— Нима ти изглеждам като лейди? — засмя се Челси, успокоена, че херцогът е престанал да я смята за хлапачка.
Синджън я изгледа продължително. Погледът му се плъзна по жакета и полата й. В очите му, по-сини дори и от небето, заискряха опасни светлинки.
— О, да, разбира се — едва прозвуча напрегнатият му глас, като се мъчеше да прикрие разгорялата се страст. — Няма съмнение, че си истинска лейди. Та това дори си личи от една миля разстояние.
Гласът му я приласкаваше като лятно слънце, топлеше я, обгръщаше я, принуждаваше кръвта й да заври. Пръстите му не спираха да пулсират, но накрая херцогът ги сви в юмрук, за да прикрие трепета им.
— Нима всички девойки в Шотландия са като теб? — прошепна Синджън. Въпросът му криеше изненада и удивление, напомнящи за трепетите на неопитен гимназист, любопитен и смаян от очарованието на съученичката си.
— Нима всички мъже в Англия са като теб? — прошепна в отговор Челси и повдигна лице към устните му. Усети, че волята й отслабва и не може да обуздава повече чувствата, напиращи в гърдите си.
На устата му още грееше усмивката, когато устните им се докоснаха.
— Всички майки се надяват дъщерите им да не…
Всички млади дами искаха да бъдат обичани, да бъдат пожелани и тук майките с нищо не можеха да помогнат. Тялото й се изви в страстна извивка докато устните му настойчиво се притиснаха към нейните.
Синджън леко се извърна и я прегърна по-здраво през талията, за да не падне върху каменистата земя. Ръцете му нежно обгърнаха раменете й, повдигна устни и промърмори:
— И в ездата си същата… необуздана…
— И много бърза, дори припряна — отвърна тя между две поредни целувки, като протегна ръка към копчетата на панталоните му.
— И дива…
Той вече бе успял да се справи с първите три копчетата на жакета й. Вдигна я на ръце и я положи на тревата в подножието на скалата. Не искаше да останат горе върху каменната плоча, където можеха да ги видят отвсякъде. А може би искаше да предпази и себе си. Нали всички го считаха за най-прославения, най-богатия и най-скандалния ерген в цялото кралство.
Тревата се оказа много мека и веднага ги погълна. Грамадният скален къс над тях им осигуряваше прикритие срещу любопитните погледи. Все пак Синджън набързо огледа околността. В този миг погледът му й напомни за дивите вълци, душещи вятъра, за да усетят миризмата на дивеча или на врага.
— Никой няма наоколо — прошепна тя и разкопча докрай жакета си. Полата й вече се бе вдигнала до гърдите й. Върху яркозелената свежа пролетна трева заблестя младата й предизвикателно омагьосваща плът.
Той отдавна познаваше този особен женски поглед, този нагорещен предхождащ етап, когато жената забравя и за съпруга, и за слугите, и за всичко останало на този свят. В мигове като този от него се искаше само да залости здраво вратата. Опитният любовник никога не забравя това основно правило. При тази мисъл Синджън се усмихна. Едва ли някой щеше да успее толкова бързо да се изкачи по стръмния хълм. Отмести разкопчания жакет от възхитително заоблените й гърди.
— Само да не ти стане студено — загрижено прошепна младият херцог.
— О, тъкмо обратното! — усмихна се Челси. Толкова й бе горещо, че пролетният вятър я разхлаждаше приятно. Желанието изгаряше слабините й. Той трябваше само да се притисне към нея и тя щеше да бъде негова. Трябваше само да се усмихне с онази негова неотразима усмивка и тя щеше да се разтопи.
— Бързаш ли? — Синджън се опитваше да разбере дали тя разполага с достатъчно време за по- продължителна любовна игра. Пръстите му вече не му се подчиняваха, галейки с трепет розовите зърна на гърдите й. Възбудата пролази под настръхналата й кожа.
— Да, бързам… о, не, не бързам… — игрива усмивка затанцува върху извитите й устни. Очите й също се смееха, предвкусвайки вълшебните мигове, които ги очакваха. По страните й се появи руменина, подсилваща дивната й хубост. — Надявам се, че ще се справиш и при двете положения.
