му бе на човек, който е познал рая.
Обърна се към нея и леко я побутна, за да види Тън, който пасеше зад оградата.
— Той е твой. — Теменужените й очи се разшириха от изненада и тя рязко се извърна към него.
— Това е прекалено голям подарък.
Тя беше права. Наистина подаръкът бе изключително щедър, но когато видя светналото й от радост лице, си каза, че не съжалява за парите.
— Може би един ден ще мога да ти се отплатя.
— Може би — усмихна се той.
— Нямах предвид това — нацупи се Челси, ала усмивката му бе толкова заразителна, че и тя се засмя. — За теб всичко ли се свежда до секса?
— Поне през тази седмица. — В гласа му прозвуча тревогата, която не го бе напуснала през цялата нощ. Въпреки славата си на изкусен любовник, жените никога не бяха играли първостепенна роля в живота му, а още по-малко в мислите му. Обаче това не се отнасяше до Челси. Не можеше да й се насити, не успяваше да прогони образа й от съзнанието си.
— От това, което съм слушала, за теб това е ежедневие. Всички говорят, че си най-ненаситният любовник в Англия. — Изминалата нощ се бе уверила, че приказките са верни. Ала хладната утрин я бе отрезвила и сега тя отново си припомни слуховете за безкрайните му авантюри.
Синджън видя как изведнъж погледът й стана хладен и далечен.
— Не вярвай на всичко, което говорят за мен — тихо отвърна той.
— Дори и да вярвах само на половината, то любовните ти завоевания са изключителни.
— Тогава не вярвай и на половината. — Бе уморен от непрестанните клюки около личността му и от усилията да брани името си. — Слушай — въздъхна той, — не мога да разбера защо хората се интересуват толкова много от живота ми. Никога не съм насилвал някоя жена да сподели леглото ми, нито пък съм давал лъжливи обещания. Всичките ми връзки с жените са били по взаимно съгласие… — за миг се запъна и наведе очи, смутен от спомените за изминалата нощ. — Отношенията ми с жените са били приятелски, но никога не съм ги смятал за нещо изключително. Не мога да разбера защо личният ми живот предизвиква такъв силен интерес.
„Ала аз мога да разбера“ — каза си Челси. Той сякаш наистина не осъзнаваше колко е привлекателен. Тя подозираше, че дори старите клюкарки, които най-злостно го одумваха, щяха да се разтопят от щастие, ако ги удостоеше с внимание.
— Не е нужно да говорим повече за това — тръсна глава Челси. Припомни си, че ще бъдат заедно само за кратко време. — Твоя работа е дали ще ощастливяваш всяка лондонска красавица.
— Не говори така — промърмори недоволно херцогът. — Вече ти казах, че повечето слухове за мен са лъжливи.
Може би наистина говореше искрено. Навярно никога не бе водил сметка колко любовници са минали през леглото му. Миналата седмица бе подслушала един разговор между Дънкан и Нейл. Според братята й всички момичета на петнадесет години въздишали по него. Всеки ден в замъка му пристигали толкова много любовни писма, че Сейнт Джон назначил специален секретар, който да им отговаря.
Челси не се учудваше на този интерес. Самата тя бе дошла в Оукъм, макар отлично да знаеше какво може да очаква. Беше малко късно да съжалява и да проявява благочестие. Вече бе изпитала притегателната сила и очарованието на този мъж.
— Прости ми, че говорих за неща, които не ме касаят. Нямам никакво право да обсъждам начина ти на живот. Нали си оставаме приятели? — с надежда попита тя и плахо се усмихна.
Искреността й винаги го удивляваше. Твърде дълго бе живял в общество, в което никой или почти никой не говореше това, което мислеше.
— Разбира се, че сме приятели — бързо се съгласи той и на лицето му се изписа облекчение. — Искаш ли да пояздим?
Тази проста фраза й достави удоволствие, което можеше да се сравнява само с удоволствието, което бе изпитала в прегръдките му. Ездата бе нейният живот. Тън бе любимият й кон, а Сейнт Джон бе най- приятният компаньон.
През следващите дни често яздеха заедно, понякога рано сутрин, друг път в горещите следобедни часове, а се случваше да яхнат конете дори късно вечерта, за да охладят телата си след страстните часове в леглото. Устройваха си състезания, за да сравнят качествата на Тън и Мамелюк, великолепния жребец на Синджън, а после въодушевено празнуваха победата.
