— На майка ти? Естествено. — Гласът й се извиси. Гневът я правеше още по-красива, дългата й златиста коса се стелеше по раменете, а скромната бяла долна риза й придаваше непорочен вид.
— Естествено. — Херцогът явно не желаеше да усложнява ситуацията.
— Защо?
— Защото исках да те видя — отвърна Синджън, вече схванал причината за този настойчив разпит. Не бе необходимо тя да разбере, че той имаше и други причини от лично естество да бъде в Йорк.
— От кога си тук? — подпита, за да разбере дали е дошъл само заради нея или имаше и нещо друго. Знаеше, че не бива да пита, но сърцето й отчаяно искаше да узнае.
— Три дни.
— А къде си отседнал? — В нея се надигна ревност. Знаеше, че няма право да се държи като измамена любовница, ала не можа да се сдържи.
— В града.
— Доста неясен адрес.
— Да не си сърдита?
— Отговори на въпроса ми.
— В замъка Хемптън.
— Да, така и очаквах.
— Грешиш в преценката си.
Ала тя го познаваше. Знаеше какви слухове се носят за него.
— Винаги ли, според теб.
Той благоразумно не отговори и побърза да отклони темата.
— Трябва ли да се преместя да спя някъде другаде?
— Ако ще го правиш заради мен, не. Не се налага.
— Ти си единствената жена, заради която ще го направя.
— Защо тъкмо заради мен?
Не трябваше да е толкова дръзка. Ако не бе похабила цяла седмица да се убеждава, че може да живее без Синджън Сейнт Джон, сега нямаше да се държи така предизвикателно. Щеше да се хвърли в прегръдките му още в първия миг и нямаше да го пита защо е в Йорк и къде е отседнал.
Синджън неспокойно се размърда. Сам не можеше да си обясни какво прави тук, след като здравият разум му диктуваше да е на десетки километри от Йорк. Изпъна се, сетне отново кръстоса крака и се облегна на тапицираната облегалка на креслото. В очите му се четеше леко напрежение, но гласът му прозвуча любезно както винаги.
— Щом толкова настояваш — неохотно започна той, — тук съм, защото не мога да спра да мисля за теб — гласът му затихна. — Особено нощем…
— Знам. — Макар да го каза тихо, думите отекнаха като изстрел в тихата стая. В очите й проблесна радостна искра и погледът се втренчи в лицето му.
За миг остана безмълвен, а после на устните му бавно се появи онази усмивка, която разтапяше женските сърца.
— Тогава… значи се радваш, че съм дошъл…
— Не — Ръцете и се вкопчиха в краищата на пеньоара. Сърцето и бясно заби.
— Това не е истина — тихо рече той и лениво се надигна от креслото.
— Истина е — каза тя и отстъпи назад.
Той остана неподвижен. Знаеше, че тя лъже и се страхува да признае дори пред себе си, че се радва на срещата им.
— Днес те видях на хиподрума — спокойно продължи той. Беше много красива в онази синя рокля, плътно прилепнала по тялото ти.
Челси си каза, че при толкова много жени в живота му той несъмнено разбира от тоалети, ала тази мисъл не й причини болка. В този миг жадуваше за неговото докосване, за онази неповторима усмивка, когато я целуваше и която я изпълваше с желано щастие.
Стегна се и се опита да прогони смущаващите видения.
— Наистина трябва да си вървиш — твърдо рече тя.
Синджън бавно пристъпи към нея.
— Баща ми и братята ми скоро ще бъдат тук.
— Ще бъда много тих.
Думите му трябваше да я ужасят, ала вместо това я изпълниха с трепет.
— Спалните им са на този етаж — произнесе тя.
— Няма да разберат, че съм тук. — Вече беше съвсем близо до нея.
— Баща ми спи в съседната стая.
— Ще заключим вратата.
Това е истинска лудост, помисли си Челси. Въобще не трябваше да разговаря с този опасен мъж и то насаме в спалната.
Ала тялото й жадуваше за него и двамата го знаеха.
— Не те ли е страх — попита девойката, макар да съзнаваше, че въпросът е безсмислен.
— Защо да ме е страх?
— Защото е много опасно… — настоя тя, макар да съзнаваше абсурдността на ситуацията.
— Така ли? — подигравателно запита херцогът.
— Така — ядосано отвърна Челси, внезапно разгневена от спокойствието му. Той нямаше право отново да нахлува в живота й! И то по този лекомислен и нехаен начин! Не искаше дори да мисли какво щеше да стане, ако баща й го завари в спалнята й! Не знам как си успял да влезеш, но… — гласът й звучеше назидателно като на учител, порицаващ учениците — ще ти бъда много задължена, ако си тръгнеш по същия начин, но който си дошъл.
— Влязох през вратата.
— Ти наистина си луд!
— Да настина съм луд по теб — отвърна Синджън с очарователна усмивка. — Прекосих половин Англия, за да те видя — искрено добави, той и отново пристъпи към нея. Пръстите му нежно погалиха лицето й.
Челси затаи дъх. Знаеше, че няма сили да устои на изгарящото я желание и на невероятната му съблазнителна чувствителност.
— Ако можех щях да те накарам да си тръгнеш — унило се усмихна тя.
— Ако можех да си отида, щях да го направя — тихо отвърна той.
За миг двамата останаха неподвижни, без да се докосват, борейки се с чувствата, които не искаха да признаят.
После Челси леко се наклони към него, почти недоловимо, ала това бе достатъчно.
Синджън я сграбчи в прегръдките си и я задържа за миг, притискайки я към гърдите си. Наведе се и впи устни в нейните. Когато устните му отново вкусиха нейните, тялото му се изпълни с невероятна възбуда и желание. Забрави за всички опасности, искаше само да се слее с нея. Цялото му същество се изпълни с ликуваща радост, ръцете му я стиснаха тъй силно, че едва не я задуши.
Без да откъсва устни от нейните, започна да я тегли към леглото. Нежното й тяло тръпнеше под трескавите му ласки, а това го подлудяваше още повече.
Мисълта за това дали е заключена вратата прониза главата й.
Желаеше го с луда страст, жадуваше да го почувства в себе си, да изгори огъня на това безумие.
Ръцете й безсрамно започнаха да разкопчават ризата му. Искаше да докосне голото му тяло, да почувства изгарящата топлина на мускулестите му гърди.
— Искам да почувствам голото ти тяло — прошепна тя.
Ръцете му трескаво започнаха да свалят пеньоара й.
— Махни тези дрехи — дрезгаво заповяда той.
С треперещи пръсти Челси започна да развързва панделките, разкъса фината дантела и нетърпеливо
