— Хайде… — прошепна Синджън, запленен от женствеността й, от свежестта й, от непрестореното желание, долавящо се във всеки неин жест.
Щом чу гласа му, миглите й отново потръпнаха и леко се повдигнаха. Огледа стаята и ниския таван, надвиснал на нея. Изрече чувствата си с прости, но трогателни думи:
— Иска ми се да ме държиш в прегръдките си и никога да не ме пуснеш. Прегърни ме, моля те…
Никога, след Катерин преди много години, не бе получавал толкова нежна и сладка молба от жена. Бързо пропъди тъжния спомен и нежно промълви:
— Позволи ми да ти покажа гледката от спалнята ми. — Скочи от канапето и галантно й подаде ръка. Опитният кавалер в него се проявяваше дори и в най-незначителните жестове.
Величественото легло изпълваше почти цялата спалня, скрито зад полупрозрачен балдахин, с дърворезба по четирите колони. Стените бяха покрити с гоблени, избродирани специално за гостуването на кралица Елизабет I преди повече от сто и петдесет години.
Копринената завеса на леглото, цялата осеяна с изображения на ярки цветя и виещи се лози, затъмняваше с блясъка си тъмносините копринени чаршафи, поръбени в златисто. В ъглите на леглото се издигаха грамадни млечнобели пухени възглавници. До леглото, монтирано на подиум, водеха две стъпала, тапицирани с кадифе.
Раклата, двете стойки за дрехи и масата с фините инкрустации бяха купени от един от прадедите на Синджън от работилницата на Пиер Голе, доставчик на мебели за двора на Луи XIV. Елегантните им форми допълваха обаянието, излъчващо царственото легло и още повече усилваха ефекта от разкоша. Неголямата, но кокетна спалня, привличаше погледа така, както луксозните бижута, инкрустирани със скъпоценни камъни.
— Какво приятно любовно гнездо! — ахна Челси, не смееща да пристъпи прага на този храм на любовта. Не намери още думи, с които да опише възхищението си сред невижданото великолепие. Най-силно я очарова интимността, лъхаща от всяко кътче на приказната спалня, при вида на разкошните цветя по копринените завивки, фините очертания на дърворезбата по колоните, изящните линии на старинните мебели, заобиколени от скъпи тъкани във всички цветове на дъгата, сред позлата и сребърен варак тя изпадна в захлас.
Едва прекрачи прага на спалнята, но не посмя да влезе по-навътре. Обърна се към него и видя, че погледът му не се отделяше от лицето й.
— Колко често и аз съм си мислел същото — усмихна се Синджън, очарован от неподправеното й възхищение. Още преди години си бе харесал именно тази спалня, заради уюта и топлината, излъчващи се дори от последната дреболия в нея. — Трябва да опиташ леглото — добави той с необяснимо замечтан тон. — Казвали са ми, че дори кралица Елизабет го е одобрила.
— О, така ли? — Челси закачливо сви устни, без да осъзнава колко пленителна бе в този миг. — Мислил ли си за нея, когато си спал тук?
Как можеше да си признае, че никога не са го привличали девствените кралици.
— Само понякога — излъга херцогът, защото му се стори, че очарователната девойка очакваше да получи утвърдителен отговор.
— Зная, че не е така. — Усмивката на лицето й грейна тъй внезапно, че тръпки пролазиха по гърба му. Стори му се, че тя протегна ръце да го прегърне, макар че всъщност Челси не бе помръднала от мястото си. — А сега не се ли каниш да ме задържиш завинаги при себе си? — тихо рече тя и замря. Гъста червенина покри лицето й. Трябваше да се държи съвсем другояче, да се преструва на преситена от наслади, скучаеща и изнежена, за да прилича на някоя от дамите, с които той бе свикнал, но не можа да пречупи нрава си.
Синджън Сейнт Джон бе възхитен от прямотата й.