Синджън бе по-тежък от нея и това я поставяше в по-изгодно положение, но Мамелюк бе свикнал с теглото на господаря си и затова победителите се редуваха. Ала никой не се чувстваше засегнат от поражението и се радваше на победата на другия.
Синджън не бе свикнал да се грижи за домакинството и мразеше да подрежда. Така че в крайна сметка се наложи да повика част от слугите си.
— Аз наистина нямам нищо против да мия чиниите — предложи още първия ден Челси.
— Не — рязко отказа Синджън, докато търсеше чиста риза в купчината дрехи, нахвърлени в куфара му. — Не съм те довел тук, за да те гледам как миеш чинии. За Бога, къде има чиста риза!
— Май имаш нужда от помощ — засмя се тя и огледа многобройните дрехи, разпилени по килима.
— Имам нужда от гореща баня. Но преди това ми трябва чиста риза, за да сляза до селото и да доведа прислужници. А, най-после се намери!
Той бързо навлече ризата и изхвръкна през вратата. След по-малко от час ловната хижа гъмжеше от слуги, които усилено търкаха и миеха.
— Надявам се да не се засегнеш — започна Синджън и я погледна над масата, отрупана с апетитно ухаещи лакомства, — но никога не съм вярвал, че чаша хубаво кафе и гореща баня могат да заменят любовните преживявания, ала изглежда съм грешил. — В усмивката му по момчешки безгрижна се четеше изписано искрено задоволство от вкусната храна и освежителната баня.
— Явно, че и за теб важи правилото, че пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха — подразни го Челси. Самата тя изглеждаше свежа като утринна роса в бледожълтия копринен пеньоар.
— Не само, че правилото е вярно, но е и абсолютно задължително — съгласи се той и си помисли, че трябва да й купи няколко утринни тоалета с френска дантела, нещо по-женствено и изящно. Тази мисъл го връхлетя, без да си, дава сметка, че само няколко дни ще бъдат заедно.
— Да бъда изместена от сърцето ти от купа с овесени ядки и парче пържена шунка! — престорено въздъхна Челси.
— Погледни нещата от друг ъгъл, скъпа — дяволито се усмихна той. — Храната поддържа силите ми, а освен това, — той я изгледа похотливо и й намигна — винаги ще съм във форма.
Девойката весело се засмя и кимна в знак на съгласие. През следващите дни Синджън по няколко пъти на ден доказваше ползата от добрата храна.
Последната сутрин Челси се събуди много рано, сякаш някакъв вътрешен глас й напомни, че щастливата седмица е към своя край. Погледна заспалия мъж в леглото, както често правеше през тези блажени дни, и нежно се усмихна. Той се бе излегнал, а едната му ръка бе свита под главата. Приличаше на малко дете. Винаги заспиваше бързо и спеше дълбоко и непробудно. Навярно това се дължи на чиста съвест, или пък на липсата на такава, весело си помисли тя.
Още вчера й бе връчил петдесет хиляди гвинеи в нови шумолящи банкноти. Каза й, че не би желал тя да се притеснява и добави, че не обича сбогуванията. Много добре го разбираше. Едва ли би се намерила жена, която да иска да го напусне. Това не се дължеше само на изключителната му красота. Синджън Сейнт Джон умееше да достави удоволствие на една жена и да се държи с нея като с кралица. Славата му на отличен любовник не бе преувеличена.
Погледът й се плъзна по отпуснатото му в съня тяло. Първите лъчи на слънцето огряваха бронзовият му загар и проблясваха в черната му лъскава коса, милваха скулестото лице, правия нос и острата брадичка. Беше й казал, че прилича на майчиния си род. Той наистина бе достоен потомък на викингите. Едър и силен, с широки рамене и мускулести крайници, Синджън й напомняше за древните воини и сякаш не принадлежеше на тази епоха на разглезени и изтънчени контета. Това обаче не означаваше, че не бе елегантен. Когато случаите го изискваха херцог Сет умееше да се облича безупречно и с вкус.
Не можа да се сдържи и го докосна. Пръстите й нежно се плъзнаха по лицето му. Той се размърда,
