него, но Синджън изпита задоволство от думите на Дънкан. Ядоса се на себе си, но бързо намери оправдание за загрижеността си. Навярно би се радвал и за всяко друго момиче, което се спаси от участта да споделя леглото с похотливия виконт Рътлидж. Но ако искаше да бъде искрен, трябваше да признае, че задоволството му няма нищо общо с алтруизма. Просто не желаеше да дели с никого прелестната мис Фергюсън.
— Струва ми се, че трябва да заплатя някакво обезщетение, поради създадената ситуация и последствията от нея — каза Синджън. Искаше да успокои съвестта си. — Тъй като аз съм виновен за осуетяването на брака й с Джордж Прайн, то е редно да компенсирам поне частично тази загуба.
— Господи, Синджън, не е нужно да плащаш заради дръзкото поведение на Челси.
Ако продължаваше да настоява, можеше и да обиди Дънкан и затова Синджън побърза да заговори за друго.
— Сенека ми спомена, че имате великолепен дорест жребец. Продава ли се?
— За Тън ли говориш? Не, не се продава. Той е любимецът на Челси. Но ако искаш можеш да дойдеш да го видиш. Навярно ще те заинтересува, защото той е потомък на легендарния Иклипс. Може да се окаже подходящ партньор за онази кобила Херъд, която купи миналата есен.
След това разговорът продължи на познатите теми за коне и надбягвания. Дънкан бе постигнал целта си. Синджън щеше да мълчи и репутацията на младата и красива мис Фергюсън нямаше да бъде опетнена.
Глава девета
Към обяд трибуните на хиподрума в Нюмаркет бяха изпълнени с изискана публика. Едва проправяйки си път продължаваха да пристигат бляскави карети. Мъже с бирени халби в ръце разгорещено спореха за фаворитите и шампионите. Понякога, при появата на кабриолет или ландо мъжете забравяха за конете и започваха галантно да флиртуват с новодошлите смели дами, решили да не се плашат от капризния мартенски ден. Сред множеството притичваха слуги, за да изпълнят последните поръчки на господарите си. Жокеите мълчаливо изслушваха последните нареждания на треньорите, но си запазваха правото да вземат окончателните решения, когато се озоват на пистата. Букмейкърите бяха заели местата си още от сутринта, за да не изпуснат най-ранобудните желаещи да опитат късмета си. Те непрекъснато променяха курса на залаганията и виковете им отекваха сред гълчавата на тълпата, разбираеми само за посветените.
Синджън се появи на пистата още в седем часа сутринта, за да присъства на първата тренировка и за да помогне на жокеите и конярите си при подготовката на следобедните надбягвания. Двамата със Сенека бяха подремнали половин час върху прясното сено, докарано предната вечер от конюшнята. Всъщност херцогът не успя да заспи. Не можеше да не мисли за прелестната мис Фергюсън. Той с нетърпение очакваше следобедното надбягване, в което щяха да се състезават нейният жребец Тън и неговия, кръстен с екзотичното арабско име Мамелюк.
Херцогът бе заложил голяма сума, защото бе уверен, че конят му ще спечели всички обиколки. Вече бе обсъдил подробно тактиката на препускане с жокея си Фордхем. Синджън все още не бе сигурен кой жокей ще язди Тън, но Фордхем му обеща, че скоро ще научи. Изящната красота на мис Фергюсън не можеше да се прикрие дори с мъжки дрехи и нямаше начин да не я познае.
Първите две състезания с лекота бяха спечелени от конете на херцог Сет. При сутрешните надбягвания конкуренцията бе твърде слаба. Поради малките разлики във времената, постигнати от жребците в челната тройка, Синджън не успя да спечели пълния сбор от залозите, но спортната му стръв бе удовлетворена. До обяд на пистата не се появи нито един кон от конюшнята на граф Фергюсън, макар че един час преди началото на състезанията, Синджън видя пристигането им в помещенията за състезателните коне извън хиподрума. Херцогът не можа да сдържи любопитството си и отиде да види конете, ала Челси не беше с тях.
