бе случвало никога досега да чака търпеливо, за да получи от една жена всичко, което желаеше. Тя бе разкрила у него качества, за които никога не бе подозирал, че съществуват в душата му.
— Хапни нещо — любезно предложи той. — Тук сме прекалено близо до имението на баща ти, затова ще заминем за моята ловна хижа в Оукъм. Ще изчакаме падането на мрака, за да потеглим, когато движението по пътищата намалее, а и за да не ни види никой.
Тя издаде напред долната си устна като малко сърдито дете.
— Тогава ще трябва да ме забавляваш, за да не скучая докато тръгнем — уж нацупено рече тя, а сетне избухна в смях.
— Харесваш ли музиката на Бах?
— Нима свириш? — Челси погледна към клавесина до прозореца.
— Само понякога и то изключително за собствено удоволствие.
— А знаеш ли някоя шотландска песен?
— Да, няколко. — Нямаше защо да й обяснява откъде е научил да свири шотландски песни. Съпругът на Касандра обичаше много тези мелодии и често пъти сутрин, докато Синджън лежеше в леглото и отпиваше от горещото кафе, любовницата му свиреше някоя от тези простовати, но трогателни мелодии. За да го забавлява Касандра имитираше възторга на съпруга си и се подиграваше на стария рогоносец.
— Изсвири ми „Господарят от Коуденоу“.
— Това ще ти достави ли удоволствие?
— Огромно — засмя се Челси.
Синджън й изсвири избраната от нея мелодия, а после всички останали шотландски песни, които бе запомнил от утрините, прекарани с Касандра. Накрая премина към любимите си фуги от Бах и оратории на Хайдн. Дългите му пръсти с лекота се плъзгаха по клавишите. Челси не откъсваше поглед от него. Бе облечен като провинциален благородник с кожен жакет и велурени панталони, с прибрана зад ушите коса, вързана с черна панделка, с износени, но лъснати до блясък ботуши. Тя за миг забрави за бляскавата зала, за титлата и богатството му. Заслушана в музиката и стоплена от усмивката му, девойката забрави и за причината, която я бе довела в имението на херцог Сет.
Той умееше да накара една жена да забрави за всичко, освен за насладите, които даваше и получаваше. Челси се запита колко ли жени бе имал в живота си, колко ласки бе дал и получил, за да постигне това съвършенство в любовното изкуство.
Нежната мелодия, аромата на лилиите и изпитото шампанско я унесоха, тя се отпусна назад в креслото и заспа. Синджън продължи да свири, без да отделя поглед от красивото й лице.
Съмърсет дискретно надникна през вратата, но господарят му вдигна пръст до устните си и поклати глава. Не искаше да я буди. Достатъчно му бе удоволствието само да гледа прелестното й лице.
Вечерта потеглиха за Оукъм. Луната обливаше с мека светлина пътя пред тях, а въздухът ухаеше на пролетни цветя. Бяха обгърнати от тишината и магическата тайнственост на нощта. Челси се пошегува, че той е поръчал тази романтична обстановка като прелюдия за тяхната любовна седмица.
Синджън с изненада установи, че макар представите му за предстоящата седмица да не бяха толкова романтични като нейните, присъствието й докосваше някаква струна в душата му и той искрено се наслаждаваше на компанията й.
— Тъй като сме принудени да пътуваме през нощта, си помислих, че ще трябва да осигуря тази сребърна луна — закачливо отвърна той. — Радвам се, че ти харесва.
— Винаги ли си така очарователен и мил с жените?
— Не — призна си той, — ала ти си толкова красива, че аз не мога да не бъда очарователен и мил с теб…
— … докато съм красива в твоите очи — промърмори на латински Челси, а после преведе с иронична усмивка. Тя се бе облегнала небрежно на седалката срещу него, спокойна и уверена в красотата си.
— Откъде си научила латински? — учуди се младият мъж, като си припомни колко мъки му причиняваше латинския, докато бе в Итън.
— Имах частен учител по латински.
— Завиждам му — машинално отвърна Синджън, уверен, че преподавателят на Челси едва ли е успявал да се съсредоточи върху латинския. — Но защо си учила този език?
— Той беше много възрастен — рече девойката, сякаш отгатнала мислите му. — А и защо да не уча латински?
Този мъж е бил истински късметлия, похотливо си помисли Синджън и си представи младата и красива Челси и нейния учител по латински.
— Извини ме, не исках да те обидя. Защо наистина да не учиш латински? — усмихна се той, въпреки че жените, с които се срещаше не блестяха с познания по латински. Като всеки мъж от тази епоха и той смяташе, че жените са създадени само да доставят удоволствие на мъжете, да раждат деца, да се грижат за домакинството, а красотата им компенсираше липсата на интелект.
Ала Челси не се вписваше в тези представи.
— Защо изучаването на латински и гръцки да е привилегия само на мъжете? — Въпросът й прозвуча някак странно, в контраст с чувствената й поза. Златистата й коса се бе разпиляла по раменете и сякаш подканяше да я погалят.
— Нима знаеш и гръцки?
— Да, Толкова ли ти се вижда необичайно? Аз не съм по-глупава от теб.
— Исках само да кажа, че обикновено жените не изучават латински и гръцки — повдигна рамене Синджън.
— Някои жени наистина не го правят.
— Повечето от жените.
— Толкова по-зле за тях — сухо отвърна тя.
Синджън я изгледа замислено. Наистина имаше и жени с интелектуални интереси, но той се дразнеше в тяхната компания, защото му се струваха прекалено сериозни и скучни. И въпреки че Челси бе изключително независима и своенравна, досега не му бе направила впечатление на жена с интелектуални наклонности… Тя бе твърде различна от жените, които познаваше.
— Ти отглеждаш коне, яздиш на конни състезания, при това много добре… Трябва да призная, че за малко не победи Фордхем, а на всичко отгоре знаеш и класически езици… А понякога занимаваш ли се с това, което обикновено вършат жените? Освен онова, за което не е прието да се говори? — усмихна се той в отговор на учудения й поглед.
— Какво имаш предвид? — попита тя, любопитна да узнае какво разбира той под женски занимания.
— Например бродерия.
— Касандра умее ли да бродира?
Синджън бе смаян от нейната откровеност, а освен това нямаше никаква представа дали Касандра бродира или не.
— Очевидно не знаеш — след кратка пауза изрече Челси. — А това само доказва колко малко внимание обръщат мъжете на бродерията.
— Сега вече ме срази — призна той и искрено се засмя.
Продължиха да бъбрят непринудено за това, което ги интересуваше най-много — конете и конните състезания, ловния сезон и улова на сьомга в Шотландия. Херцогът притежаваше малко баронство, наследено от дядо му, където ходеше да лови риба. С изненада разбра, че Челси свири на лютня. Заяви, че ще намери една, за да могат двамата заедно да свирят Моцарт. Оказа се, че тя умее и да рисува. Разбира се предпочитала да рисува коне. Разказа му как веднъж бе направила дисекция на един кон, умрял от старост, за да изучи мускулите и костите му и да подобри техниката си.
От своя страна Челси установи, че той се държи извънредно скромно, без да изтъква широките си познания. В именията му непрекъснато се експериментираше с редуването на културите за посев. Като всеки млад и заможен благородник, херцогът бе пътувал много из континента. Двамата оживено споделиха
