важното бе да разбере посоката, която са поели тримата шотландци и херцог Сет. Нямаше никакво време за губене. Трябваше да тръгне по следите им най-късно до един час.
— Граф Фергюсън спомена, че заминават на север, затова предполагам, че ще се укрият в имението му в Еършир.
— Такава многочислена група не може да остане незабелязана. Лесно ще открием следите им.
— Излязоха оттук преди повече от шест часа…
— Скоро ще потеглим й ние. Сахар вече събира мъжете.
— Няколко коняри и слуги няма да се справят с армията на Дъмфрийс. Той е решил да ожени Синджън за дъщеря си. И то колкото се може по-скоро.
— Тогава ще повикам бедуините — спокойно отвърна Сенека. — Те ще се справят с шотландските бойци. — Усмихна се самоуверено и продължи: — А и навярно едва ли ще се венчаят веднага щом пристигнат в имението Еършир.
— Ако вземеш онези арабски главорези, ще успеете да освободите Синджън, ала се страхувам, че няма да стигнете навреме. А и Дъмфрийс сигурно се е подготвил за
Сенека сви рамене. Знаеше за непреклонното отношение на приятеля си към брака.
— Е, тогава предполагам, че винаги могат да се разведат.
— Ако дъщерята на Фергюсън е девственица, която Синджън е съблазнил, кралят и Парламентът няма да дадат съгласието си за развод. Ако тя е била неопетнена девица, херцогът няма никакви шансове да се измъкне… Дерби изгуби делото за развод, защото го заловиха в изневяра?
Касандра раздразнено тропна с крак.
— Синджън се е забъркал с неподходяща жена.
— Аз го предупреждавах, но проклетият глупак не ме послуша — въздъхна Сенека.
Херцогинята рязко се извърна към него.
— Толкова ли е красива?
Индианецът се поколеба, доловил завистливата нотка в гласа й. Касандра бе една от най-красивите жени в Лондон. Екзотична и тайнствена брюнетка с фатално привличане.
— Тя е различна — уклончиво отвърна Сенека.
— Трябва да е доста различна, за да плени мъж като Синджън.
— Момичето обича конете — обясни той, като си припомни думите на херцога.
— И какво от това? — Черните й вежди удивено се извиха. — Какво общо има това с любовното му приключение с онази шотландка?
Сенека поклати глава и се усмихна.
— Не знам. По-добре попитай него.
— Непременно ще го сторя, когато се върне в Лондон с новата си съпруга — кисело се засмя Касандра.
Сенека, Сахар и малка трупа коняри потеглиха по следите на Синджън. Надяваха се да освободят херцога, без да влизат в открит бой с шотландците. Освен това херцог Сет не поддържаше многобройна армия и те нямаха възможност да съберат повече хора. Ала бедуинските войни бяха отлично обучени още от люлката да преследват врага.
Шотландските кланове се поддържаха и уважавания граф Дъмфрийс бе събрал внушителна армия.
Многобройната група потегли към имението на Фергюсън, като воините не се опитваха да прикрият следите си. Макар Сенека и Сахар да яздеха най-бързите коне от конюшнята на Синджън, те все пак бяха изостанали с няколко часа.
Сенека знаеше, че граф Дъмфрийс също разполага със свежи коне и нямаше да е лесно да го настигне. Нито една от двете групи не спря да почине или нощува. Шотландците смениха конете си едва когато навлязоха в северните графства. Арабските коне на Сенека и Сахар бяха изключително издръжливи и не се нуждаеха от смяна. Тази пустинна порода арабски жребци бяха по-бързи и от вятъра и изминаваха по четиристотин километра на денонощие.
Хората на Синджън, калени в пустините на Арабия или в прериите на Северна Америка, не жалеха сили, за да спасят приятеля си. Бяха отлично въоръжени и предвидливо се бяха запасили с храна за себе си и конете и не се налагаше да спират.
