да се присъедините към тях. Аз също правих компания на папа и момчета.
Челси също бе изпила две чаши уиски, но след като веселбата се бе разгорещила тя се прибра у дома. Много добре знаеше, че темпераментните шотландци умеят с лекота да превръщат дори най-милия празник в повод за необуздано веселие или ожесточено сбиване, при което присъствието на красиви девойки само влошава обстановката.
— Хм, кой знае, може пък и мен да хареса някой от мъжете в кръчмата — пошегува се мисис Маклей, засмя се и развърза престилката си.
След минута Челси остана сама в къщата.
Глава осемнадесета
През целия следобед Челси бе твърде заета, за да помисли за храна. Но сега внезапно огладня и влезе в килера на мисис Маклей, за да намери нещо за ядене. Откри парче пай със сърнешко месо, хляб от овесено брашно, масло и смокини. Взе един малък поднос, върна се в салона и седна на масата край прозореца. Развърза връзките около деколтето на роклята си, свали копринения шарф и изу ботушите си. Разположи се удобно на здравия дървен стол. Винаги досега къщата е била наемана само от мъже, затова в нея нямаше кресла за дами. Извърна се към прозореца, за да се наслаждава на идиличната гледка. Вечерният здрач изпъстряше небето с бледоморави сенки, а на хоризонта гаснеха отблясъците на залеза. От пейзажа лъхаше спокойствие и ведрина. Чудесен завършек на един напрегнат, но много успешен ден за семейство Фергюсън.
Челси бавно преглъщаше, наслаждаваше се на тишината и спокойствието. Чувстваше се доволна от себе си. Скоро баща й щеше да изплати всичките си дългове. Бегачите им спечелиха толкова много победи, че нямаше да има затруднения в поддържането на конюшнята през следващите две-три години. Освен това и Тън скоро щеше да се върне при нея. Трябваше да измисли някакво обяснение, например, че е успяла да го откупи обратно с печалбите от залозите, които е направила тайно от баща си и братята си.
Жалко, че не може да откупи и очарователния Синджън Сейнт Джон. Ето това би било награда! Ще го скрие в някоя малка, но кокетна къща, каквито лордовете купуваха на метресите си. Усмихна се, зареяла поглед през прозореца и се унесе в мечтите си, подпряла глава с ръка. Колко ли време би могъл да издържи херцог Сет заключен с нея в тяхната къщичка? Е, въздъхна девойката, може би само ден-два, не повече.
В този миг една обезсърчаваща мисъл прониза съзнанието й. Челси бе уверена, че мъж като Синджън Сейнт Джон едва ли ще ограничи сексуалните си апетити само с една жена. Публична тайна бе, че неимоверно богатият херцог разполага с цял харем млади, красиви и опитни жени, които винаги са на разположение.
Ето това беше най-голямата пречка за щастието й. Младото момиче въздъхна, ала не успя да прогони от мислите си покрития със скандална слава херцог Сет. Той я желаеше и за да прекара една седмица с нея бе платил петдесет хиляди гвинеи. Обаче след това нито веднъж не я бе потърсил. Разумът й казваше, че трябва да го забрави, както и спомените за тяхната седмица в Оукъм.
Набързо събра чиниите, изтърси трохите от роклята си, сякаш прогонваше последните частици от образа на Синджън и се опита да пренасочи мислите си към нещо по-полезно. Ето, не е зле да помисли как да подреди конете за утрешното надбягване. След днешното великолепно бягане Минто трябва да почива. Той донесе достатъчно пари на баща й, цели пет хиляди гвинеи над очакваната печалба. Вероятно за първата обиколка трябва да го сменят с Броадленд. Или с Триполи, който се представи отлично на състезанията за кралската награда… Докато прибираше чиниите в кухнята, Челси не спря да мисли за избора на конете.
После се спусна по мрачното стълбище. В мрака се виждаше само отблясъкът на лъскавия й бял колан. Запита се колко ли часа баща й и братята й ще празнуват победата и се усмихна. Сигурна бе, че ще се върнат в полунощ, защото отлично знаеха, че рано сутринта трябва да са на крак, за да се подготвят за предстоящото състезание. Ще се приберат развеселени. Сигурно ще я събудят, а сутринта и четиримата ще се оплакват от главоболие.
