— Ако искаш, можеш да се облечеш — в гнева си графът заговори на шотландски, — или пък ако щеш, стой си така, бос и полугол. За мен това няма някакво значение.
Отговор не последва, обаче Синджън трябваше дълго да търси къде бе запратил обувките си през нощта. Заслепен от ярост, дори не се досети, че Челси може да е замесена в този скандал.
— Мога ли с нещо да помогна? — плахо се намеси Касандра, сетне се изправи, вече напълно будна. Притисна завивката към голите си гърди, но с този панически жест всъщност повече се разголи. Въоръженият и разгневен баща, както и двамата му сина, бяха дошли да грабнат Синджън от постелята й, но не пропуснаха възможността да огледат съблазнителната сцена. Тя познаваше Дънкан. Но коя бе жената в дъното на тази отвратителна история?
— Повикай Сенека. — Задъхано й нареди херцог Сет докато пъхаше ръцете си в усуканите ръкави на ризата си, вече нахлузена през врата му. — Не забравяй да се обадиш и на Сахар.
— Може да им предадете, че лорд Сейнт Джон е заминал на сватбено пътешествие — изръмжа графът. — И че няма надежда скоро да се прибере.
Синджън потръпна при думата
— Ти си полудял! — гласът на Синджън прозвуча толкова студено, че Касандра потръпна от страх, въпреки знойния следобед.
— Да, Сейнт Джон, тук позна. Напълно съм полудял! — изкрещя граф Фергюсън. — А сега се сбогувай с лейди Бюкън, защото никога няма да се върнеш и да топлиш леглото й.
— Колко старомодно… — думите се отрониха неволно от устата на Касандра, но всички ги чуха в настръхналата тишина.
Графът ядосано смръщи вежди.
— Това може да е старомодно и превзето за висшето общество в Лондон, обаче в рода Фергюсън е задължително, милейди. Затова ви съветвам да си търсите нов любовник, който да ви забавлява.
Тя не допускаше, че е възможно някой да обуздае неутолимата страст в Синджън към порочни забавления, независимо дали ще го оженят или не. Непреклонният вид на граф Фергюсън изключваше възможността да изкаже гласно мнението си.
— С това нахлуване прекрачихте всички граници на благоприличието, Фергюсън — троснато заяви Синджън и набързо закопча последните си копчета. — Освен това ще се окажеш пълен глупак, ако си въобразявате, че можеш да ме ожениш насила.
— Ще се ожениш дори и ако ти остава само една капка кръв във вените!
Граф Фергюсън измъкна пистолета си и го насочи към гърдите на Сейнт Джон. Ръката му не трепна, само очите му се присвиха зловещо.
— Вържете го! — заповяда той на синовете си.
— По дяволите, да не съм пред средновековната инквизиция? — изкрещя Синджън, когато Дънкан и Нейл се нахвърлиха върху него. Нищо не разбираше. Откъде знаят толкова много подробности? Да не би Челси да е признала всичко… Знаят ли за Оукъм или за нощта в Йорк? Тогава не би могъл да се закълне в честа си, че е не е съблазнил сестрата на Дънкан. Но за Бога, да го завлекат насила пред олтара?
— Може да ти напомня за средновековието — процеди Дънкан и злобно изруга. — Трябва ли да ти напомням, че Челси е моя сестра?
Семейната чест изискваше справедливо наказание.
Нейл измъкна едно въже от колана си и Синджън яростно си каза, че няма да позволи да го овържат като агне на заколение. Замахна силно, заби юмрука си в смаяното лице на младежа, блъсна Дънкан, който се просна на килима и се хвърли към отворения прозорец.
Можеха да продължат да разискват въпросите за честта на рода Дъмфри, но при други обстоятелства. Когато няма да бъде изправен сам срещу трима разбеснели се шотландци.
В, мига, в който се канеше да прескочи през рамката на прозореца, се разнесе изстрел и куршумът едва не отнесе лицето му.
