Тя заспа с щастлива усмивка на прелестните си устни.
За младия херцог Сет времето, прекарано в леглото с Челси също се оказа най-приятният откъс от денонощието. Сейнт Джон въобще не успя да заспи през тази нощ, но причината за това нямаше нищо общо с упойващите копнежи по красивата дъщеря на граф Фъргюсън. Той бе увлечен в приятната компания на едно от многобройните лекомислени, щедро надарени куртизанки в неговия антураж. Херцогът, както и всички негови приятели от висшето общество, отдавна бе привикнал да прекарва по-голямата част от нощите си в сексуални забавления с поредната си партньорка. В момента момичето бе застанало на главата си, изпънало голите си и стройни крака към тавана на спалнята му, а ухиленият херцог се опитваше да изсипе златните гвинеи в най-интимното кътче на тялото й — мястото, което Синджън и приятелите му със смях наричаха „гърнето с мед“.
С много смях, възбудени и радостни викове двамата отпразнуваха поредното рекордно постижение. Още една гвинея изчезна между бедрата на младото момиче, което веднага се закиска буйно. Приятното усещане бе много по-възбуждащо от щедрите подаръци на херцога.
— Умори ли се вече? — прошепна тя, седна в скута на Синджън и побърза да поднесе към устата му розовите си устни и бузите си, осеяни с трапчинки. Струваше й се, че херцогът се държи донякъде странно тази вечер. Не помнеше друг път да е бил толкова замислен и мълчалив.
За миг той я изгледа разсеяно. Думите й сякаш не достигнаха до съзнанието му. Но скоро се опомни, тръсна глава и се усмихна мило.
— Да… много.
— Ще си лягаме ли отново? — Гласът й го подканваше, прелъстяваше, възбуждаше. Ръцете й, увити около врата му, леко се стегнаха и тя повторно му поднесе устните си за целувка.
Синджън инстинктивно се наведе, за да я целуне, обаче устните му не достигнаха до нейните. Вдигна глава и се втренчи в нея с изненада в погледа си, като че ли очакваше да види пред себе си съвсем друго лице.
— Да, наистина се уморих — прошепна той и поклати глава. — Прости ми, скъпа — добави Синджън с грациозна усмивка, — обаче тази вечер бих предпочел да остана сам.
— Аз… ще те сгрея… ще ни бъде много хубаво двамата — въздъхна момичето.
— Може би по-късно, сладка моя — отвърна Синджън и я отмести от скута си. — И затова сега предпочитам да съм сам. — Стана от креслото, погледна към Люси, която, отчаяна от перспективите за нощта, побърза да се утеши с броенето на златните монети. Упъти се към гостите в салона.
— Нямаш право да ни изоставяш така, по никое време — сърдито промърмори братовчед му Рупърт. — Та още няма полунощ… — Рупърт никога не лягаше рано и естествено, никога не ставаше от леглото си преди два следобед на другия ден.
— Според мен тъкмо сега е време за лягане — пошегува се домакинът.
— Уф, по дяволите, тогава лека ти нощ! — озъби се братовчед му.
— Но нали сега е най-хубавия час за веселби и лудории? — недоволно се намеси друг от младите господа, излегнали се по креслата и диваните в просторния салон.
— Е, остава ми само да ви пожелая приятни забавления — елегантно се поклони херцогът, усмихна се иронично и тръгна към спалнята си.
— Ама какво му става тази вечер? — процеди Уорик, втренчил изумения си поглед към вратата на спалнята на Синджън. — Откога Сейнт Джон е започнал да спи сам?
— Според мен нищо му няма, само дето е уморен до смърт — отговори изоставената Люси. — Иначе никога не спи повече от пет-шест часа по време на сезона на конните надбягвания.
— Тъкмо в това е загадката! — възрази херцог Уорик.
— Да не би Сейнт Джон да е кастриран от няколко дни, а ние нищо да не знаем? — злобно се пошегува някакъв плътен, но провлачен мъжки глас. Всички с изненада извърнаха глави по посока на хапливия глас. Пред плътната завеса на високия прозорец се открояваше сухата фигура на епископ Хетфийлд.
— Не ми се вярва, Рътлидж — недоверчиво измърмори херцог Йорк.
