въображението на хората и подтикваха изкуствата, разкрепостяваха нравите. Това бе една от причините Челси да се държи много по-свободно от своите предшественички. Това бе времето, когато консерваторите или торите, както ги наричаха в Англия, бяха принудени да се отбраняват от всеобщите нападки. Епоха на демократични, дори революционни промени, но изопачавани в Британия, здраво вкопчила се в ролята си на световна метрополия. Никой не можеше да твърди, че не е бил повлиян от подема на все по-разрастващото се влияние на романтизма в литературата, особено в поезията и изящните изкуства.
Баща й бе получил своето образование във Франция, спазвайки традицията, следвана от векове от шотландските благородници. Малко след като жена му ражда Колин, граф Фъргюсън отвежда семейството си във Франция, за да забравят кошмарните преживявания. Там прекарват четири години преди графът да събере смелост да се върне на Острова, в дома си, където е преживял младостта си заедно с любимата си съпруга. С тях се връщат и някои от учителите на децата — двама французи, трима шотландци, дори и един италиански лекар от Болоня. Челси чете с наслада най-нашумелите романи и поеми и подобно на братята си познава добре класиците.
Тя бе продукт на своята епоха, но едновременно с това си оставаше своенравна, отличаваща се от връстничките си. Това се дължеше на необикновената й чувствителност към новия полъх на свободата.
За жалост беше жена. Израснала в мъжка среда, с независим дух, който по традиция бе привилегия само на силния пол, затова много често мечтите и стремежите й коренно я отличаваха от останалите млади дами в именията около Нюмаркет.
За нея бе нещо напълно естествено да пренебрегне задръжките, сковаващи жените с по-слаби характери.
— Той е приказно красив, Тън. Прилича на воин, на вожд на древно племе — тихо шепнеше тя, свела глава до врата на жребеца. С никого не можеше така свободно да си споделя както с любимия кон. — А очите му са сини като небосвода… — Наведе се напред, обви с ръце силния врат на Тън и го прегърна както се прегръща любимо дете. — И освен това никой не може така успешно да ме развеселява.
След няколко мили стигна до билото на хълма. Коня спря на най-високото място. Облегна се назад върху широкия гръб на жребеца и огледа с възхитен поглед просторната равнина, простряла се под краката й. Приличаше на пасторален пейзаж от Клод или Лорен, но теренът беше много по-начупен. Преобладаваше свежата зеленина, характерна може би само в ландшафта на Средна Англия през ранната пролет. Слънцето къпеше смълчаните полета с приказните си бляскави струи. Душата й се изпълни с покой и унес, наслаждавайки се на идиличната сцена, вдъхваща увереност и благоговение.
Скоро, много скоро ще напуснат Нюмаркет и тя ще се отърве от нежеланото и натрапчиво фамилиарничене на виконт Рътлидж. Може би днес следобед нейният любим Тън ще я зарадва с победа в конните надбягвания. Без съмнение херцог Сет ще трябва да й плати щедро, защото ще изгуби облога. Но дали ще може да спечели огромната сума от петдесет хиляди гвинеи? Навярно мечтите нямаше да се сбъднат толкова скоро. Както и да е, в този миг бъдещето съвсем не й изглеждаше безнадеждно. Макар и родена и отраснала в имение, в което се отдаваше най-голяма почит на конете, Челси можеше да води светски разговор не по-зле от сладникавите, но безлични млади госпожици, с каквито изобилстваха графствата в Средна Англия. Винаги бе смятала, че отдаването е чисто физически акт, обаче Синджън Сейнт Джон й откри невероятните наслади в любовта. Сега вече разбираше защо толкова много поети през вековете бяха възпявали любовта между мъжа и жената.
При тези сладки спомени от устните й се отрони въздишка, изпълнена с копнеж и тъга. В същия миг от хоризонта се зададе силуетът на някакъв конник. По-скоро това бе едно неясно петно, което се движеше на фона на възвишенията в подножието на високия хълм. Непознатата фигура се приближаваше бързо и Челси успя да разпознае коня. Никога не грешеше при разпознаването на силуетите на конете, които поне веднъж се бяха изпречвали пред острия й взор. Когато едрият дорест кон понесе ездача си по последната стръмнина преди билото, девойката различи блясъка на мънистата и люшкащите се ресни по кожената дреха на конника.
