от многобройните си партньорки. Челси бе успяла да изтрие миналото от съзнанието му.
Трябваше още тогава, в същия миг, каза си Челси, да стане, да отблъсне от себе си неотразимия мъж. Да сграбчи дрехите си и да побегне с все сила от този самец, който подчиняваше тялото й на желанията си, който я довеждаше до лудост… Нали се носеше славата му на най-изкусния любовник в Англия! Ето че сега използваше уменията си, да я превърне в своя безволева играчка! Ала още повече я изненада собственото й поведение. Никога не се бе чувствала тъй леко и свободно, така щастлива и волна. Какво ще си помисли херцогът за нея? Достатъчно бе само веднъж да го посети в леглото му и да го съблазни, да, само един път, не повече… За този отчаян акт имаше оправдание пред съвестта си. Обаче да изпадне дотам, че сама да се натика в ръцете му, да се разтрепери като желе при първия поглед на омайните му небесносини очи, чийто безсрамен взор я караше да се усеща гола и незащитена… Ох, дори и тя, която винаги се бе считала за освободена от всякакви старомодни предразсъдъци, не можеше да не се засрами. Беше се проснала на тревата под тялото му като някаква проститутка, стремяща се колкото може по-бързо да отпрати поредния си клиент. Плътно стисна клепачи и се опита да не мисли повече за този позор. Какво да каже сега, какво да измисли, за да не се изложи окончателно пред този, когото всички наричаха иронично „Светеца“, заради славата му на неуморим и изобретателен донжуан? Същият този мъж, който до преди миг я държеше в обятията си…
Разбира се, в отчаяните й лутания нищо не й дойде на ум, затова се принуди да повдигне клепките си. Не можеше да го лъже в очите, не можеше да се преструва, че не е обсебил не само тялото й, но и душата й. Нищо не каза, само плахо вдигна поглед към лицето му.
— Помислих, че си заспала — заговори Синджън и се усмихна очарователно и обезоръжаващо. Само с тази момчешка усмивка би могъл да спечели сърцето й. Но дали само на нея се усмихваше така?
— Явно си безкрайно опитен в любовта… — Думите й се изтръгнаха неволно от устата й и тя се изчерви, смутена още повече от дързостта си. За Бога, какво става с мен? Той се държеше така непринудено и топло с нея. Въпреки славата си на неотразим покорител на женските сърца.
Херцог Сет успя да сподави импулсивното си желание да се разсмее. Вместо това той, който до вчера се гордееше с умението да се измъква вежливо от женските хитрини заговори с неочаквана и за самия него откровеност.
— Всъщност не съм чак толкова опитен. — Черните му вежди се присвиха неуверено и в този миг разбраха, че изпитват сходни съмнения. — Но ти… ти си истинско чудо, скъпа моя — промълви Синджън и се излетна на тревата, обхвана главата си с двете си ръце и се загледа замислено в синия небосвод.
Никога досега не му се беше налагало да се замисля за свободата си. Винаги се бе чувствал стабилно защитен, имунизиран срещу домогванията на жените да го обвържат, да посегнат на волния му ергенски живот. А ето че сега усети пукнатини в бронята си. На какво можеше да се дължи тази странна неувереност? Унесен в мислите си, младият херцог не забелязваше, че Челси след последните му думи избягваше да срещне неговия поглед. Накрая не изтърпя надвисналата между тях неловка тишина и скришом го изгледа изпод миглите си, като не пропусна да спусне полата си, за да прикрие разголените си колена. Този мъж бе изключително силен и жилав, толкова устремен, кожата му тъй привлекателно загоряла. В мрака на първата им любовна нощ тя не бе успяла да разбере това. Едва сега осъзна, че странният жакет с провесени ресни всъщност му стои великолепно. А какво ли би било, ако не се сдържаше, ако например е в леглото с някоя изкусна прелъстителка, а не с неопитна провинциална девойка като нея? Явно с нея не бе успял да се възбуди докрай. Сигурно не е останал доволен от срещата им на хълма.
— Да не си сърдит? — в гласът й се долавяше колебливост. Сърцето й се сви като го гледаше колко беше замислен, дори застрашително намръщен.
Синджън се извърна към нея, за миг остана неподвижен, после погледът му бавно се спусна по тялото й и я изгледа изненадано, сякаш едва сега я виждаше за пръв път.
