коридорите.
Удобно изтегнат в креслото на почетното място край масата с десет метрова дължина, домакинът търпеливо потрепваше по столчето на високата винена чаша пред него. Усмихваше се приветливо, очаквайки глъчката да затихне.
— За тези от вас, които не са във възторг от твърде ранния час за отпътуване — кротко започна херцогът, — слугите ми са ангажирали маси в „Червения лъв“ или единични спални в странноприемницата на Рем… ако предпочитате да спите до сутринта, без да ви смущават крясъците на пияниците. — Синджън вече бе инструктирал подробно прислужниците от имението да се погрижат за дрехите и вещите на всеки от многобройните му гости. Набързо бяха внесени корекции в графика за момичетата от антуража на мадам Хариет. — Моите най-дълбоки извинения, лейди и джентълмени, за тази неочаквана промяна в плановете ни.
— Да не би някой да е умрял, старче? — заинтересува се Фреди Арбръстър, без да спуска повдигнатите си от изненада вежди.
— Не, доколкото съм наясно с житието на безчислените ми сродници — отвърна Синджън с най- сърдечната от своите усмивки.
— Тогава какво става тук, по дяволите! — избухна Уорик. — Защо трябва да си прекъсваме забавлението, тъкмо когато започна да става най-интересно? Да не би да си се разболял от цироза на черния дроб или някаква подобна отврат?
Лордът не бе единственият от приятелите на херцог Сет, комуто през последните дни се направило впечатление загадъчното отсъствие на домакина от вихрените танци през малките часове на нощта. Очевидно прословутият замах на Сейнт Джон в областта на развлеченията, нашумял сред висшето общество през последното десетилетие, щеше да остане само един спомен в историята.
— О, не, скъпи, от здравето си не мога да се оплача.
— Да не би да не си на себе си от гняв заради загубите на хиподрума?
— Не, това никак не ме разстройва. — И наистина всички бяха единодушни, че херцогът изглеждаше необикновено жизнерадостен и лъчезарен.
— Нима си започнал да остаряваш, старче? — подхвърли едно от безчислените млади контета.
— Знае ли човек кога ще го налегне бремето на старостта? — многозначително се усмихна домакинът. — Е, щом толкова настоявате, трябва да споделя с вас, приятели мои, че утре рано трябва да съм далеч от тук.
— Че ти съвсем не си ни нужен. Ще продължим веселбата и без теб, драги…
— Не! — отсече той и в гласа му този път ясно се долови властна нотка.
— А защо не? — запита Фреди. Двамата се познаваха от детинство и Фреди се ползваше безмилостно от тази привилегия.
— Имам си лични причини — тихо си призна Синджън.
— А-а-а, сега ми стана ясна цялата работа! Джентълмени, нима не схванахте най-сетне, че тук е намесена жена… Макар че не заслужавахме този тип да ни държи досега в неведение. Само не ми казвай, че от днес си решил да станеш най-дискретният мъж на Острова! — изрева шокираният Фреди.
— Не желая да слушам повече никакви коментари! Все пак ви благодаря, че ме забавлявахте през тази седмица — със сдържан тон каза херцогът и погледът му стана непроницаем, докато обикаляше дългата маса, а усмивката му помръкна.
— Е, поне имаме право да изпием по още едно за изпроводяк, нали, Ваша Светлост?
Въпреки че наскоро бе посетила братовчедка си Елизабет, Челси обяви, че отново иска да я види. Ловко избра най-подходящия момент, за да съобщи на баща си и братята си. В събота вечер тримата мъже вече бяха порядъчно развеселени от шотландското уиски. Празнуваха необикновено успешната седмица, през която из цяла Англия се заговори за конете на рода Фергюсън.
— Понеже ще пътувате три дни с конете на север докато стигнете Йорк, реших да прекарам три-четири дни с Елизабет в Ъпингъм. Следващия понеделник ще се присъединя към вас, на хиподрума в Йорк.
