— Но?
— Не искам да изпускам шанса си. — Синджън замълча, защото вниманието му бе привлечено от суетнята около стартовата линия.
— Мислех, че си достатъчно умен, за да не се обвързваш с която и да било жена в Англия. Всяка би мечтала за богатството и титлата ти.
— Така е. Но в случая се касае за нещо по-различно. Повярвай ми, въпреки че не мога да ти обясня.
— Е, тогава в най-скоро време ще очаквам сватбени камбани.
— Не, не се безпокой. Ние сме се разбрали по този въпрос.
— Значи тази загадъчна дама е много хитра… щом е успяла да те подлъже толкова лесно.
— Надявам се да грешиш… не смятам скоро да се женя.
В този миг стартовият флаг се развя и двамата мъже насочиха вниманието си към пистата.
Между Колин и Челси съществуваше по-особена близост. Може би защото бяха най-малките в семейството. Затова той се съгласи да й помогне да се появи на пистата. Още повече, след като Челси му каза, че залогът е петдесет хиляди гвинеи.
Колин тайно донесе жокейския костюм на Челси. Двамата пристигнаха на хиподрума в последния момент. Челси се яви на стартовата линия, загърната в дълга пелерина, която напълно покриваше жокейския костюм. Зае мястото на Колин минути преди да започне състезанието. Баща й и братята й бяха при букмейкъра и само Рос знаеше за измамата. Младият момък бе на осемнадесет години, влюбен до уши в Челси и готов да изпълни всяко нейно желание.
— Знам, че ти най-добре се справяш с Тън — усмихна се младежът и й помогна да се качи на седлото. — Ама ако баща ти разбере и почне да крещи, шъ кажъ, че нищо не знам. Хвана поводите на коня и го поведе през навалицата към стартовата линия. — Само не го насилвай — посъветва я Рос и погали гривата на жребеца. — Нал знайш, че нашият Тън обича да препуска на воля.
Най-после Челси остана сама върху коня, заобиколена от неспокойните жребци и смълчаните жокей. За десети път нервно оправи поводите да се хлъзгат с лекота между пръстите й. Провери катарамите на стремето. Преброи наум до десет, за да отпусне мускулите на бедрата си. Всеки опитен ездач знаеше колко е важно конят да не усеща напрежението на ездача.
Имаше възможност да спечели достатъчно пари, за да се разплати веднъж завинаги с кредиторите на баща си и да откупи собствената си свобода. Същевременно един вътрешен глас не спираше да й припомня какво ще стане, ако загуби? Наистина ли ще загуби? Една седмица с очарователния херцог Сейнт Джон не би могла да се смята за загуба.
Както обикновено, преди отвеждането на конете към стартовата линия на пистата, въздухът бе изпълнен със закачки, шеговити подмятания и неспирна глъч. Всред тази невъобразима бъркотия Фордхем използва удобен момент, за да огледа крадешком съперника си, гордо изправен върху гърба на Тън. Едва сега жокеят разбра изключителния интерес на херцог Сет към това състезание. Този ездач или е някоя млада лейди, или невероятно красив младеж. Явно първото предположение бе по-вероятно, ако се вземеха предвид добре известните предпочитания на младия херцог. Очевидно непознатата държеше коня си настрани от шумната тълпа, за да го успокои преди старта. Или този жребец бе необикновено спокоен, или тя е първокласен ездач. Обикновено всички коне и жокей реагираха нервно на възбудените ръкомахания и викове, за разлика от тях.
Флагът се спусна и Фордхем с ужас разбра, че Мамелюк изостана на старта.
В първия миг жокеят на херцог Бофор така рязко пришпори коня си, че изтласка Тън надясно. Челси си помисли, че това е неволна грешка в стартовата суматоха, но след три обиколки невъздържаният жокей отново насочи коня си към нейния Тън. Тя рязко се обърна и видя злорадата му усмивка и вдигнатия камшик. Девойката стисна зъби и отби Тън леко вдясно, за да избегне камшика.
— Не щем разни кучки да се мотаят по пистата! — ревна озлобеният жокей и профуча покрай нея.
— По дяволите! Онзи негодник ще я спъне! — изкрещя Синджън, отпусна бинокъла и ядно впи ръка в перилото, безсилен да й помогне.