— Не знам какво става с мен. В душата ми е истински хаос…
— Да не би да съм сторила нещо лошо? Или да не би да съм пропуснала да направя още нещо? — Девойката се изправи, спусна полата си и се усмихна колебливо.
Синджън остана смълчан толкова дълго, че тя прехапа устни. Погледът му се прикова върху заоблените й гърди, добре очертани под полуразкопчания й жакет.
— Тъкмо обратното. Ти направи нещо много важно — говореше много бавно, като че ли търсеше мъчително всяка дума.
— Аз? Какво съм направила? Искаш да си тръгна ли?
— Не — рязко отсече херцогът и на нея й се стори, че викът му я прикова, към земята.
Опита се да се усмихне неловко. Е, поне се оказа, че му е приятно да е с нея.
— Но какво толкова съм сторила? Да се надявам ли, че постъпката ми не е непростима? — Несъзнателно облиза долната си устна, без да подозира каква съблазън криеше този прост жест.
— О, по дяволите! — възкликна Синджън и внезапно се разсмя. Завъртя се към нея и я хвана през кръста. Притегли я към себе си.
— Никаква вина нямаш, сладка моя. Проблемът си е мой и ти не си виновна. Ох, не, не е точно така, може би и себе си не трябва да укорявам. Виновна е тази приказна пролетна утрин. И ти… най-разкошното създание на Бога върху тази грешна земя. Бях се замислил как ли ще се чувствам, когато стана деветдесетгодишен старец.
— Кой знае? Чувала съм, че понякога най-отявлените любители на женската красота живеят най- дълго… — прошепна Челси, опряла глава на рамото му.
— Е, дори и да не ми се случи това щастие, поне ще умра с усмивка на уста.
И той притисна устни към нейните, много, много пъти, и тя отвърна на целувките му, омаяна от прелестното утро. Мислите се изпариха от главите им, изместени от възпламеняващото чувство за принадлежност един на друг. Има още много време пред тях, реши Синджън, да обмислят как да се справят с всички опасности, които ги дебнеха. Дори и с най-силната заплаха за спокойното му бъдеще, а именно неотразимия чар на предизвикателната мис Фъргюсън. Челси успя да потисне съмненията си, всецяло погълната от сладострастната прегръдка на Синджън Сейнт Джон. Поне сега искаше да не мисли за нищо друго, да се наслаждава на всеки миг, на всеки нюанс от неотразимия му чар, на разкритието на всеки нов слой от нейната чувственост, на всяка негова усмивка, докосване, милувка. Въздъхна с упоение при завладяващата мисъл за насладите, които ги очакваха до края на следващата седмица.
А след изтичането на този срок ще трябва да го забрави. Както, може би, и той ще я изтрие от сърцето си.
Разделиха се след час на кръстопътя, където се разделяха пътищата към именията им. Челси предупредително прошепна на Синджън:
— А сега искам да те помоля за нещо много важно. Не се приближавай до мен по време на конните надбягвания в Йорк. Не искам още веднъж да огорчавам баща си. Никога не съм сигурна кога ще избухне. Не знам и Дънкан как ще реагира, ако пак ни види заедно. — Усмихна се развеселено при вида на момчешки покорното му изражение и тихо добави: — Моля те, направи го заради мен.
Херцогът с грациозен замах извърна коня си и се метна на гърба му. Свали жакета си и го метна на седлото пред него. Пролетният вятър издуваше ръкавите на ризата му, а черните му коси се вееха като знаме.
— Обещавам, скъпа моя, да не разменя нито една дума с теб край хиподрума, дори когато ми се стори, че никой не ни обръща внимание! Дори ще се постарая да не излизам прекалено често от секцията в конюшните, която ще отделят за конете ми, за да не се изкушавам да те приближа.
— Винаги ли се съгласяваш толкова лесно? — подразни го тя.
— Винаги — усмихна се в отговор Синджън.
— Е, няма съмнение, че това допълнително помага за любовните ти успехи.
В тона й се появи необикновено весела нотка. Така говори човек, който се опитва да прикрие тревогата си. В следващия миг нервно прехапа устни. Не трябваше да си позволява тази иронично хаплива реплика, но не можа да се сдържи. Не можеше да спре да мисли за така шумно обсъжданите му любовни завоевания.
Синджън само сви рамене. Не искаше да се връщат отново към тази парлива тема.