В онази епоха състезателните коне пътуваха бавно от град на град и това бе причина повечето от тях да участват в надбягвания в родните или близките до тях графства. Славата от победите в Нюмаркет накара семейство Фергюсън да участва в почти всички надбягвания в северните области. Челси знаеше, че за пътуването и за възстановяването на жребците ще бъде необходима около една седмица. Ако се появи в Йорк в понеделник, няма да пропусне нито едно от състезанията.
— Но ти никога не си била много близка с Лиз, Чел — учуди се Нейл. — Ако не ме лъже паметта, винаги досега си я смятала за празноглаво създание.
— Е, да, понякога съм говорила така за нея, но Ъпингъм е по пътя за Йорк. Освен това утре трябва да съм тук, за да помогна на мисис Маклей при опаковането на багажа. Ще постоя при Елизабет само ден или два. Знаеш, че от две години непрекъснато ме кани да й погостувам.
— Да, но досега винаги си отказвала тези покани.
Дънкан подигравателно се усмихна и това, кой знае защо й напомни за ироничната усмивка на Синджън.
— Именно поради това сметнах, че ще е невъзпитано да продължавам да я пренебрегвам.
— През последните две седмици сестра ти се преумори, Дънкан — намеси се баща й. — Заслужава да си отдъхне за няколко дни — обърна се към дъщеря си, седнала на пода край камината и загрижено я изгледа. — Остани по-дълго в Ъпингъм — усмихна се той, — ако можеш да понасяш глупостите на Елизабет и леля си Джорджина.
Загрижеността и вниманието на баща й я накараха да изпита чувство на вина. Ала в същия миг си припомни, че ще спечели петдесет хиляди гвинеи, достатъчни да погасят дълговете им. Не искаше да признае дори пред себе си, че е влюбена в очарователния Сейнт Джон.
— Мисля, че няма да ги изтърпя за по-дълго, папа. Леля Джорджина веднага ще се заеме с превъзпитанието ми, за да стана истинска лейди, но се боя, че доста е закъсняла. Не те упреквам, папа — бързо добави тя като видя виновното изражение на баща си, — харесвам много начина си на живот.
— Вземи със себе си двама от конярите и мисис Маклей. И не пътувай нощем — посъветва я баща й. — Знам, че си умно момиче, но две жени, пътуващи сами, са изложени на много опасности по пътищата.
— Ще пътуваме само денем, папа — покорно рече Челси.
Сърцето й учестено заби, страхуваше се, че те ще забележат смущението й, затова побърза да смени темата. Заговори за опаковането на багажа, въпреки че мъжете не се интересуваха от това. Много скоро разговорът се пренесе върху вечната тема в тяхното семейство — конете. Челси въздъхна успокоено и се заслуша в гласовете на баща си и братята си.
Не бе възможно да тръгне сутринта, трябваше да му изпрати съобщение. Баща й, братята й, конярите и конете нямаше да потеглят преди десет сутринта. Щеше да приготви багажа им с помощта на мисис Маклей, а след това щяха да са й необходими поне още два часа, за да разпредели работата на конярите, които оставаха в имението. И накрая да приготви собствения си багаж, необходим за седмицата, която ще прекара със Синджън. Щом мъжете потеглят на път, ще уведоми мисис Маклей за промяната в плановете й. Конярите и мисис Маклей ще останат още няколко дни в имението. Тя ще замине при Елизабет под предлог, че трябва да й помогне в грижите около леля Джорджина, внезапно заболяла от едра шарка. Тъй като Челси бе ваксинирана като дете, за нея нямаше да бъде опасно. Тя знаеше, че мисис Маклей се страхува от едрата шарка като от чумата. Ще й съобщи, че леля Джорджина е изпратила за племенницата си карета с кочияш, а от мисис Маклей се иска да остане да наглежда къщата и конярите. В неделя Челси щеше да ги очаква в Гретнъм, а оттам всички заедно щяха да продължат за Йорк.
Утре сутринта ще изпрати бележка на Синджън по едно момче от селото, за да го уведоми за плановете си.
Останалата част от вечерта се губеше в паметта й. Девойката мислеше само за очакващите я часове в имението на херцога, докато мъжете оживено обсъждаха следващите стартове в Йорк. Когато я питаха за
