почит към славното име на херцозите Сет. Същевременно остана поразен от строгата официалност, с която шотландците бяха организирали церемонията на бракосъчетанието, въпреки че не се подчиняваше на правилата на англиканската църква. До него стоеше, неподвижна като статуя, бъдещата херцогиня Сет, втората съпруга на Сейнт Джон, свързваща съдбата си с потомък на славен нормански род. Корените му можеха да се проследят чак до нашествието на норманите в Англия през 1066 г. Предните му се бяха сражавали рамо до рамо с Уилям Завоевателя, бяха участвали във всички походи на английските крале от династията на Плантагенетите. Синът или може и детето, което сега Челси носеше в утробата си, щеше да наследи титлата. Доста тъжна перспектива за мъж, който винаги се бе отнасял несериозно към женитбата.
Погледна крадешком към младоженката, доведена пред олтара с вързани ръце като патица, преди да я метнат във фурната. За пръв път от мига, в който го отвлякоха, изпита желание да се изсмее подигравателно, каквито и да бяха разликите между нея и него, а те не бяха малко, не можеше да се твърди, че Челси Еймити Фергюсън ще ражда малодушни и страхливи потомци на рода Сейнт Джон. Очевидно тя бе усетила погледа му, защото за миг се извърна към него и като видя едва сдържания присмех в очите му, веднага смръщи красивите си вежди.
— Как може да ти е до смях в миг като този? — просъска тя и от възмущението й потрепериха дори цветята, втъкани в косите й.
— Намирам, че опитите ти за неподчинение са проява на невъзпитание, скъпа моя херцогиньо.
Роклята й от бяло моаре драматично контрастираше с грубите въжета, омотани около ръцете й зад гърба.
— Все още не съм ти никаква херцогиня — прошепна Челси, без да обръща внимание на намръщените лица на свещеника и баща й.
— Съгласна ли сте, лейди Челси Еймити Фергюсън, потомка на графовете Дъмфрийс — монотонно изрече свещеникът към края на брачната церемония, — да вземеш този мъж за свой законен съпруг пред Бога и пред хората?
— Не! — отсече тя.
— Тя каза
Ниският свещеник предпазливо огледа лицата на младоженците и на графа, но при застрашителния вид на петдесет въоръжени до зъби мъже нямаше друг избор, освен да довърши сватбения обред.
— Съгласен ли сте, Синджън Сейнт Джон, херцог Сет, да вземете тази жена за своя законна съпруга пред Бога и пред хората?
Синджън сведе поглед, към миловидното лице на Челси, огледа за миг настръхналите воини зад гърба си и реши, че няма да се остави граф Фергюсън да отговори вместо него.
— Да! — отчетливо произнесе той.
Свали пръстена от безименния пръст на лявата си ръка и се намръщи от болката в рамото, след което го постави на същия пръст на нейната лява ръка. Този старинен пръстен прадедите му носеха още от царуването на крал Ричард I Лъвското сърце след завръщането му от кръстоносния поход. Накрая нежно сви пръстите й.
— Сега е твой, херцогиньо моя — прошепна Синджън и си помисли за всичките младоженки, които бяха получавали този старинен пръстен в деня, когато се бяха венчавали за някой от мъжете от рода Сейнт Джон.
Всичко свърши, помисли си той в мига, когато свещеника затвори Библията. Бяха изминали два месеца откакто за пръв път видя сестрата на Дънкан в каретата си пред хиподрума в Нюмаркет.
Той вече бе неин съпруг.
Всичко свърши, помисли си Челси, Пръстенът на Синджън, още запазил топлината от ръката му, сега беше на пръста й, а в утробата си носеше неговото дете. Две неща, които мразеше повече от всичко на този свят.
Тя вече бе негова съпруга.
Веднага след церемонията Синджън бе натоварен в затворена карета, охранявана от двама добре въоръжени конници от клана Фергюсън. Останалите родственици на графа яздеха пред или след каретата. Той и синовете му също придружаваха херцог Сет в пътешествието му към шотландските планини, скрити далеч на север зад хоризонта.
Развързаха ръцете на Челси и я изпратиха в спалнята й, след което заключиха вратата отвън. Пред нея застана един пазач. В Холибоу бяха останали единствено слугите.
Бащата на Челси бе преценил, че приятелите на херцога ще се опитат да освободят него, а не дъщеря му, затова остави само един войн от клана да пази новата херцогиня Сет.
Брачната нощ се оказа безсънна за младоженеца и младоженката, но разбира се, не поради обичайните романтични причини.
И двамата трескаво обмисляха планове за бягство.
Глава двадесет и пета
Когато Сенека и хората му пристигнаха в Холибоу в конюшните почти нямаше коне, а в къщата светеха само няколко стаи. Огледаха входовете и скоро разбраха, че в масивния шотландски замък са останали само Челси и един пазач.
Да оставят сама една младоженка? При това охранявана? Очевидно тя не се погажда с роднините си, досети се Сенека. Налагаше се да изчакат слугите да се приберат в спалните помещения, а пазачът да си легне в стаята до спалнята на Челси.
Сенека реши да се промъкне в къщата заедно с двама от хората си. Северноамериканските индианци бяха ненадминати, когато се наложи да проникнат безшумно във вражески лагер. Един от похитителите успя да обезвреди пазача, а Сенека и двама от бедуините на Синджън се покатериха по гранитната стена на къщата с помощта на въже. Стъпвайки по-тихо от лисица, индианецът се запъти към прозореца на Челси. Тя не чу нищо подозрително, само усети как проникна струя въздух. Лятната нощ бе топла и примамлива. Меките мокасини на Сенека не издаваха стъпките му. Кинжалите на тримата бяха затъкнати в поясите им. В мига, в който една силна мъжка длан запуши устата й, Челси едва не припадна от страх. Щом отвори очи, видя познатото лице на червенокожия приятел на Синджън и дишането й се успокои.
Не можеше да гъкне, затова му махна с ръка, в знак, че няма да се развика. Когато той отдръпна дланта от устните й, тя тихо прошепна:
— Зная къде го отвлякоха.
— Къде? — предпазливо попита Сенека.
— Ще ви заведа.
— Не, само ми кажи къде са го скрили. Ще ни забавиш, ако тръгнеш с нас. — После си спомни как смелата девойка едва не спечели лудешкото надбягване срещу Фордхем в Нюмаркет и продължи с по- снизходителен тон: — Моите хора не са свикнали да пътуват с жени.
— Тогава им кажи — усмихна се Челси, — че не можете сами да намерите скривалището на баща ми. Няма да ви кажа къде е, ако не ме вземете.
Сенека се поколеба, колкото да обмисли предложението й. Двамата му спътници, останаха смълчани, в изчакване на решението. Сенека се досети, че пред него стои съпругата на Синджън — обстоятелство, което решително променяше обстановката в нейна полза.
— Синджън ожени ли се за теб? — недоверчиво попита той.
— Да.
— Доброволно? — Макар че знаеше какъв ще бъде отговорът й, искаше да се убеди в предположението си.
— Не, разбира се.
— А ти? — Въпросът му прозвуча доста неучтиво, но той трябваше да е наясно как да се държи с нея, преди да реши дали да я вземе в групата си.
— Заведоха ме пред олтара с вързани ръце.
Думите й не оставяха място за съмнение. Смелата дъщеря на граф Фергюсън очевидно е в сериозен конфликт с баща си. Но все пак си остава негова дъщеря… Дали да рискува и да я вземе със себе си?