— Но сега поне ще има за какво да говорят клюкарките сред висшето общество на Лондон — ехидно се подсмихна една от проститутките на мадам Хариет. — За пръв път се държи така странно. Никога не е оставал без жена откакто е навършил шестнадесет години. Заслужава си да се обзаложим за причината, довела до тази промяна в навиците му.
— Хм, кой е допускал, че ще доживеем такова чудо? — смутено се обади някакъв младеж, очевидно притеснен от помрачената слава на своя кумир.
— Най-добре да го оставим да се наспи. Повярвайте ми, утре Сейнт Джон отново ще се съвземе — отсече Моли. — Пък и не може ли човек да се умори понякога?
Синджън се отпусна в леглото си. Въобще не мислеше за пропуснатите сладострастни развлечения. Освен това не можеше да понася присъствието на досадния Джордж Прайн.
Не бяха врагове, обаче не бяха и приятели. Освен това се познаваха доста добре. Аристократичният кръг бе много ограничен в онези години. И освен това не можеше да разбере каква причина бе заставила виконт Рътлидж да посети дома му тази вечер?
Този въпрос занимаваше мислите му, докато умората постепенно го надви и Синджън се унесе в неспокоен сън. Той бе изпълнен с неясни видения, сред които неизменно се явяваше очарователния силует на Челси Фъргюсън. Веждите му се свиха инстинктивно, дишането му се учести.
Накрая се сепна от кошмарно видение. Проклетият епископ Хетфийлд се бе изправил над леглото му, с ушите и опашката на Луцифер, заливайки се в дяволски смях.
Глава дванадесета
Сутринта беше много студена. Локвите около конюшнята бяха покрити с тънък слой лед. Но слънцето бързо се надигаше от изток и след няколко часа щеше да прогони студа. Лицето на Челси бе поруменяло и тя енергично разчесваше гривата на Тън след първата езда за тази сутрин.
— Днес ще бъде голям ден за теб, красавецо мой — промърмори Челси на любимия си жребец, без да спира да прокарва меката четка през дългите косми на коня. — Дали да ти вплета няколко ленти в гривата? Тогава всички ще ми завиждат, че притежавам такъв великолепен жребец.
Тън изцвили радостно и тръсна глава, обърна се към нея и клепачите му премигнаха. Девойката се взря в умните му очи. Стори й се, че интелигентното животно бе разбрало гальовните й думи.
— Ако спечелиш надбягването с фаворитите на херцога, ще ми помогнеш да се справя с дълговете на папа… — Но дали ще успее Тън да се пребори с расовите коне на Сейнт Джон? Девойката беше уверена, че жокеят Фордхем днес няма да се радва на първото място, особено след последната й тренировка с Тън. Челси замислено сви вежди. Не можеше дори за миг да забрави, че граф Фъргюсън бе задлъжнял общо с осемдесет хиляди гвинеи.
Как да се осмели да заговори на херцог Сет за такава огромна сума? Колко ли получават на седмица или на месец онези… момичета за интимните услуги, които оказват на знатните джентълмени? И възможно ли е да се иска предплата за такива деликатни услуги? Няма ли да прозвучи прекалено дръзко подобно искане от нейна страна? Нима осемдесет хиляди гвинеи могат да бъдат незначителна сума дори и за херцог Сет, най- богатия лорд в Англия? Ех, колко прекрасно би било, ако се окаже, че напразно се е измъчвала… макар че много се съмняваше да се намери толкова щедър благородник. Може би някои от по-малките държави не харчеха толкова пари за цяла година. Още от дете всяка вечер бе слушала в дома си за сметки, разходи, спестявания и дългове. От няколко години водеше счетоводството на имението и конюшните на граф Фъргюсън. Затова не бе чудно, че не можеше да спре да мисли за окаяното бъдеще, което очакваше нея, баща й и братята й.
Увлечена в мислите си, девойката не забеляза появата на епископ Хетфийлд в конюшнята докато Тън не я сепна с изцвилването си. Неволни бръчки прорязаха красивите й вежди щом разбра кой е неканеният гост.
— Помислих си, че… тъкмо тук ще ви намеря сама… сред любимите ви коне — неуверено започна виконтът. Очевидно срещата им насаме никак не го окуражаваше да я заговори открито и непринудено.
Челси бе станала по-рано от останалите членове на семейството, за да изведе Тън на езда, преди да се
