отвори очи и щом я видя на устните му се появи усмивка.
— Добро утро — прошепна тя и сърцето й се сви от мъка. Навярно никога вече нямаше да се събуди до него.
Синджън се протегна и разтърка очи.
— Добро утро.
— Съжалявам, че те събудих — извини се Челси, като се стараеше да прикрие болката от предстоящата раздяла.
Той поклати глава.
— Няма нищо. — Повдигна се на лакът и погледна към прозорците. — Колко е часът?
— Рано е. Поспи още малко.
— Не… по-добре ела при мен. — Протегна ръце към нея, отпусна се на гръб и я притегли върху себе си.
— Ето така — прошепна Синджън и отново затвори очи, стоплен от мекото и нежно женско тяло. — Сега е по-добре…
Допира на тялото му я накара да изтръпне. Той беше по неуморим и от нея, винаги бе изпълнен с енергия, винаги бе готов да я дари с наслада.
Челси нямаше опит с други мъже и не знаеше дали и те са толкова изтънчени и чаровни любовници, ала подозираше, че жените го харесваха и обичаха именно заради способността му да се раздава докрай.
— Хм — промърмори младият мъж и плъзна ръце по гърба й. — Целуни ме, за да се събудя напълно…
В едно отношение той вече бе буден. Тя усети твърдата мъжественост, която се притискаше в корема й. Нежно го целуна и отново я обзе лека тъга при мисълта, че едва ли някога отново ще го целуне за добро утро.
— Не си отивай — прошепна Синджън. Челси вдигна глава и го погледна. — Никога.
— Добре. Тук ми харесва.
Тази сутрин те се любиха с особена нежност, сякаш искаха да задържат отлитащите часове. Следобед Челси трябваше да бъде в Грентъм, иначе щяха да настъпят сериозни усложнения.
Тяхната седмица бе свършила.
Всяко усещане бе изключително. Докосването, целувката, трескавото вълнение, разливащо се във вените им, кулминациите им, избухващи в екстаз. Страстта изгаряше телата им, сякаш искаше завинаги да ги задържи в Оукъм.
— Трябва да тръгвам — въздъхна Челси и отметна косата от челото му. Този жест бе безкрайно интимен и собственически. Пръстите й се плъзнаха по лъскавата му коса, заобиколиха устните му, а сетне се спуснаха по врата му. Той е мой — реши тя, макар и да не каза нищо на глас.
Синджън хвана лявата й ръка и поднесе пръстите й към устните си. С безкрайна нежност целуна всеки пръст. Господи, не искаше да й позволи да си отиде. Ала знаеше, че няма друг избор. Ако беше омъжена или проститутка, щеше да продължи да се среща с нея, но тя бе неомъжена лейди от добро семейство. Повече не биваше да я вижда. И двамата го знаеха. Достатъчно безумие бе дори тази тяхна седмица в Оукъм.
— Ти си много очарователна — машинално рече той, възвърнал обичайната си любезност. — И освен това си изключително красива. — Искаше му се да каже нещо съвсем друго, ала страстните любовни слова вече бяха неуместни. Беше й благодарен за чудесната седмица, но за съжаление тя бе свършила.
— Благодаря — тихо отвърна Челси и се изчерви като ученичка. — Благодаря ти… за всичко. — За миг гласът й потрепери, но тя успя да се овладее. Знаеше, че никога няма да забрави Синджън Сейнт Джон и тази омагьосваща седмица, но разумните хора знаят кога да спрат. Беше си позволила да прекара цяла седмица с него и това бе нейната награда, ала отлично разбираше, че е опасно да се срещат занапред.
А и той не бе поискал да се срещнат отново.
Синджън не го направи, защото пристрастието му към тази необикновена девойка заплашваше да преобърне досегашния му живот.
Стояха до Тън и Челси бе готова да се качи на седлото. По негово предложение тя щеше да го язди само до Грентъм, където щеше да се срещне с мисис Маклей.
— Благодаря ти за великолепната ваканция — промълви младото момиче, смутено от неловката пауза между тях.
— Винаги си добре дошла. След като измислиш убедително обяснение за Тън, ми изпрати съобщение и аз ще ти го доведа. Думите на раздяла не би трябвало да го затрудняват. Обикновено се прощаваше с лекота с жените и без усилие изричаше нежни, нищо не значещи думи за сбогуване. Ала тъй като нямаше намерение да се жени, а това бе единствения почтен завършек на връзката му с Челси, трябваше да бъде сдържан и хладен.
— Може би това ще ми отнеме доста време — унило се усмихна тя, — но се радвам, че отново е мой. Много съм привързана към Тън.
— Той е твой. Аз го купих за теб — думите се пророниха от устата на херцога и той сви рамене. — Все едно, че ти подарявам някоя скъпоценност…
Думите му имаха за цел да я успокоят, но те й напомниха за подаръците, които вероятно бе връчвал на раздяла на многобройните си любовници. Той беше невероятен мъж и тя си припомни думите на един от неговите приятели: Сейнт Джон има покварено тяло, но добра и чиста душа.
Мисълта за жените в живота му я накара да настръхне и Челси решително стисна зъби.
— И така — учтиво започна тя, — щом измисля убедително обяснение, ще ти изпратя съобщение, за да доведеш Тън.
Този път усмивката й бе напълно искрена.
И двамата се държаха любезно, макар че едва сдържаха чувствата си. Криеха се зад възпитаните думи, сърдечните усмивки и безкрайните благодарности. Нямаше какво повече да си кажат.
А и не бе необходимо.
Синджън пръв наруши неловката тишина, сви ръце и ги подложи под крака й, за да се качи на седлото.
— Можеш да се довериш на Джъд — рече херцогът и й подаде поводите. — Питай го спокойно за всичко, което те интересува.
— Много си любезен.
— След два часа ще си в Грентъм. Довиждане. — Искаше му се да я целуне. Бе целувал на раздяла безброй жени, които не означаваха нищо за него. Но не го стори. Само кимна на Джъд и се обърна към Челси:
— Приятно пътуване.
— Сбогом — отвърна тя. Не биваше да казва нищо повече, иначе щеше да се разплаче. Усмихна се сковано и пришпори Тън.
Синджън не погледна след нея. Искаше му се да се напие. Целият следобед бе в мрачно настроение. Дори брендито не му помогна. Не искаше да си признае, че се опитва да удави в алкохола образа на девойката със златисти коси и теменужени очи. Единствената жена, която бе докоснала сърцето му след смъртта на Катерин.
Глава седемнадесета
