После въздъхна и сведе очи.
— Не, не мога да го кажа. Толкова много пари! — призна тя с отчаян глас.
— Може би става дума за петдесет хиляди?
Миглите й веднага потръпнаха.
— Откъде знаеш?
— Само си припомних нашия облог, скъпа. Очевидно се нуждаеш отчаяно от тези петдесет хиляди гвинеи.
— Не, не са за мен — буйно протестира Челси. — За баща ми са, ох… не знам дали ще ме разбереш… — Сетне изведнъж бързо заговори за осемдесетте хиляди гвинеи, които баща й дължеше на кредиторите, за възможността да продадат Тън, ако утре спечели състезанието. Ако тя успее да събере поне десетина хиляди на някои от надбягванията, ако…
— Значи „делово предложение“ — деликатно промърмори херцогът, щом видя, че Челси повече не е в състояние да говори.
— Ще ти бъда безкрайно благодарна — тъй трогателно добави тя, че в един кратък миг Синджън се замисли дали да й даде парите и като истински джентълмен да се откаже от компанията й за една седмица в усамотената му ловна хижа.
Този кратък момент много бързо се стопи. В колебанията му се намесиха по-егоистични мотиви. Как можеше да мисли за нещо друго, когато очарователната девойка бе само на сантиметри от него? Можеше ли да гледа спокойно порозовелите й страни, златистите й коси, разпилени от вятъра, неземната й красота, женствената топлина, излъчваща се от всеки неин жест, която го омайваше така, както никоя от най- прославените хубавици сред висшето общество до сега не бе успяла да завърти главата му!
Не, той трябва да я притежава. По дяволите джентълменското поведение! И независимо от цената!
— Искаш ли да ти платя предварително?
— О, не, аз ти вярвам!
Думите й бяха тъй наивни, че Синджън за миг си помисли дали да не се откаже от предложението си. Той бързо преодоля съмненията си.
— В такъв случай считай, че в края на следващата седмицата ще имаш петдесетте хиляди гвинеи.
— Безкрайно съм ви благодарна, Ваша Светлост — тихо промълви девойката и отново сведе очи. Усмивката й, ангелска и в същото време заслепяваща, отново му напомни, че никоя жена не можеше да й съперничи, когато реши да изглежда хем невинна, хем безкрайно прелъстителна.
Едва се удържа да не скочи от седлото, за да я сграбчи в прегръдките си. Овладя се само благодарение на способностите си да сдържа страстните си пориви, както подобава на един джентълмен. Защото херцог Сет беше убеден, че има пълното право да се числи към мъжете от тази почетна категория. Поне бе дал достатъчно доказателства за това. Е, не можеше да се похвали, че с всяка жена се бе държал толкова благородно, но нали всяко правило си има изключения?
— За мен беше удоволствие да се отзова на молбата ти — едва чуто прошепна младият мъж и се усмихна безгрижно. Само се запита доколко е искрен пред себе си и пред нея, но успя да преодолее и това последно препятствие.
Как да му признае, при това, без да наруши благоприличния тон, че е смаяна и безкрайно поласкана от щедростта му? Девойката успя със сетни усилия да потисне надигащия се в гърлото й кикот. Разбираше, че херцогът с мъка обуздава желанието си да я прегърне и да я обладае на високия хълм, виждаше познатия пламък в очите му, потръпването на устните му. Той наистина беше много съблазнителен мъж.
— Ти наистина си изключителен — усмихна се Челси и погледът й предизвикателно се плъзна по тялото му. — Мислиш ли, че ще успееш да издържиш още една седмица?
— О, не, по дяволите, повече не мога да издържам — задъхано измърмори Синджън и я погледна въпросително. — А трябва ли?
Тя се наведе назад и се опря на лакът върху широкия гръб на жребеца. Изглеждаше толкова миниатюрна върху едрия Тън.
— Наистина ме изкушават такива мисли, че не смея да ги споделя с никого — във вълнението заговори на родния си шотландски диалект, а погледът й отново се устреми към мускулестите бедра на херцога.