Прекоси тесния коридор и влезе в стаята си. Приближи към тоалетната масичка под прозореца, от който се виждаше конюшнята. Машинално забеляза движещи се силуети в двора, може би конярите почистваха. Пред всяко отделение бе прикрепен по един фенер, но светлините едва проблясваха в мрака. Някои от вратите бяха отворени, но имаше и затворени за през нощта. Минто вече беше измит и стоеше в отделението си доволен както винаги след обливането с няколко ведра затоплена вода. За отпразнуване на победата Челси бе заповядала на конярите да сипят по една допълнителна порция зърно на всеки кон.
Седна пред огледалото, разпусна косите си и остави иглите в сребърното ковчеже, наследено от майка й. Бавно прекара четката през косите си. Това бе задължителен ритуал, при който Челси винаги броеше до сто. Не откъсваше поглед от огледалото. Остави на масичката четката с дръжка от слонова кост, разкопча брошката във форма на магарешки бодил, свали перлените обеци и перлената огърлица на майка си, а сетне грижливо подреди любимите си бижута в сребърното ковчеже. Движенията й бяха бавни и отмерени, сякаш сгъстяващия се здрач й действаше приспивателно.
Разкопча роклята и я смъкна от раменете си. Коприната нежно прошумоля по кожата и докато измъкваше ръцете си от тесните ръкави. Изправи се и я остави да се свлече на пода. Сетне изтощена от тежкия ден и от двете чаши уиски, се измъкна лениво от нея и я метна на стола. Обеща си, че на сутринта първата й задача ще бъде да я окачи в гардероба. Изправена пред полутъмната рамка на прозореца, девойката се протегна с наслада и усети как я напуска възбудата от наситения със събития ден.
— Тази вечер би трябвало да си на приема у Бетси — промърмори меко един познат глас.
Челси рязко се обърна и втренченият й поглед обходи празната стая.
Синджън се бе излегнал в дълбокото кресло в стил кралица Ана в другия ъгъл на стаята, но едва се забелязваше от сянката на балдахина около леглото. Дългите му крака, обути в ботуши, бяха кръстосани, а ръцете му бяха нехайно отпуснати върху облегалките на креслото.
— Поздравявам те за победите на пистата — говореше спокойно и учтиво, като че ли се бяха срещнали в парка по време на ежедневната разходка.
— О, да… сега се сещам, тя е твоя приятелка — упрекна го Челси, без да обръща внимание на светския му тон. Досега не бе успяла да си обясни на какво дължи честта да бъде поканена в замъка на херцогиня Хемптън. Старата дама бе много богата и пръскаше луди пари за модни тоалети. Наистина баща й познаваше херцогинята, обаче Челси все още не бе представена в обществото, а и не принадлежеше към изискания кръг на херцогинята.
— Липсваше ни тази вечер.
— Значи си бил на приема. — Тя не се съмняваше, че херцог Сет се чувства в свои води в разкошния замък на херцогиня Хемптън, заобиколен от красиви жени.
— В известен смисъл… — Сейнт Джон наистина беше там. Очакваше появата на Челси в будоара на херцогинята.
— В какъв смисъл? — Не биваше да го пита и то с този язвителен тон. Трябваше да се владее по-добре и да не си позволява смехотворни изблици на ревност. Ала как да изтрие от съзнанието си кошмарната картина. Синджън в салоните на херцогинята, заобиколен от възхитени обожателки.
— Чаках те на горния етаж.
Той я е чакал! В един ослепителен миг златни камбанки, ангелски гласове и птичи песни от райските градини зазвънтяха и запяха в главата й. Ала след миг успя да овладее сетивата си. Сейнт Джон едва ли се интересува от романтичните изблици на фантазията й.
— Херцогинята често ли ти служи като сводница? — Опита се да потисне треперенето на гласа си, но пред замъгления й поглед продължаваха да танцуват прелестните дами от свитата на херцогинята, до една кокетки и любителки на флиртовете.
Тя отчаяно се опитваше да говори безгрижно, но стоманената нотка в гласа й я издаде. Естествено Синджън не се нуждаеше от сводници. Нали около него пърхаха десетки дами, които не криеха интереса и желанията си.
— Тя е приятелка на майка ми и затова се съгласи да ми направи тази услуга. В случая няма и намек за недостойни помисли.
