, от която сърцето му замря. — Или поне докато свърши сезона на конните надбягвания.
Лицето на младия мъж сияеше от щастие. Приличаше й на малко момче, омагьосано от нова играчка. В следващия миг се превърна в галантен прелъстител, който нежно шепнеше на ухото й:
— Искам да съм в теб…
С тези прости, но огнени думи мъжът измести тялото си и проникна в нея в мига, в който ръцете й се сплетоха около врата му.
— И аз! — помисли си девойката, а в следващата секунда всички мисли в главата й отлетяха някъде надалеч. Приливът на чувства заля сетивата й и я зашемети тъй силно, че тя притвори очи. Сега нищо нямаше значение, освен топлите вълни, разбиващи се в гърдите й, допирът на ръцете му, полъхът на косата му, спускаща се върху шията и раменете й. Този мъж бе невероятно жизнен, тръпнещ, горещ… стори й се, че е герой, оживял от детските й мечти. Дори още по-прекрасен, хиляди пъти по-прекрасен. Никога мечтите и сънищата на младото момиче не бяха спохождани от мъж, красив и виртуозен в любовта като Синджън Сейнт Джон, херцог Сет.
Той също не бе бленувал за своята принцеса. Винаги бе стъпвал здраво на земята. Затова предпочиташе бързо и лесно да задоволява страстите си. Нещо, което с готовност му предлагаше всяка от многобройните му любовници. Всички те притежаваха изключителен опит в леглото и отлично схващаха всички тънкости и хитрини в любовната игра. За тях това бе само спорт, за който се изискваше преди всичко умение.
Опитният любовник и този път бе възнаграден за необикновената си сексуална надареност. Ноктите на новата му партньорка оставиха дълбоки следи по широките му рамене. Той се засмя, щастлив и изпотен, когато страстната девойка, излегната под него, стисна устни, а в следващия миг ги разтвори, за да изтръгне от гърдите си стон, издаващ върховно удоволствие. Спря, за да я остави да изпита докрай насладата. Изчака затихването на бесните удари на сърцето й, преди отново да проникне в нея. Бавно, безкрайно бавно. И тогава прелестното й тяло се изви в дъгата на неописуем екстаз.
Синджън обгърна с ръце пламналото й лице и морно въздъхна:
— Още само един миг… — а мускулите по гърба и краката му едва удържаха напора му.
— Не! Сега! Сега! — горещо извика Челси.
— Още миг — прошепнаха влажните му устни и се впиха в нейните. — Сега можеш да ме целуваш до забрава…
И когато устните й се подчиниха на властната заповед, той й даде това, за което копнееше жадното й тяло. Въздишката й обгърна мокрите му устни.
Сякаш нещо изригна в него. Разтърси го необуздан спазъм, след който дълго не може да помръдне, притиснат към нея, застинал между бедрата й; Не усещаше нищо, освен безкрайна лекота и благодарност за неземното щастие, с което го бе дарила.
— Сега разбирам защо всички те смятат за изключителен любовник — прошепна Челси в смълчаната стая.
Херцогът благоразумно не отрече.
— Благодаря ти — просто рече той и вдигна глава, за да се полюбува на теменужените й очи, потъмнели от току-що отминалия вихър на чувствата. — Никой не би могъл да устои на прекрасното ти тяло — галантно добави той.
— Благодаря ви, милорд — закачливо отвърна Челси с тон на невинна селска девойка.
— Наистина ли си сестра на Дънкан? — В тона му се прокрадваше недоверчива нотка. Искаше му се сблъсъкът с Дънкан да е бил плод на някакво досадно недоразумение.
Ако Дънкан не я чакаше пред вратата на спалнята, Челси с радост би спестила неприятната истина.
— Уви, да. Съжалявам за случилото се — промърмори тя и извинително повдигна прелестно заоблените си рамене. Споменаването на името на Дънкан незабавно й напомни за странното стечение на обстоятелствата. Докато брат й гневно крачеше по коридора, тя лежеше гола под Негова светлост херцог Сет. Бързо свали ръце от врата му и внимателно го отмести от себе си. — Трябва да си вървя.
Синджън замислено я изгледа за миг. Егоистичните му желания трудно се подчиняваха на добрите маниери, придобити още от най-ранна възраст. Какво ще стане, ако я задържи при себе си? Тя бе опозорена, и то завинаги. До края на деня всички в Нюмаркет ще знаят, че е прекарала нощта с него. И как да постъпи сега, как да остане верен на кавалерските си принципи. А и семейството й е доста бедно, а той е неописуемо богат.
— Какво ще стане, ако не те пусна да си отидеш? — тихо попита той.