— Не, не мога да не се възползвам от този миг — промърмори херцогът и гласът му потръпна от сподавено вълнение. — Не помня някога да съм бил толкова изкушен. Признавам, че го съзнавам напълно, но въпреки това… а нали се казваше, че апетитът идва с яденето?
И той отново подкара коня си още по-близо към нейния, за да може да погали с ръка оголеното й коляно.
Докосването му, топло и нежно, накара цялото й тяло да изтръпне.
— Внимавай! Той ни е видял! — рече Челси, като си припомни за натрапчивите опити на епископа. — Говоря за Хетфийлд — добави тя и гласът й отново потрепери, ала този път от гняв и обида.
При споменаването на това име ръката му се закова върху бедрото й. Погледът му се спря върху спуснатите й мигли.
— Къде ни е видял? — тихо попита той. Едва сега си обясни присъствието на Рътлидж в имението му през миналата вечер.
— На хиподрума в Нюмаркет, зад навеса за конете. Аз, разбира се, отрекох всичко.
— Той ли те потърси?
— Да, тази сутрин. Всъщност избягах от него и яздих до тук.
— Да не те е наранил? — нежно попита Синджън и отново протегна ръка към нея, за да я погали по лицето. В тона му се прокрадваше неприкрито желание.
— Не, аз съм по-бърза от него. Препусках дълго из полето. Той никога няма да успее да ме стигне. — Девойката може би не осъзнаваше колко много дължи на инстинкта си за самосъхранение.
— Тън ще остане ли при теб след надбягванията в Йорк?
Челси кимна, а Синджън прехвърли крака през врата на Мамелюк, плъзна се от седлото и скочи на тревата, заобиколи коня си и се приближи към нейния жребец. Не поиска разрешение от нея, нито тя си помисли да го спре. Явно сериозно обмисляше нещо. Синджън внимателно огледа хоризонта, преди да хване ръката й и да я поведе към гладката скала на няколко метра от тях. На камъка се виждаха инициали на влюбени двойки, издълбани от предишните поколения. Той ги изгледа, преди да я вдигне на ръце и да й помогне да се настани върху скалата, след което и той седна до нея.
— Той лош човек ли е? — попита Челси докато херцогът разсеяно стискаше ръцете й.
Синджън познаваше злобния нрав на Джордж Прайн още от колежа в Итън и разбираше по-добре от всички други на какви крайности и извращения е способен епископ Хетфийлд.
— Никога не е бил нормален, искам да кажа човек като мен и теб — продума той след дълго мълчание. — Може би бавачката му го е биела жестоко в ранното му детство… или някой от братята му… не знам точната причина, но може би е преживял нещо страхотно.
— Баща ми нищо няма да узнае за нас.
— Не… не очаквам да ни издаде. — Вдигна поглед към нейните очи и дълго не ги отмести. — Този тип много обича да разваля нещата.
— Какви неща?
— Обича да измъчва животни, а също и хора, които са по-слаби от него.
— Тогава въобще не би трябвало да става епископ.
— Джордж Прайн се преструва, че е загрижен за спасението на душите на хората от паството му, но го интересува само печалбата. Всъщност не е трябвало да го ръкополагат за духовник.
— Всъщност ние няма да останем в Нюмаркет след края на тази седмица.
— Винаги, щом имам възможност, ще идвам при теб. Трябва да съобщиш на баща си и на братята си, че епископ Хетфийлд се е опитал да те насили. Изненадал те е в конюшнята, наоколо не е имало никой, освен вас двамата и… е, останалото ми е толкова неприятно, че не желая повече да разговаряме на тази тема. Аз ще предупредя Дънкан и ще му разкажа още няколко поучителни истории от миналото на преподобния епископ Хетфийлд!
— Искам и аз да ги чуя.
Той поклати глава.
— Не, скъпа, те не са подходящи за ушите на една лейди.
