заеме с останалите коне. Затова сега бе сама в просторното помещение, обаче само след половин час тук щеше да ехти от мъжки гласове на баща й и братята й. В решителен ден като днешния конярите нямаше да закъснеят да се домъкнат в конюшнята. Затова не се страхуваше от епископ Хетфийлд, само се почувства неудобно. Имаше вид на котарак, дебнещ появата на мишката пред дупката на пода. Очите му я пронизваха със студения си поглед, пресметливи и същевременно похотливи, неприятно сивкави, без никакъв намек за топлина в тях. Защо въобще му е дотрябвала съпруга на такъв като епископ Хетфийлд? От къде на къде му е хрумнало да пожертва внушителна сума само и само за да я притежава. Той дори не изглежда влюбен в нея. И защо се е домъкнал чак тук, в толкова ранен час… Нали баща й му забрани да я посещава?
— Доста сте подранили — тихо продума Челси. — Не, всъщност идвате твърде късно — продължи мисълта си тя.
— Мислех си, че мога да си позволя да се отбия за половин час на връщане от имението на Сейнт Джон, за да ви поздравя и да ви пожелая успех през днешния ден.
— Благодаря. — Тя се изправи, настръхнала и предпазлива, без да изпуска юздата на Тън. Още с приближаването на епископа жребецът беше присвил уши, както правеше винаги щом предусещаше някаква опасност. Как бе възможно този тъй неприятен мъж да се числи сред приятелите на Синджън?
— Синджън ви изпраща своите поздрави — промърмори Джордж Прайн.
Нима бе успял да прочете мислите й? Гласът му бе необикновено приглушен. Стоеше само на няколко метра и не откъсваше погледа си от нея. По една случайност вчера епископ Хетфийлд я бе видял на хиподрума в компанията на херцог Сет. Дори успя да зърне как се прегърнаха пламенно и се целунаха, след което си прошепнаха няколко нежни думи, когато те мислеха, че никой не им обръща внимание в суетнята около състезателните коне. Ако Синджън знаеше, нямаше да си задава въпроса защо епископ Хетфийлд се бе появил неканен на снощния прием в имението на херцога.
— Синджън? — уклончиво отговори Челси, чудейки се какво точно е узнал противният епископ.
— Видях, че двамата бяхте заедно на хиподрума.
От ехидната му лукава усмивка сърцето й се смрази.
— Навярно сте ме сбъркали с някоя друга. — Опита се да не позволи на гласа си да се разтрепери, обаче нервите се опънаха до скъсване като каишка на ловно куче, което е надушило дивеча.
— Бяхте облечена с тъмночервената наметка, лейди Фъргюсън, а Сейнт Джон, както обикновено, в един от просташките си костюми за езда.
— Въпреки това, виконт Рътлидж, това не изключва възможността да сте се припознали, нали? — хладнокръвно отговори девойката. Не й оставаше нищо друго, освен да се опита да спаси достойнството си. Пък и защо всъщност трябваше да се черви пред този натрапник? В този миг я прониза ужасяващата мисъл:
— Аха… — Въздишката, отронила се от устните му, по-скоро бе признак, че обмисля отговора си, отколкото, че е склонен да признае грешката си. Епископът присви очи и я изгледа замислено, повдигна въпросително вежди и продължи с лицемерна сърдечност: — Моите извинения, лейди Челси, за досадната грешка. На всекиго може да се случи да се припознае в онази навалица. — Гласът му се снижи до шепот. — Следователно херцог Сет не е от най-близките ви приятели, така ли да го разбирам?
— С него сме само бегли познати.
— Да, разбира се. — Вероятно гневният блясък в красивите й очи го бе смутил, защото Джордж Прайн произнесе тези думи с необичайно примирен тон.
— Да, така е — едва чуто промърмори девойката. — Ако желаете да изчакате баща ми или братята ми… — продължи тя, твърдо решена да сложи край на опитите му да продължават да обсъждат качествата и недостатъците на херцог Сет. Въобще не желаеше да разговаря с този противен мъж. — Те скоро ще се съберат в конюшнята. Мисис Маклей ще се радва, ако може да ви предложи кафе или чай, но аз се опасявам, че Тън не може повече да чака. Моля да приемете извиненията ми. — С тези любезни, но хладни думи се изчерпваха задълженията й като домакиня. Челси дръпна поводите на Тън и тръгна с него към вратата на конюшнята.
