Тя наистина беше много интересна девойка, помисли си той. Не само като жена, но и като събеседник. Беше изненадващо интелигентна. Никога до сега не бе срещал толкова умна жена. На устните му заигра лека усмивка.
Макар да бе очарователна и вълнуваща, все пак още бе доста неопитна в любовта.
Следобеда конете на граф Фъргюсън спечелиха всички надбягвания, а тези на херцог Сет останаха на второ място. Синджън получи доста иронични подмятания и закачки, които прие, без да се засегне.
— Е, човек не може винаги да печели — примирено въздъхна той.
Тъй като никой не очакваше поражението му, семейство Фъргюсън спечели доста от облозите.
Когато излизаше от хиподрума, Челси крадешком му изпрати въздушна целувка.
Фордхем мърмореше недоволно, но Синджън го възнагради за великолепната му езда, благодарение на която конете му заеха второто място. На последната отсечка те се бяха представили чудесно.
— Не се тревожи — успокои го херцогът. — Следващата седмица отново ще бъдем първи.
Още след първото състезание Сенека бе разбрал, че интересите на приятеля му са насочени в друга посока.
— Когато следващата седмица отидеш в Оукъм вземи със себе си Джъд. Можеш да му се довериш напълно — отбеляза той докато се връщаха към Сикс Майл Ботъм.
— Откъде знаеш? — попита Синджън и изпитателно го изгледа.
— Знам, че изпрати слуги да приготвят ловната хижа. Ловният сезон приключи, а ти приличаш на разгонен самец. Освен това днес следобед загуби и четирите състезания, което не ти се е случвало през последния месец.
— Тя го заслужава — безгрижно се усмихна младият мъж и погледна приятеля си в очите.
— Надявам се, че не си загубил много.
— Мога да се грижа за себе си.
— Нуждаеш ли се от телохранител?
Синджън поклати глава.
— Следващата седмица баща й и братята й ще заминат за надбягванията в Йорк, а тя ще каже, че отива на гости при братовчедка си в Ъпингхем. Става дума само за една седмица и всичко ще бъде наред.
Сенека присви устни и понечи да заговори, но замълча и се замисли.
— Никога не си бил толкова… безотговорен — тихо каза той. — Нима не знаеш какви неприятности могат да те сполетят, когато имаш връзка с една неомъжена млада жена? Ще се озовеш пред олтара дори без да си усетил. Тя заслужава ли това?
— Имай ми доверие. Това няма да се случи. Не мога да ти обясня всичко.
— Ще потърся пазач за ловната хижа — прекъсна го Сенека. Две години двамата мъже се бяха сражавали за крал Джордж в Северна Америка и се бяха научили да бъдат предпазливи.
— Нямам нужда от пазач. Не искам никой друг там.
— Нима сам ще готвиш? — изненадано попита приятелят му.
— По дяволите, изобщо не помислих за това. — Домакинството на херцога се поддържаше от цяла армия слуги и той никога не се бе грижил за храната. Знаеше, че във всичките му имения има кухни и готвачки, но никога не се бе интересувал от тях. — Ще взема храна.
— Как е успяла да те омагьоса толкова много? — Сенека сви презрително устни. Не можеше да разбере приятеля си, тъй като много добре познаваше предпочитанията му. Знаеше, че той обича да се забавлява с проститутки и омъжени дами.
В отговор Синджън многозначително се усмихна и сви рамене.
— Не знам. Предполагам, че би трябвало да знам, но…
— Имаш достатъчно жени и в Англия и на континента.
— И в колониите — весело добави Синджън. — Тя разбира от коне.
— И какво от това?
Синджън отново се усмихна. Настроението му бе прекалено добро за човек, който току-що бе загубил в надбягванията, след като десет години неизменно печелеше първите места.
— Ако трябва да бъда искрен, това няма чак толкова голямо значение за мен.
— Ти си безнадежден случай — примирено въздъхна Сенека.
— Може би си прав — доволно се усмихна Синджън.
Глава четиринадесета
Останалите дни от седмицата също преминаха благополучно за Челси и Синджън.
Конете на херцог Сет неизменно се класираха втори, след шампионите от конюшнята на граф Фъргюсън. Разликата бе толкова незначителна, че никой не се усъмни.
Граф Фъргюсън спечели много от залозите.
Синджън също спечели, особено през последните дни в Нюмаркет. Но неговата печалба бе благодарността на красивата мис Фъргюсън.
В края на тази възбуждаща седмица графът обяви, че е склонен да продаде Тън. Синджън го купи веднага чрез един посредник, защото не беше сигурен дали графът ще се съгласи да го продаде тъкмо на него. Освен това, за да не възникнат някакви подозрения, херцогът благоразумно се разпореди незабавно да отведат прекрасния жребец в едно от по-неизвестните му имения, разположено далеч на север.
Всеки ден мисис Маклей получаваше разкошен букет, и то тъкмо в часовете, когато графът и братята на Челси бяха на хиподрума. В сряда букетът бе от теменужки, придружен с бележка с ексцентрично съдържание, което накара Челси да се залее от смях. В четвъртък теменужките бяха заменени с орхидеи, доставени специално от оранжерията в имението на херцог Сет. Изключително рядко и скъпо цвете в онази епоха. В петък дойде ред на леко разцъфналите лалета, подредени в изящна ваза от китайски порцелан в синьо и бяло, принадлежаща на семейната колекция на Сейнт Джон. А в събота, след последната им среща по хиподрумите за тази седмица, Челси се прибра късно у дома, възбудена от победите по най-посещаваните писти в Англия и от чувствителното подобрение на семейните финанси. На масичката я очакваше изумително красив букет от жълти рози, много преди да настъпи периода, когато цъфтяха тези нежни цветя. Те бяха от деликатния сорт Ausria Copper с единично венчелистче.
С копринени шнурове към гърлото на очарователната ваза от севърски порцелан бе завързана малка кесия от сребристобяла коприна, голяма почти колкото всяка от нежните рози във вазата. Девойката разхлаби копринените шнурове, взе кесията и я отвори. Вътре намери тъмновиолетов диамант върху брошка с форма на магарешки бодил. Смаяното момиче завъртя брошката и прочете от вътрешната й страна ситен надпис, гравиран върху полираното злато.
А на картичката, скрита сред прелестните рози, Синджън бе написал:
Гостите ми си заминават в неделя. Ела при мен колкото може по-скоро.
Заслужаваше си в късния час на тази неделна вечер човек да се полюбува на гостите на херцог Сет. След всяко състезание в Нюмаркет приемите на херцог Сет продължаваха до късно през нощта. Доста често гуляите в имението на херцога продължаваха с дни, а понякога дори и със седмици след последното надбягване в края на седмицата.
Неделя вечерта, след обилното хапване и пийване в големия салон на замъка, Синджън обяви, че каретите на всички гости са готови за отпътуване. Разнесе се шумен ропот от заслужено негодувание. Случаят изглеждаше безпрецедентен. Господата тъкмо бяха започнали да разхлабват вратовръзките и да свалят брокатените си жакети, оглеждайки се за някоя по-усамотена стая или за по-привлекателна компаньонка. Несдържаните протести и ругатни отекнаха чак до високите сводове на залите и
