започна да сваля фустите, които се свлякоха в краката й. Тялото й пулсираше от желание и тя се запита дали и той вижда безумната й страст.
— Не мърдай — прозвуча плътният му дрезгав глас, очите му сякаш искаха да погълнат голото й тяло. Той бе гол до кръста и все още с кожени панталони и ботуши. Пръстите му бясно започнаха да разкопчават панталоните.
Дори и да искаше, Челси не бе в състояние да се помръдне.
Гледаше очарована огромната подутина между краката му, която заплашваше да пръсне меката кожа на бричовете. Горното копче бе разкопчано, а сетне и следващото. Нежните му дълги пръсти се плъзнаха надолу и в този миг Челси силно простена и в сините му очи проблесна див пламък, а устните му се извиха в изкусителна усмивка.
— Искаш ли да ми помогнеш? — кадифеният му глас я накара да настръхне.
Протегна ръце към него. Не можеше да спре, макар да виждаше самодоволната му усмивка. Той знаеше, че никоя жена не може да устои на възбудената му мъжественост! Игривият блясък в очите му бе достатъчно доказателство. Ала в този миг това не я интересуваше. Нуждата да се слее с него бе заличила всичко друго. Разкопча последните три златни копчета, хвана пулсиращия член с две ръце и го погали с треперещи пръсти. Чу как той изохка, вдигна глава и видя, че очите му са затворени и гърдите му учестено се повдигаха.
Усмихна се доволно, наклони глава и го пое в устата си. Езикът й нежно се плъзна по пулсиращата главичка на члена му.
Синджън не издържа и рязко я отдръпна от себе си. Вдигна я на ръце като дете и я хвърли върху леглото. След миг се озова върху нея, забравил за панталоните и ботушите. Следващата секунда вече бе в нея, дълбоко в нея, с такъв устрем, с такава сила, че и двамата останаха без дъх.
Когато най-после успя да се съвземе, Челси обезумяло прошепна:
— Вратата…
Синджън вдигна глава, но нищо не можеше да го застави да напусне топлото отдаващо се женско тяло.
— Моля те… заключи… — ужасено повтори Челси. Баща й всеки миг можеше да влезе в спалнята.
— Тихо скъпа — промърмори Синджън. Устните му покриха нейните и започна да се движи по-бързо в нея.
Оргазмът избухна с неподозирана сила.
Светът изчезна за Челси… Остана само изпепеляващото желание. Тя се изви на дъга, за да посрещне следващия му мощен тласък. Сякаш тялото й се разтвори в неговото. Младият мъж бе обгърнат от изгарящата мекота на кожата й, от устните му се изтръгна вик и той потъна още по-дълбоко в нея. Тя също извика, макар и приглушено, страхувайки се да не ги чуят. Ръцете й го обгърнаха, ноктите й се впиха в гърба му и тялото й потръпна, понесено от огнения вихър на невероятния оргазъм. Синджън се усмихна и се опита да се измъкне от ръцете й, вкопчени в тялото му.
— Не… — изтръгна се вик от гърдите й, а ноктите й се впиха още по-дълбоко в гладкия му гръб. Той отново потъна в нея и повторна кулминация разтърси тялото й. Топлото му семе се изля дълбоко в нея.
Лежаха изтощени един върху друг. Синджън бе заровил лице в косите й, а Челси едва си поемаше дъх под тежестта на едрото му тяло.
Сега, след като безумната им страст бе задоволена и сърцата им забиха по-спокойно, реалността отново изплува пред тях.
— А сега заключи вратата — прошепна Челси. Знаеше много добре, че тази нощ ще бъдат заедно, независимо от опасността да бъдат разкрити.
— Сега вече мога да заключа вратата — промърмори той, надигна се и се усмихна. — Мислех, че ще умра — нежно каза и целуна извивката на горната й устна. — Тази нощ ще остана при теб.
Тя не възрази и Синджън кимна.
