съпруг за сестра ти.
— А и освен това той няма намерение да се жени — промърмори Дънкан.
— А какво ще кажете за Бонхем? — отново предложи Колин. — Неговите коне също печелят в надбягванията. Освен това живее с майка си, редовно ходи на църква, дори по време на състезанията.
Челси се изкиска като си представи, че може да се омъжи за добродушния и мил Били Бонхем. Той бе деликатен и честен младеж, внимателен с майка си и по-малката си сестра, почитан в неговата енория, но бе непоносимо скучен.
— Ако майка му му заповяда, ще се разведе с мен, преди да е изтекъл медения месец — засмя се Челси.
— Смятам, че доста ще се замисли, преди да изпълни заповедите на майка си — съзаклятнически й намигна Дънкан, — ала все пак накрая сигурно ще се подчини.
— И тогава аз ще бъда опозорена завинаги. Разбираш ли, папа, не искам да приличам на другите млади момичета. Не искам да се омъжвам по сметка, не искам да бъда стока за продан, а освен това едва ли бих понесла задължението да се преобличам по четири пъти на ден. Предпочитам да остана тук, да водя сметките на имението и да се грижа за теб и момчетата.
— Ние всички ще останем с теб, папа — въодушевено се провикна Колин. — Дънкан винаги е казвал, че никога няма да се ожени за дъщерята на някой новобогаташ собственик на пивоварна. А Нейл дори не пие бира. Аз също нямам намерение да се женя. Защо ни са жени, когато Челси се грижи така добре за всички ни?
— Ще видим дали и след една година ще мислиш по същия начин, хлапе — закачливо се ухили Дънкан, — макар че си прав за брака.
— Нима искате да кажете, че докато съм жив няма да се отърва от вас? — засмя се графът.
— Ще трябва да се примириш с мисълта, че нашата кръвна връзка е по-силна от всичко.
Челси изпрати въздушна целувка на баща си.
— Като говорим за нашето сплотено семейство, къде изчезна Нейл? — намеси се Дънкан и лениво се протегна. И той, подобно на херцог Сет, почти не бе спал през изминалата нощ.
— Отиде да види как е Тън и да му даде вечерния тоник. — Обикновено вечер по време на надбягванията на конете се даваше усилващ тоник от бренди, топла вода и малц.
— Значи утре Тън отново ще участва в надбягването? — попита Челси.
— Да, но ще го язди Чифи. Има отлични шансове да победи.
— Колко пари са ти необходими, папа, за да върнеш всичките си дългове?
Въпреки че Челси водеше сметките, баща й винаги отделяше парите за залаганията от разходите за домакинството.
Графът не бързаше с отговора и Дънкан нетърпеливо се обади:
— Кажи й. Ако Тън спечели, ще можеш да платиш по-голямата част от дълговете.
— Осемдесет хиляди.
Челси усети как кръвта се отдръпва от лицето й. Опита се да прикрие вълнението си, но когато заговори гласът й леко трепереше:
— Възможно ли е в Нюмаркет да се спечелят толкова много пари, че да изплатиш тези осемдесет хиляди?
— Ако Тън излезе на първо място, ще мога.
— А след това ще можем да го продадем много изгодно — добави Дънкан. — Миналият месец О’Донъл получи тридесет хиляди за един от неговите коне.
— Не знаех, че имате намерение да продавате Тън. — Всъщност знаеше, защото всички коне в имението на Фергюсън се отглеждаха за продан, но предполагаше, че ще изчакат още една година с продажбата на тригодишния Тън.
— Ако конят се представи добре, сега ще бъде най-благоприятният момент за продажбата му.
Челси разбираше, че брат й е прав, но Тън бе неин любимец още от раждането си. Новороденото жребче едва се бе изправило на крака, няколко минути след раждането си, когато девойката разбра, че то притежава изключителна жизненост. Винаги й се струваше, че разбира какво му говорят. Можеше да го повика от най-отдалеченото пасище като му изсвири „Момичето от Лохрайън“. И макар че беше много едър, бягаше много леко и грациозно.
— Ще му вплетем две красиви панделки в гривата, за да знаят всички, че притежаваме най-силния състезателен кон в Англия — каза Челси. — А сега отивам да си легна. Утре ще трябва да ставам доста рано.
— Днес язди великолепно, момичето ми, като казачка, и никой не се гордее повече от мен — нежно се усмихна баща й.
Челси се изправи. В избелелите си бричове от щавена кожа и широкия пуловер приличаше на момче.
— Мога да спечеля доста пари, когато заминем за следващите състезания в северните графства. Ако не продадеш Тън, той ще ти се отплати богато на хиподрумите в Йорк и Дънкастър — каза тя твърдо и уверено. На излизане от стаята, ако не се смяташе дългата й златиста коса, приличаше на някое момче от конюшнята. Не се чувстваше сигурна. Осемдесет хиляди, осемдесет хиляди, осемдесет хиляди… — отекваше в главата й. Никога не бе предполагала, че баща й дължи толкова много пари.
Нима бе възможно да ги спечели само от надбягванията?
А какво ще стане, ако не успее?
Щяха да спечелят тридесет хиляди от продажбата на нейния красавец Тън, припомни си тя. Оставаха още петдесет хиляди.
Тази цифра прозвуча като зловещ акорд в съзнанието й.
Само преди една седмица, по-точно преди два дни не би могла дори да си представи откъде би могла да получи подобна сума. Ала сега знаеше. И макар Мамелюк да бе спечелил, а Тън да бе загубил, може би щеше да постигне споразумение със Синджън, приемливо и за двамата.
Глава единадесета
Още щом отвори вратата на спалнята, веднага долови ухание на свежи цветя. Сезонът, през който цъфтяха розите, не беше започнал. Студеният мартенски ден напомняше, че зимата все още не е отминала. Без да пуска дръжката на вратата, Челси бавно огледа просторната си спалня. Малкият букет от нежни бели рози, поставен в притаения ъгъл на масичката до нейното легло, незабавно привлече погледа й.
Девойката плахо се приближи към него и отново си припомни за своя любим. Разкошните бели рози недвусмислено подсказваха, че Синджън наскоро е бил в спалнята й. Към букета бе прикрепена картичка, завързана със зелена панделка и скрита зад свежите цветя.
С нетърпение броя дните до понеделник…
Нямаше подпис, обаче гербът на херцога в ъгъла на картичката бе достатъчно красноречив заместител на подписа му.
