— Вече са поставени в сребърни вази. Милорд лично провери как е изпълнена заповедта му. Каза, че са твърде много, но не нареди да махнем част от тях. Сигурно са цял вагон.
— Е, стаята е голяма, а освен това Негова светлост заповяда да оставим прозорците отворени. Остава само да се надяваме, че дамата ще остане доволна.
Слугите се бяха престарали и в резултат стаите в имението приличаха на зимна градина. Огромните букети цветя изпълваха пролетния въздух с великолепен аромат и омайваха всеки, който пристъпеше прага на къщата.
Най-после дългоочакваната карета пристигна от Нюмаркет. Слугите, облечени в нови ливреи, за последен път си повтаряха какво трябва да кажат, когато пристигнат в имението на граф Фергюсън. На кочияша бе връчено „писмо от братовчедката Елизабет“ и каретата потегли.
Синджън крачеше неспокойно по мраморния под на лятната вила в гръцки стил и всеки две минути поглеждаше френския си часовник. Сякаш по този начин времето щеше да мине по-бързо. Сядаше за миг и сетне отново скачаше на крака. Не бе свикнал да чака и никога не се бе отличавал с търпение. Тази негова черта бе още един повод за спорове с баща му, който смяташе припряността и нетърпеливостта за плебейски черти.
Синджън съзнаваше, че проявява прекалено голям интерес към Челси и се бе опитал да потисне изнервящото го желание. Една нощ заведе в леглото едно от момичетата на Хариет, както много пъти бе правил в миналото, за да успокои смутената си душа и да пресече подигравките на приятелите си. Ала вместо да скочи веднага в леглото, той се повъртя малко в стаята, после рязко се извини на смаяното момиче и изхвърча навън.
Прекара мъчителна нощ, през която анализира целия си досегашен живот и стигна до заключението, че е неудържимо привлечен от една млада и неомъжена девойка. Младият херцог реши, че в никакъв случай не бива да задълбочава чувствата и връзките си с прелестната и чувствена мис Фергюсън. В крайна сметка защо да не прекара една седмица с Челси и след това да се разделят завинаги? Не беше монах, макар че, каза си с лукава усмивка той, очарователната мис Челси Еймити Фергюсън би изкусила дори и един монах. Навярно затова вече не проявяваше интерес към момичетата на Хариет. Челси бе много по-чувствена и страстна от всяка една от проститутките. Всъщност изобщо не можеше да става дума за сравнение. Предпочете да забрави обстоятелството, че в съвсем близкото минало многобройни красиви жени задоволяваха ненаситните му плътски желания и само мисълта за сексуално въздържание, дори за няколко дни, би му се сторила абсурдна.
Затова сега Синджън крачеше неспокойно и се опитваше да заглуши необичайните за него чувства към тази необикновена девойка. Реши да съсредоточи мислите си върху различните забранени начини, по които може да достави удоволствие на мис Челси.
В имението Дъмфрийс Челси опаковаше багажа си. Едва успяваше да прикрие вълнението си от мисис Маклей. Девойката изглеждаше по-разсеяна от всякога. След като три пъти повтори въпроса къде да постави шапките й, мисис Маклей не издържа и я попита:
— Случило ли се е нещо, мис Челси? Тази сутрин ми се струвате напълно оглушала.
Челси се сепна и замаяно се огледа. Беше се унесла и си представяше красивото лице на Синджън и привлекателната му усмивка. Трябваше бързо да измисли някакъв убедителен отговор.
— Не мога да мисля за нищо друго, мисис Маклей, освен за победите ни на пистата в Нюмаркет. Простете ми, че днес съм толкова разсеяна. — Мислеше за Синджън, но той имаше дял в тези победи, така че отговорът й не бе съвсем далеч от истината.
— Както винаги умът ви е зает само с конете — добродушно се усмихна икономката. — Ала сега е по- добре да побързаме с багажа, инак няма да успеем.
— Разбира се, ще ви помогна.
— Струва ми се, че е по-добре да отидете при конярите. Там ще има повече полза от вас, а аз ще се оправя сама с опаковането — весело предложи мисис Маклей. Челси прекарваше по-голяма част от времето си в конюшнята и почти не се занимаваше с домакинска работа, така че възрастната жена бе свикнала сама да се грижи за домакинството.