— Много сте красива тази сутрин, мис Фъргюсън.
В гласа му се прокрадна застрашителна нотка, която помрачи сутрешната зора, блестяща от слънчевите лъчи. В тишината надвисна заплаха, неприсъща на красотата около тях като фалшива нота сред божествена мелодия. Обърна се към неканения посетител, решена да му отвърне с нещо остро, ядосана от нахалството му, но се сепна, защото внезапно й хрумна колко по-топло биха прозвучали тези иначе приятни думи в устата на Синджън. Що за странен, дори перверзен тип трябва да е този Рътлидж, за да я накара да изтръпне от ужас при този невинен комплимент?
Застина на мястото си, доволна, че над нея се извисява мощната фигура на Тън, и любезно отвърна:
— Благодаря ви.
— Баща ви ми съобщи, че нямате намерение да се венчавате в близко бъдеще.
— Баща ми взе решение да изчака още един сезон на конните надбягвания, преди да започне да ми търси съпруг.
— Хм! Доста неприятно… Нима Сейнт Джон знае тази важна новина? — От любопитство гласът му отново се снижи до трескав шепот.
Челси едва се удържа да не побегне веднага навън, по-далеч от този досаден тип. Усещаше как с всеки следващ въпрос неумолимият епископ сякаш я притискаше в ъгъла. Острите му черти се изостриха още повече, изглеждаха дори зловещи. На вратата слънчевата светлина ги заля като водопад и тогава тя осъзна болезнената бледност на лицето му, когато Джордж Прайн се надвеси рязко над нея.
— Днес се държите безочливо, сър — озъби се изплашената девойка. Не можеше повече да понася присъствието на надменния английски епископ, достигна до доходния религиозен сан само благодарение на могъщото влияние на семейството му.
— А вие най-после ще трябва да укротите бесния си темперамент, мила моя. Прекалено лесно се разгорещявате, прекалено предизвикателно се държите в обществото… — Пристъпи още една крачка към нея. — Но сте очарователна… — Ръката му се протегна, за да я докосне, ала Челси рязко се дръпна. Тя се огледа, за да потърси помощта на някой от мъжете в имението. За нейна зла участ наоколо нямаше жива душа, освен тях двамата. Затова здраво стисна юздата на Тън и се метна на гърба му.
Едрият жребец се огъна леко под неочаквания товар, когато Челси се озова на гърба му и опъна юздата. Тя рязко го пришпори и конят се понесе сред вихрушка от чакъл. Епископ Хетфийлд остана смаян, с отворена уста, пред вратата на безлюдната конюшня.
Не възнамеряваше да язди отново с Тън след първата езда рано сутринта. Но студените очи на епископа я пронизваха безжалостно, сухите му ръце вече се протягаха към корсажа й.
— Уф! — извика неволно тя и потупа коня по врата, за да го успокои. — Нали и ти чувстваш същото, миличък мой? Онзи тип е студен и неприятен като мъртвец. — Тън поклати глава в отговор на стона й, а тя избухна в смях. На гърдите й олекна, като се обърна за миг и видя колко много се е отдалечила от натрапчивия епископ. Сега беше сама и препускаше с любимия си жребец сред разкошната пролетна утрин. От малка се бе научила да язди неоседлан кон, а отлично дресираният Тън откликваше на най-леките движения на бедрата й. Гърдите й се изпълниха с наслада от безумната езда. Свежият утринен вятър рошеше косите й. Миризмата на младата трева възбуждаше ноздрите й. Скоростта я опияняваше. Скоро забрави за тревогите, които й причини епископ Хетфийлд.
Днес трябваше да потеглят за хиподрума в Йорк — след конните надбягвания в Нюмаркет там се събираше елитът.
Челси се усмихна, доволна от смелостта си. Припомни си други радостни преживявания. Най-вече блажените мигове, които наскоро бе преживяла в обятията на херцог Сет, с този прекрасен благородник с гальовни ръце, възбуждащ поглед и тяло на млад древногръцки бог… Щастливото момиче се засмя и звънливият й смях отекна в скалите.
Тази епоха бе време на социални промени. Философи като Жан Жак Русо, Лок или Бърк възбуждаха
