остра дума.
— Явно намекваш за лорд Девъншир, който настани любовницата си под един покрив със съпругата си, плюс четирите си деца. Или за принцовете с кралска кръв, които имат деца от доста жени, но никой от тях не пожела да се ожени. — Гласът му бе студен като лед. — Или може би говориш за Туфъм Болингбрук, който направи две деца на съпругата на лорд Честър. Или пък за Левизън-Гор. Да, той се ожени за най- малката дъщеря на херцог Лейчестър, след като Дайана Фаулър за трети път забременя от него. Затова не ми дръж лекция на тема мъжката отговорност като някой проповедник, от методистката църква — озъби се той. — Аз съм херцог Сет и не попадам в твоите категории за мъжка отговорност.
Разбира се, той имаше право. Никога знатен благородник не е бил заставян да се омъжи от такива чисто морални съображения. И той не би го сторил, ако тя се бе оттеглила в някое тихо и далечно убежище.
— Ако можех, щях да избягам — прошепна Челси, до смърт измъчена от безкрайните спорове с баща си. Никога не бе мечтала за съпруг. Сегашната безизходна ситуация се дължеше само на отчаяния и опит да се спаси от натрапения й брак с човек, когото тя не обичаше и никога не би могла да обикне. — Аз не искам да бъдеш мой съпруг така, както и ти не ме искаш за твоя съпруга — напълно сломена, Челси едва говореше. Отпусна се на стола до врата и стисна главата си с две ръце, изплашена, че ще се пръсне от болка.
Синджън остана мълчалив, но изпълнен с подозрения, защото много отдавна бе запознат с богатия арсенал на женската хитрост. Карираният шал на Челси се свлече от врата й на пода. За него тази част от традиционна шотландска носия бе признак, че още се намират в средновековието. В изтънчения лондонски свят, в който бе отрасъл херцог Сет, винаги се стремяха да избягват скандалите и публичността. Не се изискваше от един мъж и една жена непременно да се оженят при внезапно забременяване на жената. Често се случваше децата в благородните фамилии да са всъщност незаконородени. Но доста благородни дами при нежелана бременност заминаваха в чужбина, за да родят и се връщаха от
Разтревожен от пребледняването й, Синджън си зададе въпроса дали все пак не трябва да й се притече на помощ, когато Челси изохка:
— Прилошава ми! — и затисна устата си с ръце. Той се втурна в ъгъла на стаята, грабна първия леген, който му попадна пред очите и се затича към нея. Поднесе го под устата й тъкмо навреме преди тя да повърне. Челси изглеждаше напълно отпаднала, толкова нещастна, че херцогът веднага забрави за спора им.
— Често ли ти прилошава? — смутено попита той и извади носната си кърпа.
Тя кимна. Не можеше да говори, защото продължаваше да й се повдига.
Синджън отнесе настрани легена, приклекна до нея и нежно избърса очите и устните й, а после седна на пода край треперещата девойка.
— Студено ли ти е?
По природа не беше коравосърдечен и страданието й го трогна до такава степен, че всичко друго остана на заден план. Гласът му отново звучеше с познатата й мекота и топлина, прочувствен и нежен, без следа от омраза и студенина.
Челси поклати глава, ала нов спазъм разтърси корема й.
— Лоша работа — промърмори той. Стана и отиде до леглото, грабна завивката и я наметна върху раменете й.
Усмихна се стеснително и за втори път приклекна до нея, за да бъдат очите им на едно ниво. Първата му усмивка, откакто влязох в стаята, машинално си каза Челси.
— Нима отсега нататък трябва да се превърна в твоя бавачка?
— Не, ние никога няма да бъдем заедно — промълви Челси.
Изненаданото му лице й подсказа, че херцогът не знаеше за намерението на баща й.
— Те ще те замъкнат още по на север, в ловната хижа на клана Фергюсън.
— Но защо?