Челси слезе на долния етаж и тръгна по алеята към оградата около конюшнята. Пъхна ръка в джоба си и напипа подарената й от херцога брошка. Пръстите й нежно погалиха шлифования във форма на розетка диамант. Не се стърпя и извади украшението от джоба си. Разкошният скъпоценен камък меко проблесна на утринната светлина. Как му бе хрумнало да й подари тази скъпоценност, символизираща герба на нейната родина? Но, уплашено си помисли тя, че този диамант вероятно е доста скъп и тя би трябвало да върне подаръка. Една неомъжена жена не биваше да приема бижута от мъже. Това не бе прието и бе намек за нещо неприлично. Ако изобщо имаше нещо прилично в тяхната връзка. Тя се усмихна, като си припомни колко много неприлични моменти имаше в техните отношения, особено в начина, по който се запознаха. Затова Челси реши да запази този многозначителен подарък като спомен за тази необикновена връзка. Петдесетте хиляди гвинеи, които за нея представляваха огромно богатство, скоро щяха да бъдат похарчени. Внезапно се запита дали не трябваше да вземе няколко книги. Девойката се замисли за предстоящите седем дни, които щеше да прекара със Синджън. Въпреки славата си на неуморим любовник, той едва ли ще иска да прекарват заедно всеки час от тази седмица, а тя не очакваше да намира много развлечения в ловната хижа в Лейчестършир.
Върна се в къщата, грабна няколко от любимите си романи и ги пъхна в куфара. Тъкмо слизаше по стълбите, когато спаниелите се разлаяха и след миг в парка на имението се появи черна лакирана карета.
Типично в стила на Синджън, помисли си тя, обхваната от възбуда. Кочияшът размахваше бясно камшика, сякаш се намираше на пистата в Нюмаркет. Освен това каретата пристигна доста по-рано от уговорения час. Това също бе типично за херцог Сет.
Екипажа направи широк завой пред къщата и ефектно спря сред облак прах и дребни камъчета. Спаниелите продължаваха да лаят срещу пръхтящите коне и мисис Маклей им извика да млъкнат. От конюшнята дотичаха разтревожените коняри. Челси стоеше в сянката на портала, опитвайки се да събере смелост. И ако не я крепеше мисълта за петдесетте хиляди гвинеи, тя едва ли щеше да успее да изиграе цялото представление. И най-малкият пропуск можеше да провали всичко. Тръсна глава и пое дълбоко въздух. Трябваше да има тези пари. Те щяха да спасят баща й от кредиторите, така че не й оставаше нищо друго, освен да се примири с ролята на проститутка от Друри Лейн.
— Аз ще видя какво искат, мисис Маклей — рече Челси и пристъпи напред.
Трябва да се престори на изненадана, когато кочияшът й подаде писмото от „братовчедката Елизабет“, напомни си тя. Прочете го внимателно, докато всички я гледаха с любопитство, и сетне със сериозен тон им съобщи тревожната вест. Всички коняри отстъпиха назад, сякаш се страхуваха да не се заразят. Дори кучетата усетиха страха на слугите и се свиха зад вратата.
— Трябва да довърша с опаковането на багажа — припряно изрече Челси. — Мисис Маклей, ще ми приготвите ли една кошница с храна за пътуването?
Малко по-късно конярите изнесоха куфара й, но го оставиха на горното стъпало, откъдето го взеха слугите на Синджън и го завързаха отзад на каретата. Докато мисис Маклей приготвяше храната в кухнята, Челси й обясни кога ще се срещнат в Грентъм.
— Ще изпратя съобщение кога да дойдете в Грентъм.
— А ако бедната жена се нуждае от вас, мис… повече от една седмица? — попита икономката, тъй като знаеше, че графът ще ги очаква в Йорк. Или ако вашата леля… умре?
Челси побърза да я успокои, макар думите й да не звучаха много убедително.
— Братовчедка ми Елизабет пише в писмото, че леля Джорджина вече е преминала кризата, така че няма опасност за живота й. Просто Елизабет се нуждае от някой, който да й помогне, защото е изтощена от грижите за майка си.
— Добре, мис Челси, ще чакам тук вашето съобщение — съгласи се мисис Маклей.
— Или пък аз… бих могла… да дойда с вас, ако искате — загрижено предложи икономката, въпреки че се страхуваше до смърт от едрата шарка.
Отново я заля вълна от угризения, но те бяха потушени от обзелото я вълнение за предстоящата среща.
