уреждани от жена му.
— Ти още не си бил роден, скъпи — пошегува се Касандра, в отговор на въпроса на Синджън защо се налага той да изпълнява ролята на домакин — откакто херцог Бюкън не бе удостоявал нито един бал с присъствието си.
Във висшето общество връзката между Синджън и Касандра не бе тайна за никого, така че херцог Сет можеше спокойно да се изправи до нея и да посреща гостите. От своя страна херцог Бюкън можеше спокойно да се посвети на любимата си сьомга. Дори щедро осигури за трапезата голямо количество пушена сьомга.
— Той не е ревнив — каза Касандра, докато сваляше пеньоара си.
— Това е чудесно — отвърна Синджън, успокоен от отсъствието на съпруга й.
— На неговата възраст може да си го позволи, скъпи — отбеляза тя и започна да сваля иглите от косата си. — Един мъж на седемдесет години не се интересува от жени, за разлика от теб.
— Все пак трябва да признаеш, че той е доста либерален към теб — отвърна Синджън, безгрижно изтегнат на леглото.
— За което мъжът ми получи щедро възнаграждение — страстните извивки в гласа й не оставиха място за съмнение относно вида на възнаграждението.
— Аха, разбрах… — промърмори Синджън, — но все пак ми се струва, че херцог Бюкън трябва да бъде поздравен за необикновено широките си възгледи върху брака.
Любовници от години, двамата бяха свикнали да говорят с часове в кокетната спалня на херцогинята, ухаеща на парфюм и тънеща в полумрак.
— Нищо не разбираш, скъпи. Той всъщност е най-големият егоист на света.
— Какво обича съпруга ти? — учудено попита той.
Касандра отпусна тежката си черна коса, която се разпиля върху голите й рамене. Не й слагаше пудра, защото Синджън не харесваше напудрени коси.
— Няма да ти кажа — засмя се тя.
— Струва ми се, че между нас не би трябвало да има тайни, скъпа. Умирам от любопитство.
— Любопитен си за сексуалния му живот? Точно ти?
— Винаги съм се чудел — протегна се Синджън и в гласа му прозвучаха весели нотки — каква цена си платила, за да сме двамата сега сами в тази къща?
Херцогинята се поколеба за миг.
— Трябва да ми обещаеш, че това ще остане между нас.
Синджън кимна и се усмихна.
— Целият съм в слух.
— Бюкън си има един млад слуга — започна тя и се настани в леглото до него.
— И какво?
В погледа му се четеше искрен интерес.
— И ние двамата се забавляваме пред него.
— И той ви наблюдава?
— Разбира се.
— А гледа ли още някой, освен него?
— Синджън!
Синджън подозираше, че е имало и други зрители, но навярно Касандра не знаеше.
— Как се казва този щастлив млад мъж?
Тя сви рамене.
— Не знам.
— А той доволен ли беше? — засмя се Синджън.
Касандра лежеше подпряна на лакътя си и бавно прокарваше пръсти по лицето му.
— Изглеждаше, че му харесва — усмихна се тя.
Той нежно хвана пръстите на ръката й и ги стисна в своите.
— Аз не съм млад и послушен лакей — промърмори той и се ухили. — Ти ненаситна любовница ли си?
— Ти наистина си голям негодник — закачливо промърмори Касандра и се опита да освободи ръката си.
— Май не съм достатъчно послушен любовник — отвърна той, без да пуска ръката й.
— Скъпи мой, ти едва ли знаеш значението на думата
Синджън подозираше, че лакеят на херцог Бюкън е старателно избран заради физическите си дадености.
— А онзи лакей послушен ли беше?
За пръв път той виждаше Касандра да се изчервява.
— Кажи ми какво ти правеше онзи млад мъж?
— Не мога да го кажа, Синджън…
Ала той забеляза, че зърната на гърдите й се втвърдиха от възбуда и тя задиша учестено.
— Кажи ми — промърмори той, поднесе пръстите й към устата си и нежно ги захапа, — и аз ще се постарая да го направя…
И той го направи, и то не по-зле от прословутия с надареностите си лакей на херцог Бюкън. Касандра изпадна в захлас. Много по-късно, малко преди да се унесе в съня, херцогинята сънливо прошепна:
— Ти си възхитителен…
Полузаспал, Синджън лениво промълви:
— А ти си най-прелестната уличница, която някога съм срещал…
След два дни той стоеше до Касандра на най-горното стъпало на официалното стълбище в Бюкън Хаус, заедно с младата й племенница Лавиния и родителите й, пристигнали от своето имение.
Лейди Роксли, не одобряваше безбожието в средите на лондонското висше общество. По изключение се съгласи да приеме Синджън в ролята на кавалер на херцогиня Бюкън, тъй като без помощта на Касандра нямаше да успеят да въведат Лавиния в обществото. Протестът на майката се ограничи до хладни отговори на поздравленията и тайно оглеждане на прословутия херцог Сет.
Присъствието на Синджън, хванал Касандра под ръка, се оказа от първостепенна важност за събирането на най-елегантните представители на висшето общество.
Всички бяха единодушни, че Сейнт Джон беше безсрамен, дори нахален.
И същевременно неотразим, с този пронизващ и страстен поглед, който можеше да накара дори и ангел да се изчерви.
Неописуемо дързък, също като Касандра, която винаги бе в центъра на светските клюки.
Именно затова бяха дошли всички, за да видят как те двамата, арогантният херцог Сет и разпуснатата Касандра, разиграват за една вечер ролята на влюбени съпрузи.
Дебютът в обществото на младата Лавиния Роксли се оказа най-вълнуващото събитие през този сезон.
— Никога не съм очаквала, че ще доживея да видя Светеца толкова привързан към домашното огнище — саркастично коментираше един от приятелите му, докато изчакваше реда си да поднесе поздравленията си.
Синджън изискано повдигна вежди и благо се подсмихна.
— Касандра понякога може да бъде много убедителна.
— Синджън, скъпи, нима си решил да играеш ролята на идеалния джентълмен? — насмешливо попита една лейди от кръга на обожателките му след задължителния реверанс към домакина и домакинята на приема.
— Поне се опитвам — отвърна й той с усмивка.
— Джордж замина за Кент за една седмица — продължи дамата, без да си прави труда да завоалира поканата си под някакъв благовиден предлог.
Касандра се извърна към нея и се намръщи:
— Всъщност, Каролайн, не можеш ли да изчакаш реда си?