— Защото се опасяват да не се опиташ да си излееш яда върху мен.
В очите му за миг проблесна искра. Струваше му се, че всичко е сън, защото бе невъзможно да е истина. Този стоманен блясък, неземно суров и ужасяващ, я накара да си помисли, че навярно баща и е прав да взима предпазни мерки. Херцог Сет отново си възвърна самообладанието.
— За колко време? — заговори той с доста по-спокоен тон.
— Докато се роди бебето.
— Невъзможно! — избухна Синджън и яростно скочи. За миг се обърна и я изгледа сърдито, после гневно се обърна и отиде до прозореца.
Бързо пресметна срока. Цели шест месеца! Не, седем! Проклета шега си бе изиграла с него съдбата. Нима тези шотландски простаци не знаят в кой век живеят? Впи пръсти, побелели от гняв, в завесата до прозореца.
Обърна се рязко и впери недоумяващ поглед в лицето й.
— А какво ще стане, ако откажа?
— Няма значение какво ще решиш. Папа събра много бойци от нашия клан и вече е подготвил ескорта, който ще те отведе на север. Не е възможно да се отскубнеш от свитата на тридесет мъже от рода Фергюсън.
— Така съжалявам, че те срещнах — бавно изрече Синджън с леден, безмилостен глас.
Тя потръпна, ужасена от тази дива омраза в думите и очите му, безсилна да се съпротивлява. Повече от две седмици се бе сражавала с разгневените мъже от своето семейство, без да постигне успех. Сега бе на прага на силите си.
— И аз съжалявам — промълви Челси. Клепачите й натежаха от умора. — По-добре никога да не бях чула името ти.
Той не се считаше за виновен. За него само тя бе виновна, виновен бе нейният чар, лекомислието, с което се запозна с него. Като че ли нетърпеливото му преследване и мъжкото му обаяние нямаха нищо общо с бременността й.
— Колко им е лесно на мъжете — въздъхна Челси. — Винаги могат да се измъкнат.
— Колко им е лесно на жените — изръмжа херцогът. — Винаги могат да заложат своя капан.
След няколко минути двамата имаха възможност да заявят отново, че не желаят да се обвързват в брачен съюз. В стаята се появи намръщеният граф Фергюсън. Нямаше милост. Те трябваше да се оженят. И графът мълчаливо зачака последното им решение.
— Колко далеч ще ме отведете? — сърдито запита Синджън, твърдо решен да не прекланя глава пред бъдещия си тъст.
— Защо въобще питаш за моето мнение, татко, когато съм принудена да изпълнявам твоята воля като безправна робиня? По-добре ме вържи и така ме отведи в църквата — обади се Челси. Думите й отекнаха с нескрита горчивина в неловката тишина, надвиснала в малката стая.
— Много добре — изръмжа баща й, изгубил последните капки от търпението си през последните две кошмарни и за него седмици. Щом твърдоглавата му дъщеря не желае сама да се погрижи за спасението на честта си, няма защо да се съобразява с желанията й. Той бе шотландски благородник, който задължително спазва завета на своите прадеди да брани семейната чест. Ако дъщеря му е решила да играе ролята на мъченица, нямаше да възразява.
Махна с ръка и слугите му поведоха Синджън и Челси към параклиса в имението. Графът кимна мълчаливо на свещеника, който от години венчаваше или опяваше хората от техния род. Церемонията започна. Като свидетели бяха призовани петдесет въоръжени мъже от клана Фергюсън, чиито оръжия блестяха на светлината на свещите.
Облечен в живописна сватбена носия, традиционна за воините от клана Фергюсън, с прекалено широк жакет, за да вмъкне в ръкава му превързаното си рамо, Синджън стоеше вцепенен, с неразбиращо изражение. Думите на свещеника прелитаха край ушите му, без да проникнат в съзнанието му. Погледът му се рееше към иконите, окачени високо горе по стените на параклиса. Не настоя да се отдаде дължимата
