Сенека въздъхна примирено.
— Ще дойдеш с нас, но ще те следим зорко през целия път!
— Добре. Но знай, че няма да ме уплашиш — усмихна се Челси.
В този миг Сенека разбра с какво тази жена бе пленила сърцето на Синджън, независимо от това, че херцогът отдавна бе преситен от женски ласки.
— Облечи си най-удобните за езда дрехи — заговори индианецът с по-отстъпчив тон. — Няма да спираме никъде.
Преди да заговори, Челси вече бе успяла да прибере завивките на леглото си. От лицето й не слизаше тържествуващата усмивка.
— Почакай само пет минути — рече тя и рязко смъкна нощната си риза. Толкова се развълнува, че дори не се сети да прикрие разголените си бедра. — Няма друга врата към стаята за преобличане, така че бъди сигурен — няма да се опитам да избягам. — Захвърли долната риза на пода и отиде в малката стая до спалнята. — А освен това можеш да бъдеш сигурен, че за нищо на света няма да посегна на живота си щом отново ще бъда свободна.
Сенека се засмя. Не се съмняваше, че новата херцогиня Сет няма да се укроти и ще язди наравно с тях, за да ги заведе до скривалището на Синджън. За пръв път се успокои след отвличането на приятеля му. Не можеше да отгатне плановете на граф Фергюсън, но поне дъщеря му нямаше да му създава пречки. Тя се оказа млада лейди с горд и непокорен дух, много по-привлекателна от превзетите красавици на лондонското висше общество.
След десетина минути Челси излезе от стаичката обута и облечена за дълъг път, с кожена торба, провесена през рамото й.
— Вече няма да стъпя в тази къща — прошепна тя в отговор на учудения поглед на Сенека. — Може би, Синджън няма да желае съпругата му да се мотае пред него, затова съм взела най-необходимото. Мога да преживея и без него…
Сенека не допускаше херцог Сет да се съгласи младата му жена да се свре в някоя дупка и да преживява в оскъдица като последна просякиня. Но всичко щеше да се изясни, след като поговори с приятеля си.
Челси поведе тримата мъже към задното стълбище, прекоси зимната градина и излезе в парка на замъка. Поеха към гората, където бяха скрили конете. Качиха я на седлото на един от арабските жребци. Сенека възседна своя кон и тръгна пръв. Безмълвно се измъкнаха от гората и поеха на север.
Яздеше без усилие, без да изостава от мъжете, въпреки бясното темпо, налагано от бедуините. Благодари мислено на Бога, че всяка сутрин и вечер бе тренирала да язди на дълги разстояния с най- добрите бегачи от конюшнята на баща й. Само понякога наместваше ремъка на кожената торба, в която бе скрита кесията със златни монети. Предвидливо бе скътала хиляда гвинеи от парите, получени от Синджън, за да помогне на семейството си. Ето че сега тя бе изпаднала в беда.
С тези пари ще трябва да се грижи за себе си и за детето си. За пръв път не изпита мъка, че носи дете под сърцето си.
Отново бе свободна или ще бъде, след като освободят Синджън и се завърнат в Лондон. Нито тя, нито той желаеха този натрапен брак. Синджън никога няма да поиска повече да я види. А и бъдещата й рожба няма да го интересува, след като имаше син от първия си брак.
Глава двадесет и шеста
След два дни стигнаха до усамотения залив на морския бряг край нос Ретрей Хед. Спряха се да пренощуват в една изоставена колиба. Пред тях бушуваха водите на мрачното Северно море. На сутринта, облечена в груби вълнени дрехи, Челси поведе групата през познатите от детството й местности в земите на клана Фергюсън. Зад нея яздеха Сенека и Сахар, оглеждайки тревожно хоризонта, нетърпеливи да открият мястото, където шотландците са укрили Синджън.
Скромен заслон, изграден от неодялани камъни, полегат покрив с каменни плочи, потъмнели от десетилетното въздействие на вятъра и дъжда. Това бе убежището, избрано от граф Фергюсън за затвор на херцог Сет.
Самотна, яка и мрачна постройка на възвишението, от което се откриваше гледка към поречието на Дийн. Стройните ели, засадени от дедите на Челси, стояха смълчани като единствени свидетели на стихиите. Освен тях само трева растеше по пустия ветровит бряг.
По всичко личеше, че някой е бил тук наскоро. Откриха купища сено, нахвърляно в конюшнята в подножието на хълма откъм подветрената страна. Сенека постави стражи да бдят зорко за появата на някой от роднините на Челси. После започна да се катери заедно с останалите бедуини по стръмнината. Залегна зад една скала и огледа постройката на хълма. От орловият му поглед не убягна и най-незначителната подробност. По всичко личеше, че шотландците са скрили Синджън в стаята на втория етаж, дори веднъж зад прозореца се мярна някакъв силует, подобен на фигурата на херцога. Явно го охраняваха прекалено строго, щом не се показа повече до прозореца.
Както всяка сутрин и днес граф Фергюсън посети своя затворник. За пореден път се опитваше да убеди зет си да подпише един документ, но Синджън винаги отказваше. Тъкмо днес, след петдневния арест, двамата мъже заговориха с открита враждебност, изоставили всички опити да сдържат чувствата си и да се държат като знатни особи. И двамата бяха вбесени от безизходното положение, без някой от тях да прояви дори най-малка склонност към отстъпки.
— Ако не го подпишеш и днес — остро просъска граф Фергюсън и захвърли листа на масата край стола до Синджън, — ще изгниеш тук, на този див бряг. Кълна се в честта си, че няма да се измъкнеш оттук!
Графът не можеше да сдържи раздразнението си, което замъгляваше разсъдъка му при всяка среща с арогантния херцог.
Синджън бе вързан за стола от предишния ден, когато се бе нахвърлил върху графа, побеснял, решен да удуши мъчителя си.
— Нека да изгния тук. Но ти и твоето семейство няма да получите нито пени, освен това, което се полага на жена ми по закон. Кълна се в честта си, Фергюсън! А твоята дъщеря, дяволите да я вземат, по- добре да се постарае да роди дете, което поне малко да прилича на мен, иначе нищо няма да получи.
Графът яростно замахна и удари Синджън с такава сила, че главата на затворника политна назад.
— Друг път внимавай повече, преди да започнеш да говориш за дъщеря ми — каза го съвсем тихо, но заплашително, докато разтриваше натъртената си ръка. — Иначе може да не те познае при следващата ви среща.
— Остава ми само да се надявам, че няма да е скоро — уморено прошепна Синджън. Гласът му прозвуча като чужд, защото ушите му още пищяха след зашеметяващия удар. — Не мога да й дам толкова много пари. Вече ми струва осемдесет хиляди лири заради проклетите ти дългове от залаганията на конните надбягвания — дръзко добави Синджън и облиза окървавената си уста.
Изумен от неочакваното разкритие, графът подскочи от стола, разгневен от споменаването на думата „дългове“.
— Долен лъжец! Проклет развратник! Тя спечели парите от състезанията в Йорк.
— Не, Фергюсън, спечели ги в ловната ми хижа в Оукъм — уморено процеди Синджън, — по класическия женски начин. — Очевидно правилата на джентълменското поведение не можеха повече да се спазват в тази ужасяваща обстановка. Фергюсън можеше да продължи да го изтезава, за да подпише брачния договор, но преди това трябваше да разбере
Днес рамото му го болеше повече от всякога. Ръката му започна да изтръпва, кожата около китките му се протри от грубите въжета. Той не даваше пукната пара дали граф Фергюсън ще припадне от шокиращото
