неотразим?
— Как се казва това момче?
— Боклерк Сейнт Джулиъс, защото е наследил титлата на барон Сейнт Джулиъс, след като Синджън е станал херцог Сет.
Челси седна на пейката и въздъхна. Тя бе стресната от още една оголена страна от живота на Синджън, тъй неочаквано разкрила се пред нея. Освен обичайното нежелание на всеки млад и богат ерген да се обвързва със съпруга, това бе още една причина да не понася мисълта за втори брак. Не му се налага да се жени по сметка, не е необходимо да се сдобива с титла чрез женитба. Нито пък да се стреми да осигури наследник на титлата херцог Сет. Вече си има един, а освен това Синджън има и брат, който би могъл да наследи титлата и богатството на рода им.
— Папа, ако… хм… ако се окаже, че съм бременна, трябва да знаеш, че аз… не бих искала да се омъжа за някой непознат… — Всъщност думата „непознат“ не бе съвсем точна, защото познанството й със Синджън бе траяло само девет дни. — Той няма да склони да се ожени за мен. По-добре е да замина за старото ни имение в Шотландия, край границата с Англия. Много жени раждат деца, без да имат съпрузи. Не се страхувам да го родя, папа. И освен това целият ми живот е посветен на нашето семейство.
— Не! Не желая да опозориш името си. Няма да позволя обществото да се надсмива над нещастието ти! Каквото и да се случи… ти си оставаш моя дъщеря и той е длъжен да се ожени за теб.
— Не съм съгласна. Нито сега, нито по-късно — сломената девойка проговори тихо, обаче зад думите й се долавяше непобедимата шотландска упоритост. — Не разбираш ли, че се отвращавам от браковете по сметка, в които един гледа да се добере до титлата, а друг — до богатството на партньора си? Как се осмеляваш да ме хвърлиш в обятията на човек, когото аз почти не познавам, в ръцете на този мъж, който не ме желае?
Докато говореше си помисли как ли ще успее баща й да застави Синджън да се венчае за нея. Това бе абсурд, шансовете бяха нищожни, ако херцогът откаже категорично. Затова реши да прекъсне безсмисления спор.
— Може да няма защо сега да се измъчваме с този разговор, папа. Може би всичко ще се уреди по някакъв начин и ние петимата ще продължим да живеем щастливо.
— Дано се окажеш права, дъще… — любезно отвърна графът, обаче вече замисляше план да събере шафери от рода си, които да му помогнат да убеди младоженеца, ако последният откаже да защити честта на дъщеря му.
Изминаха две мъчителни, седмици. Никой в имението на граф Фергюсън не мислеше за нищо друго, освен за състоянието на Челси. С всеки изминат ден ставаше все по-сигурно, че тя е бременна. Сутрешните й прилошавания ставаха все по-чести, а понякога повръщаше и следобед. Повече не можеше да има съмнения за състоянието й.
Тя се опита да убеди баща си, че може да роди и отгледа детето си сама в някое от техните по-малки имения, ала той бе неумолим. Един ден, след поредния безуспешен опит, тя не издържа и изкрещя:
— Ако бях някоя обикновена жена, малко пари щяха много бързо да разрешат този проблем, но аз съм дъщеря на граф и шотландската чест те задължава да ме омъжиш! По дяволите честта ти! Става въпрос за моя живот!
— Но ти наистина си дъщеря на граф, момичето ми. И това не може да се промени. Така че той е длъжен да се ожени за теб. Не желая моят внук или внучка да бъдат незаконородени!
— Помисли си за мен, папа! Мили боже, що за брак ще бъде това?
Той не й отговори, защото тя имаше право, ала графът бе възпитан, че честта на жената е свято нещо. Тази шотландска традиция се предаваше от поколенията благородници. Всеки истински мъж бе длъжен да я пази и защитава. Един Фергюсън не можеше да допусне мисълта, че дъщеря му ще живее с незаконно дете, отхвърлена от обществото.
За него въпросът бе приключен.