Вместо нея около конете се суетеше по-малкият й брат Колин, с бял брич и синя копринена риза. Нима тя се бе отказала от техния облог? Или баща й е забранил да язди в надпреварата в Нюмаркет? Жена — жокей би предизвикала неописуем фурор сред трибуните, въпреки че в историята на конните състезания не липсваха подобни прецеденти. Ала това се бе случвало само при второстепенни състезания или за задоволяване прищевките на някой капризен лорд. Очевидно днес мис Фергюсън едва ли щеше да се появи на пистата.
Природата сякаш споделяше мрачното му настроение, защото след по-малко от час гъсти облаци затъмниха небосвода. Вятърът се усили, а във въздуха замириса на буря. Олим смръщено огледа небето, а Синджън даде последните си нареждания на Фордхем. Жокеят се опита да успокои, господаря, си.
— Мамелюк е в отлична форма, дори може да се състезава без жокей. Не се тревожи за него.
— Извини ме, че преди малко бях груб с теб. Сигурно съм уморен — усмихна се Синджън. При тези думи в съзнанието му отново изплува образът на прекрасната мис Фергюсън. Тръсна недоволно глава. Не биваше да мисли толкова много за тази провинциална красавица със златисти коси. Капризна, като всички жени, тя вероятно е променила решението си и се е отказала от техния облог. Е, жените доставяха удоволствие на мъжете, но явно на тях не можеше да се разчита.
Повикаха конете на пистата десет минути преди старта и херцогът за последен път огледа зоната на стартовата линия. Вниманието му бе привлечено от нечии руси къдрици. В следващия миг сърцето му бясно заби. Беше познал кой е жокеят на Тън. На устните му разцъфна тържествуваща усмивка и лошото му настроение моментално се изпари.
— След последното състезание ще замина някъде за цяла седмица, за да си отдъхна след тези напрегнати дни — обърна се херцогът към Сенека. Индианецът бе застанал до него на оградата, разделяща клетките за състезателните коне от зоната за сключването на облозите. — Ще ми направиш ли една услуга, приятелю? Искам да те помоля да заминеш за Лондон вместо мен и да купиш онази ирландска кобила от конюшнята на Боби Уотърфорд. Животното е много чувствително и се нуждае от специални грижи.
— Разбира се. Но защо променяме плановете си? Нали вчера ми каза, че искаш лично ти да заминеш за Лондон. Предполагам, че писмото на Касандра е причина за желанието ти.
— Касандра може да ме почака още една седмица. Преди десетина дни Деймиън ми писа, че се нуждае от подписа на адвоката за някакви документи относно именията. Така че може и той да замине, ако не ти се пътува. — Синджън се стараеше да говори нехайно, но се чувстваше притеснен. За пръв път, откакто се познаваха, не можеше да си позволи да бъде откровен с червенокожия си приятел. Ала беше обещал на Челси, че никой няма да узнае за тайните им срещи. Не искаше за нищо на света да се откаже от една седмица със страстната мис Фергюсън.
— Е, предполагам, че Деймиън няма да има нищо против да замине за Лондон — предпазливо промърмори Сенека, без да откъсва поглед от конете, подредени зад стартовата линия. — Изглежда си заложил доста на това надбягване, така ли е?
— От една година Мамелюк е безспорен фаворит. Смятам, че мога да спечеля доста добра сума. Почти всички залози са разпределени между него и жребеца на Фергюсън, за когото някои букмейкъри твърдят, че бил най-бързият кон, виждали някога по пистите в цяла Англия.
— Може ли да спечели?
— Обзалагам се, че не.
— Толкова ли се вълнуваш от едно обикновено състезание? — учуди се Сенека.
— Имам особени причини — усмихна се Синджън.
— Много ли си заложил?
— Зависи.
— От какво?
— От личната преценка.
— Очевидно криеш нещо от мен.
Синджън поклати глава.
— Явно дамата има много ревнив съпруг.
— Тя не е омъжена.
— Ти си глупак.
— Да, трябва да ти призная, че тази мисъл ми мина през главата.