Изчака търпеливо приближаването му, защото непременно трябваше да говори с него.
Без да подозира за тревогите, с които бе изпълнена душата й, Синджън пришпори коня си още щом я зърна на най-високата точка на хълма. Златистите й коси се развяваха на воля от силният вятър и този странен ореол около главата й му помогна да я познае далеч, преди да може да види лицето й. Веднага смушка коня си да ускори трудното изкачване, изплашен, че приказната фея ще изчезне от мястото си.
Но тя не изчезна.
И тогава херцогът разбра, че Челси е взела решение. Опитът му подсказваше, че скоро ще бъде удостоен с радостта от сладострастните им мигове, но не знаеше кога и къде ще се срещнат. Чудеше се също какво ще му струва тази неземна наслада, защото отдавна се бе уверил, че може да притежава всяко момиче, но ако заплати съответната цена. Всъщност Челси му бе описала претенциите си още преди началото на конните надбягвания, припомни си Синджън и се усмихна при мисълта за необикновено голямата сума, която тя му бе споменала. Е, все пак трябваше да очаква, че привилегията да отнеме девствеността на една графска дъщеря ще му струва скъпо.
Изкачи се на билото на хълма и опъна поводите на Мамелюк. Челси веднага го заговори, при това без намек за светски предисловия и лицемерна учтивост.
— Устройва ли те, ако прекараме заедно следващата седмица?
Искаше му се да отговори, че още от утре иска да е с нея. Нетърпението му изненада и самия него. Когато заговори гласът му с нищо не издаваше неговите чувства.
— Следващата седмица е чудесно.
— Вероятно ще искаш да дойда в Сикс Майл Ботъм — спокойно предложи Челси.
Обаче херцогът предпочиташе да прекарат тази седмица в по-уединено място, по-далеч от имението на баща й. Херцог Сет нито за миг не забравяше, че красивата девойка има трима братя и баща, готови още днес да яхнат конете си и да се втурнат към имението му, за да отмъстят за честта й.
— Имам малка ловна хижа в Оукъм. Струва ми се, че там няма толкова да… привличаме вниманието на околните.
— Семейството ми се готви да отпътува за Йорк за следващите конните състезания, затова ще можем по-спокойно да се срещаме в твоето имение. Не бих искала да пътуваме на по-дълго разстояние и да рискуваме да ни видят заедно.
— Но как ще ги убедиш, че не можеш да заминеш за Йорк? — попита Синджън, без да е напълно сигурен, че правилата на вежливия тон му даваха правото да проявява толкова нескромно любопитство.
— Ще им кажа, че трябва да посетя братовчедка си в Ъпингам.
— А защо тогава не се отбием до моята ловна хижа? Може да пътуваме през нощта и тогава никой няма да ни види по пътя.
Челси прехапа долната си устна и младият херцог си помисли, че обмисля отговора си. Но всъщност тя мислеше как по-безболезнено да заговори за най-деликатната тема — дълговете на баща й. За онези проклети петдесет хиляди гвинеи.
Мисълта за тези неимоверно големи дългове тежеше като камък на сърцето й.
Тогава си припомни колко много млади и продажни лондончанки посещаваха херцога в имението му. Херцог Сет със сигурност е свикнал да пръска внушителни суми за своите забавления. Тази мисъл й вдъхна смелост, но все още трепереше.
— Ако предпочиташ… може и в твоята ловна хижа… както ти решиш… обаче… аз не съм сигурна дали… — Заговори отново. Пое дълбоко дъх и огледа красивата панорама около нея, после се обърна към Синджън и заговори припряно, уплашена, че няма да й достигне смелост. — Ще може ли да го считам за делово предложение?
— Колко ще ми струва? — вежливо попита херцогът и леко се усмихна. Много добре разбираше какво се крие под думите
Челси пое дълбоко дъх и за миг сърцето й примря. Гърдите й се надигнаха и опънаха зеления жакет.