— О, да — измърмори той. Гласът бе странно пресипнал. Пристъпи към нея безшумно като черна пантера и я вдигна на ръце. Впи поглед в тъмновиолетовите и очи и прошепна едва чуто: — Искам да те заключа тук, за да бъдеш завинаги моя, само моя. Сигурно съм полудял, щом върша такива неща… — Топлият му дъх опари устните й.
— Цялата треперя — възбудено прошепна Челси, — защото и аз те искам така силно! Навярно и аз съм погубила ума си. Не трябваше да идвам тук!
— Но вече си тук, при мен.
Тялото й се разтърси от изгарящи вълни.
— Не мога да си тръгна.
Погледите им се срещнаха и всеки прочете в мислите на другия едва сдържаната страст, трескава и опустошителна.
— Никога не бих те пуснал да си тръгнеш — промълви младият мъж и в тона му се прокрадна властна нотка, — дори и да искаше. Той пристъпи към леглото и се запита дали наистина желае да я задържи при себе си, удивен от силата на чувствата си, които разтърсваха гърдите му. — Не знам дали ще успея да бъда нежен — задъхано я предупреди той.
В отговор Челси го целуна пламенно. Езикът й жадно проникна в устата му, за да вкуси сладостта, а ръцете й го притиснаха силно към гърдите й.
— Усещам, че аз няма да бъда нежна. Така че си предупреден.
Приличаха на две диви животни, вкопчили се едно в друго, обезумели и ненаситни в алчното желание да слеят телата си.
Много по-късно Синджън стана, за да отвори прозореца. В спалнята нахлу хладният вечерен въздух. Младият благородник застана до прозореца и няколко пъти вдъхна дълбоко. Изпотеното му тяло блестеше в здрача, главата му бе замаяна, а душата му объркана. Челси лежеше, отпусната в леглото, изтощена и задоволена. Гледаше високия му ръст, очертаващ се в полумрака на стаята. Бе познала магията на любовта. Никога досега не бе предполагала, че желанието може да завладее ума и тялото, може да те накара да изгаряш от страст и копнеж, така че да забравиш за всичко останало. До днес не бе подозирала властта, която имаше Синджън Сейнт Джон над нея.
— Върни се в леглото — тихо рече тя.
— Върни се в леглото — повтори Челси и се размърда. Чаршафите прошумоляха между краката й, тези дълги и стройни крака, които толкова страстно се увиваха около него.
Синджън постоя още малко при прозореца, за да вдъхне влажния и хладен въздух. Трябваше да овладее желанието, което отново изгаряше тялото му. Нито една жена не биваше да има власт над него.
— Моля те, ела — прошепна девойката и той забрави за здравия разум.
Пристъпи към леглото, прегърна я и я притисна към себе си, за да успокои треперенето на ръцете си.
— Дали това някога ще има край — промърмори младият мъж. Знаеше единствено, че я желае до полуда.
— Нека да говорим по-късно — задъхано прошепна Челси, подаде му устните си и разтвори крака. — Сега нищо не знам и не искам да мисля за нищо. Всичко, което знам е, че изгарям от огън и искам да те почувствам дълбоко в мен.
Тази нощ бе нощ на безумна и всепоглъщаща страст, нощ на безкраен екстаз и наслада. Телата им се гърчеха преплетени, когато двамата едновременно достигаха върховния миг.
Когато първите лъчи на слънцето обагриха небето в розово, Синджън я поведе по тихите коридори, сетне надолу по стълбите, изведе я от задната врата и двамата тръгнаха към конюшнята.
Докато вървяха през ливадата, натежалата от утринна роса трева, мокреше босите му крака.
— Имам подарък за теб — рече той, щом стигнаха до оградата.
— За мен ли? — свенливо възкликна тя, като се притисна до него. Нежно го целуна по шията и се сгуши в топлата му прегръдка.
— Ти го заслужи — отвърна Синджън и си помисли, че заради изумителната си чувственост, тя заслужава всички съкровища от пещерата на Аладин, цялото злато на Перу, перлите на Ориента. Усмивката