Челси се опита да спечели на своя страна братята си, но Дънкан и Нейл бяха напълно съгласни с баща й. За тях бе немислимо сестра им да роди незаконно дете, въпреки факта, че тя бе съблазнила херцог Сет. Само Колин споделяше отвращението й от женитбата с мъж, когото тя почти не познаваше. Мъж, който навярно също като нея не желае да се примири с оковите на брака.
Накрая Колин й предложи двамата да избягат от дома на баща им и да й помага след раждането на детето. Челси сериозно обмисляше предложението на Колин, докато неумолимата реалност не се намеси отново, за да й подскаже, че този наивен план не може да успее. Нито тя, нито Колин можеха да заминат в някое от по-малките имения на рода Фергюсън без разрешението на баща им. Дори и ако успееха да се доберат до най-отдалечения замък в планините на северна Шотландия, веднага щяха да изпратят група мъже по следите им.
— Благодаря ти, Колин — каза Челси и се усмихна на най-малкия си брат. — Може би по-късно ще ми помогнеш да избягам от съпруга си.
— Той притежава най-бързите коне в Англия, Чел. Може би ще успееш да свикнеш с него — лекомислено предположи Колин.
Причината не бе в липсата й на чувства към този очарователен донжуан. Челси не желаеше да се омъжва против волята си, нито пък искаше да бъде съпруга на мъж, който щеше да се ожени за нея насила и щеше да продължава да живее като ерген.
— Всички казват, че херцогът е много внимателен с жените — продължи Колин, но в следващия миг се изчерви, защото си припомни, че сестра му много добре знае това. — О, по дяволите, Чел, може би той не е чак толкова лош — набързо измърмори брат й. И ако той не се отнася добре с теб, само ми кажи и аз ще ти помогна да избягаш от него. Ще намеря някое място, където татко няма да ни намери.
— Ще взема скъпоценностите си и ще избягаме — пошегува се Челси, макар да знаеше, че едва ли е възможно да избяга в това си състояние. Знаеше също, че ако херцогът не се държи добре с нея, баща й ще я отведе у дома. В тяхното общество имаше твърде много скандали и граф Фергюсън знаеше докъде може да доведе един нещастен брак.
Една сутрин, две седмици по-късно, Колин замина на север със съобщение до роднините им в Шотландия, а граф Дъмфрийс и двамата му по-големи сина се отправиха към Лондон. Челси разбра, че е останала сама едва когато слезе на закуска.
— Значи те все пак са тръгнали — примирено рече тя на мисис Маклей, която я чакаше в празната трапезария.
— Да, детето ми, отидоха да доведат твоя бъдещ съпруг.
— Надявам се, че ще го доведат жив — мрачно отвърна Челси, познавайки избухливия характер на Синджън и нежеланието му да се жени.
— Сигурно ще има достатъчно сили, за да произнесе брачните клетви, момичето ми. Баща ти ще се погрижи за това. А сега ми кажи какво искаш да хапнеш, детето ми, защото трябва да бъдеш силна.
— Той ще ме намрази — промълви Челси с пребледняло лице и се отпусна на един стол до прозореца с вид на осъдена на смърт.
Мисис Маклей знаеше, че баналните утешения едва ли щяха да помогнат на нещастната девойка и бе уверена, че Челси е права.
— Може би той ще промени мнението си за брака, след като те опознае по-добре, момичето ми — опита се да я успокои икономката.
— Не, няма да го промени — промърмори младото момиче. Имаше чувството, че е попаднала в капан, от който няма измъкване. — Никога няма да го промени.
Глава двадесет и втора
Сезонът вече приключваше. Заради дългото им приятелство и настойчивите увещания на Касандра, Синджън се съгласи да изпълнява ролята на кавалер на домакинята в предстоящия бал по случай представянето в обществото на племенницата й Лавиния Роксли.
Съпругът й, херцог Бюкън предпочиташе да отиде на лов за сьомга, вместо да скучае на баловете,