Челси пришпори Тън и го насочи към Петрънал — коня на херцог Бофор. Настигна го и го задмина, принуждавайки жокея да дръпне поводите, ако не иска да се сблъскат.
— Аз не съм кучка! — извика девойката в мига, в който жокеят стремително отби коня си наляво. Между Тън и Петрънал имаше не повече от тридесет сантиметра. Обърна се и му се усмихна изискано, като истинска лейди.
Най-после Тън се втурна напред по освободената писта в любимия му бесен галоп. Опънал докрай великолепната си снага, едрият жребец профучаваше с такава сила на завоите, че тревата се къдреше от въздушната струя под него. Без да прибягва до шпорите и камшика, Челси препускаше напред, само на четвърт обиколка зад Мамелюк. Арабския жребец на херцог Сет водеше ту с три, ту с четири дължини, заедно с още три коня. Тя често се навеждаше към главата на коня и му прошепваше ласкави напътствия.
Челси бе тренирала Тън от първите дни, когато той бе съвсем младо жребче. Конят винаги постигаше най-добро време, когато Челси го яздеше. Щом чу ласкавия й глас, жребецът присви уши и девойката усети как препусна с всички сили. Тън задмина от външната страна първия кон от челната четворка с такава лекота, сякаш другият стоеше неподвижен. С неотслабващ ритъм застигна следващия. Между нея и Мамелюк оставаше още един състезател. Тън го настигна в подножието на хълма, но неизтощимият Мамелюк вече преваляше билото.
— Дяволите да го вземат! — изръмжа Челси. — Не може винаги неговите коне да печелят! Хайде, Тън, красавецо мой, хайде, можеш да го стигнеш…
— Дяволите да я вземат! — промърмори Синджън. Конят й изкачи хълма с невероятна лекота. Внимавай, Фордхем, безмълвно се помоли херцогът, тя е по петите ти! Триста дяволи, пришпори малко проклетия Мамелюк! Дъщерята на граф Фергюсън язди като ангел. Или като дявол, ако питаме жокея на херцог Бофор. При тази мисъл Синджън тържествуващо се усмихна. Само един слепец можеше да отрича, че мис Фергюсън успя да засрами всички мъже на пистата.
— Фордхем май ще изгуби това надбягване — тихо рече Сенека, щом забеляза как по последното нанагорнище Тън постепенно, но сигурно скъсяваше разстоянието между себе си и Мамелюк.
— Дано го е разбрал — гневно процеди Синджън през зъби и стисна юмруци. Какво не би дал да е той на седлото в тази минута, за да покаже на самозабравилата се мис Фергюсън на какво е способен един истински мъж.
Двамата ездачи излязоха на гладката финална отсечка. Нито Фордхем, нито Челси посегнаха към камшика, нито един от двамата не използваше шпорите. Двата жребеца се носеха като вихър към финала.
Сега всичко зависеше от конете.
Но Мамелюк се оказа по-бърз. С неимоверни усилия арабският жребец финишира пръв, на три метра пред Тън.
Оглушителен рев, изтръгнат от хиляди гърла, отекна високо в посивялото небе. След миг десетки зрители се втурнаха да приветстват победителя.
Челси се възползва от мига, когато всички се струпаха около Мамелюк, за да се измъкне от тълпата. В дъното на площадката я чакаха Колин и Рос.
— Страхотна езда, Чел! — извика брат й със сияещо от щастие лице.
— Чудесно се справихте, мис Челси — обади се Рос и широко се усмихна, протегна ръка и й помогна да скочи на земята.
Колин й подаде нейната пелерина, а Рос отведе Тън.
Челси наметна пелерината на раменете си, свали жокейския каскет от главата си и се отпусна на земята зад навеса за конете. Сърцето й биеше бясно и тя едва си поемаше дъх. Почти бе спечелила… и то срещу Фордхем, най-добрия жокей на Синджън. Почти бе спечелила! А това означаваше, че Тън може да победи всички, ако го язди някой по-опитен жокей. Изгуби ценни секунди, за да се справи с жокея на херцог Бофор, защото не познаваше коварния му маниер на яздене. Ако не беше този инцидент, тя щеше да спечели състезанието. Въпреки загубата Челси бе доволна от себе си и на устните й се появи лека усмивка.