— Следващият ще е за любовницата ти — студено рече графът.
Покривът на портала бе само на няколко метра под него и за секунда Синджън се поколеба. Свободата бе толкова близо, ала той нямаше избор. Не можеше да остави беззащитната Касандра в ръцете на тези побеснели мъже.
Свали крака си от прозореца и погледна към свитата от ужас Касандра.
— Май защитаването на жените се отнася само до тези от вашето семейство — презрително сви устни херцогът.
— Такива се обстоятелствата — изръмжа графът. — Трябва да те отведа пред олтара и това е по- важно за мен, отколкото грижата за доброто здраве на херцогиня Бюкън.
— Явно кавалерството ти има определена цена.
— И явно ти не знаеш цената му, щом си си позволил да опозориш дъщеря ми!
Неговата дъщеря! Кое беше това момиче? От мига, в който разбра, че вече не се намира в опасност, Касандра трескаво се питаше кое от младите неомъжени момичета от север се е забъркало със Синджън, Защо не бе чувала нищо за дъщерята на граф Дъмфри? Вероятно любовникът й бе открил някоя млада красавица, която никой не бе виждал. И сега бе попаднал в безизходно положение. Щяха да го заставят да се ожени сякаш бе някой прост селянин.
— Дъщеря ти никога не ми е споменавала, че честта й има цена — безочливо заяви той. Сам не разбираше защо предпочете да не споменава за петдесетте хиляди, които бе дал на Челси.
— Е, ще имаме време да обсъдим цената, докато пътуваме на север.
— Наистина ли вярваш, че ще успееш?
— Разбира се. Погледни през прозореца. Дори и да беше избягал нямаше да стигнеш далече.
Синджън се наведе и огледа градината. Видя цял взвод шотландци. Поличките им бяха в зелено и синьо, цветовете на клана Фергюсън. Всички бяха въоръжени и пазеха градинската врата.
— Значи нямаше да застреляте Касандра? — обърна се той към нападателите си.
— Вероятно не — несигурно отвърна графът. — Ала не си въобразявай, че моето благоволение се отнася и до теб. Дори се чудя как още не съм те застрелял.
— Тогава дъщеря ти ще остане без съпруг.
— Не съм казал, че ще те убия.
Синджън разбра, че трябва да се примири. Отново огледа градината. Мъжете бяха повече от двадесетина и нямаше никакъв шанс да се измъкне.
— Дъщеря ти жестоко ще се разкайва за тази твоя постъпка — тихо изрече Синджън и сините му очи се втренчиха в графа. — Не си ли помислил за това?
— Непрекъснато мисля — рязко отвърна Фергюсън, без да трепне пред заплашителния поглед на херцога. — Вържете го.
Глава двадесет и трета
Касандра изпрати да повикат Сенека веднага след като шотландците напуснаха дома й, обаче тримата Фергюсън имаха значителна преднина и вече не можеха да бъдат застигнати.
Разтревожената херцогиня Бюкън посрещна Сенека в предверието. Вмъкна го в библиотеката, най- близката стая до входната врата, и му разказа задъхано ужасяващите събития преди още червенокожия приятел на херцог Сет да успее да седне на креслото.
— Значи са го отвлекли онези негодници от клана Фергюсън? — запита Сенека. — Сигурна ли си, че бяха те?
— Познавам Дънкан от години и не мога да се припозная — избухна Касандра и нервно закрачи из библиотеката. Не можеше да се успокои след шестчасовия домашен арест в будоара си под надзора на вежливия, но грамаден и неразговорлив братовчед на граф Фергюсън. А за една светска дама няма по- голямо мъчение от принудително мълчание в продължение на почти цял ден.
— Според думите им са потеглили на север, така ли?
Макар да изглеждаше разсеян, Сенека винаги задаваше кратки и ясни въпроси. В момента за него най-