Препускаха бясно на север с развети черни наметала върху запотените чистокръвни коне. Дългокосият червенокож индианец с кожен жакет, украсен с ресни и мъниста и Сахар, който мълчаливо яздеше най- отпред, предизвикваха оживени коментари в селата и градовете, през които префучаваха.
Междувременно Синджън, обкръжен от мъжете от клана Фергюсън, с ръце, вързани на кръста, неотклонно се отдалечаваше на север, като отдъхваше само през кратките престои за смяна на конете. Подозрителните шотландци не се доверяваха на съдържателите на странноприемниците и сменяха конете само извън селата.
Синджън беше отлично охраняван и никой не би се осмелил да му помогне, дори и да извикаше за помощ. Херцогът непрекъснато обмисляше начините за бягство. Нямаше намерение да се остави да го оженят насила. Касандра беше в безопасност и сега трябваше да се погрижи за себе си.
Постоянно беше нащрек. Оглеждаше местата, през които минаваха, за да открие възможност за бягство. Когато се стъмни стигнаха до един тесен мост, по който можеха да минават само по двама конника, а на отсрещния бряг се виждаше гъста гора. Синджън си каза, че това е неговият шанс за спасение. Нетърпеливо се надигна от седлото и видя, че пред него яздеха само шестима шотландци. Огледа местността, за да потърси надеждно прикритие. Най-после дойде неговият ред за преминаване на моста и той потегли, придружаван само от един боец. Пресметна наум колко конски стъпки са необходими, за да се прекоси моста, избра най-удобния момент, пришпори коня си към дърветата на отсрещния бряг. Стигна до храстите и навлезе в сенчестата гора. Зад гърба му се разнесоха виковете на преследвачите.
— Спрете го! — изкрещя граф Дъмфрийс от другия бряг на реката, измъкна пистолета от седлото и се прицели в Синджън.
Херцогът започна да се провира през гъстите храсти и се опита да пришпори коня си. Клоните го шибаха по лицето, но той не спря нито за миг.
Зад гърба му се разнасяха изстрели, но нито един не го улучи, тъй като той се бе отдалечил на тридесетина метра от преследвачите, а храстите го предпазваха.
Над главата му просветна късче небе и той въздъхна облекчено. Скоро щеше да излезе на открито и конят щеше да препусне с пълна сила. Храстите свършиха и пред погледа му се откри река и видя върха не селска църква.
Зави към селото, заби шпори в хълбоците на коня. Мислено благодари на Фергюсън за отличните коне — жребецът се понесе като вихър. Ако успееше да достигне селото преди преследвачите си, можеше да поиска убежище от свещеника или да се скрие в близката странноприемница.
Зад гърба му се разнесоха яростните викове на шотландците, които се показаха иззад дърветата. След няколко мига се разнесоха изстрели. В откритата местност той представляваше отлична мишена. Приведе се ниско над врата на коня. До селото оставаха най-много четиристотин метра. Все още имаше надежда да се спаси. Може би щеше да успее да открие местния шериф. В цивилизования свят едва ли щяха да приемат варварските методи на тези побеснели шотландци, които искаха насила да го оженят.
Беше съвсем близо…
Оставаха само двеста метра…
Вече навлизаше в селото, когато един куршум го улучи.
„Нима хората на Фергюсън са успели да презаредят пистолетите си“ — светкавична мисъл прониза мозъка му в мига, когато мощен тласък го изхвърли от седлото. Не можа да разбере къде са го улучили. Конвулсивно се сгърчи на две, сякаш взрив разтърси тялото му.
Помисли си с насмешка, че те все пак го бяха улучили. Дали годеникът на Челси ще стигне до олтара жив? Силите му отслабваха, чувстваше, че не може да се задържи на коня и в следния миг сякаш земята връхлетя отгоре му.
От гърдите му се изтръгна агонизиращ вик и го прониза ужасна болка. Стори му се, че едната му ръка се