— С удоволствие — тихо отвърна херцогът, — ще започна от очите… Тъмните му мигли се докоснаха до нейните докато трескавите му пръсти довършваха последните копчета на панталоните от еленова кожа. — Сега съм изцяло на вашите услуги, лейди, както се казва в такива случаи — засмя се щастливо и безгрижно.
Челси усещаше как в нея се надига ненаситно желание, особено щом бедрото й се притисна към неимоверно набъбналата му мъжественост, вече освободена от стегнатите панталони. Струваше й се, че цялото й тяло се готви да го приеме докато смъкваше панталоните от стройните си крака. Кожата му бе като бронзова, възбуденият му член пулсираше от желание. Той отметна полите на роклята й, намести се между обутите й в ботуши крака и без да я съблича проникна в нея.
Миналата нощ бе бленувала за този миг. Едва сега го разбра, в мига, когато той изцяло я изпълни, бавно и мъчително сладко. Потисканите в паметта й копнежи избуяха като пламъци и задъханото момиче потръпна от изпепеляващото желание.
Синджън никога не бе вярвал на приказките за свръхестествените сили или за загадъчните способности на човешката душа. Този път вълната от дива страст така всепоглъщащо заля съзнанието му от край до край, че усети как сякаш по гръбнака му се спусна поток от лава. Как постигаше това тази неопитна девойка, къде бе научила тази магия? Защо никоя друга от многобройните му партньорки в леглото не можеше да възбуди дори една стотна от този екстаз, плъзващ по жилите му при най-лекия допир до приказната й плът? Да не би да е оживяла от легендите шотландска нимфа или магьосница, прикрита зад външността на непорочна девственица? Но тя вече повдигаше в захлас устните си към неговите, ръцете й се плъзгаха по гърба му, горещите й бедра, се триеха о неговите с бясна скорост. Каквато и да е тази магия, той я желаеше, ох, как я желаеше… Бе готов да пожертва всичко за миг, наситен е този неповторим и неописуем екстаз.
Проникна в нея толкова дълбоко, като че ли това бе единственият отговор, който той можеше да противопостави на нейното предизвикателство и заедно с това да заглуши тревогите и угризенията й. Като че ли мощният ритъм на бедрата му, неспирните му тласъци и отдръпвания щяха да му разкрият нейната загадка, като че ли мъжката му сила бе способна да се справи с омагьосващата й прелест.
Тя го прие, неимоверно мека, гореща и влажна, с глава, отметната назад в безпаметен унес, стенеща в страстните му прегръдки, дори готова да се разкрещи в миговете, когато й се струваше, че повече няма да издържи на могъщия прилив на буйните му тласъци.
Отначало конете им се стряскаха от стенанията й и с настръхнали уши се оглеждаха, забравили за сочната пролетна трева под копитата си. Особено чувствителен бе Тън, може би защото познаваше отлично гласа на господарката си. Благородното животно не можеше да проумее загадъчните хлипове, разтърсващи разголената гръд на Челси, и неспокойно пристъпваше на място.
В един миг Синджън вдигна глава и забеляза смущението на конете, но веднага след това вниманието му отново бе привлечено от необузданото разтърсване на девойката под него. Може би бе достигнала първата си „кулминация“? Той още веднъж проникна в нея докрай и тя изохка, изви се на дъга и го сграбчи за раменете като обезумяла. Повлече го към себе си с неподозирана сила, толкова рязко, че младият мъж се сепна в първия миг. Внезапен стон се изтръгна от гърлото й при последното им сливане. Потърси устните му със стръв, дори го ухапа, но бързо ги разтвори, защото необуздан спазъм разтърси тялото й и я накара да се сгърчи, преди да се отпусне изнемощяла в сладостна забрава.
Синджън прекалено често бе наблюдавал кулминационните мигове, при които жената изпада в захлас и е готова на всичко, за да сгреши в преценката си.
Това момиче не приличаше на нито една от многото му любовници или метреси. Толкова много страст и жар в едно тъй прелестно тяло му се струваше невероятно, фантастично, дори опасно… струваше му се, че вече е изгубил разсъдъка си.
Никога не би повярвал, ако му бяха предсказали, че някой ден ще срещне тази невероятно пламенна и искрена девойка, надарена с гореща кръв и огнен темперамент, подобна на езическа жрица от древно племе.
В този миг херцог Сет забрави за всякакви правила в любовната игра, забрави всичко, което бе научил