— Значи си съгласна. — Целуна я отново, но този път целувката му, макар и не толкова нежна, я накара да потръпне от надигащата се възбуда.
Най-после, след още две напомняния Синджън стана и заключи вратата. След час по стълбите се чуха тежките стъпки на баща й и братята й.
Когато чу първото изскърцване на стълбите Челси се вцепени.
Дъхът заседна в гърлото й и тя с мъка успя да прошепне:
— Трябва да си вървиш.
Започна да го тупа по гърдите, но Синджън само поклати глава и сложи пръст на устните й. Погледът му се насочи към вратата и в този миг заприлича на вълк, който е надушил опасността.
— Челси! Будна ли си още? — прозвуча гласът на граф Фергюсън от най-горното стъпало.
Тя застина. Мисълта, че само една врата я делеше от баща й изпълни душата й с ужас.
— Хей Чел! — извика Дънкан. — Утре отново ще изкараме Минто на пистата.
— Челси! — графът започна да тропа по вратата. — Събуди се момичето ми, и ела да празнуваш с нас. Днес спечелихме осем хиляди гвинеи.
— Отговори! — прошепна в ухото й Синджън.
— Вече съм си легнала, папа — с треперещ глас се обади Челси.
Синджън се ухили и се отдръпна от нея.
— Какво каза, детето ми? Не те чух!
Челси се изкашля смутено и с прегракнал глас се провикна през вратата.
— Казах, че вече съм си легнала, папа.
— Гласът ти звучи някак странно!
Синджън се размърда в нея и тя едва успя да потисне вика си. Пое дълбоко дъх и извика:
— Ти си пиян, папа. Върви да спиш — отвърна, като се опитваше гласът й да прозвучи решително, но без успех. Господи, той продължаваше да се движи в нея, да я изпълва…
Младият мъж се ухили, наведе глава и притисна устни към ухото й.
— Ако не се отървеш от тях няма да мога да прониквам в теб както… трябва.
Думите му би трябвало да я накарат да се почувства обидена и възмутена, но в този миг нищо не можеше да я засегне. Твърдият му голям член я изпълваше докрай и възпламеняваше сетивата й с бавни чувствени тласъци. Странно, но близостта на баща й, и братята й я възбуждаше повече. Не можеше да разсъждава… можеше, само можеше да чувства.
— Какво да съм…
В този миг той проникна още по-дълбоко в нея и думите й секнаха щом пламенната искра подлуди сетивата й. Неволен стон се изтръгна от гърдите й, заглушен веднага от устните му.
— Челси! Добре ли си? — извика графът и ожесточено заудря по вратата.
Дали ще достигне кулминация, преди да са счупили вратата?
Мисълта проблесна в съзнанието й, а миг след това тялото й потръпна в екстаз.
— Ще се видими утре сутринта — измърмори Синджън.
— Не! — изохка тя и безсрамно се притисна към него.
— Имах предвид — прошепна той и се усмихна — да кажеш това на баща си.
Той е съвсем невъзмутим, помисли си Челси. Вероятно е преситен от удоволствията, които е свикнал да получава в домовете на измамените мъже. И ако не искаше, толкова отчаяно това, което той й даваше, което даваше и на другите жени… ако не беше загубила разсъдъка си заради този мъж, едва ли би му простила безгрижното държание.
Ала страстта бе сломила волята й. Челси послуша съвета му и извика:
— Вече е много късно. Ще се видим утре сутринта!
Чуха се скърцащи стъпки и приглушено мърморене, сетне всичко утихна.
— Мразя те!
Лицето му бе близко до нейното, но в полумрака на стаята не видя игривия пламък в очите му.
— Вярвам ти. — Гласът му бе тих и дрезгав. — Но не забравяй, че съм прекосил половин Англия, за да те видя.
Думите му й напомниха, че самообладанието му е по-скоро навик, тъй като не един път се бе сблъсквал с
