Грешница

в душата й. А може би непрестанните натяквания на леля й Джорджина, че е крайно време да започне да се държи като истинска лейди, най-после са дали резултат.

Независимо какви бяха причините за промяната, графът бе благодарен, че Челси бе станала по- женствена. Нали все пак някой ден трябваше да се омъжи, а отглеждането на коне не бе достойно занимание за една съпруга.

Челси прекарваше по-голяма част от деня в леглото, унесена в дрямка. Първият път, когато се почувства отпаднала, реши, че се дължи на пролетната умора и започна да пие чай от шипки и отвара от билки. Ала това не й помогна, защото напоследък тя спеше през по-голямата част от деня и ядеше за двама.

Баща й узна за това странно неразположение, когато в една майска сутрин, обезпокоен от отсъствието й на закуска, отиде да я извика и я завари да повръща с пребледняло лице в нощното гърне.

— Навярно съм яла нещо развалено — промърмори тя, отпусна се на леглото и притисна мократа кърпа на челото си. Баща й и прислужницата я гледаха разтревожено.

— Ще кажа на мисис Маклей да ти даде някакво лекарство — нежно изрече графът, опитвайки се да прикрие внезапно обзелата го смътна тревога.

Дъщеря му изглеждаше толкова млада и невинна в бялата си нощница, с разпиляна златиста коса на възглавницата. Теменужните й очи му напомняха болезнено за майка й. Сърцето му се сви от болка и угризения. Той, само той бе виновен за всичко това! Той бе настоявал Челси да се омъжи за епископа и я бе принудил да се отдаде на един непознат, за да се спаси от нежелания брак!

И ето го резултатът: дъщеря му носи дете в утробата си от онзи развратник, от проклетия херцог Сет!

Опита се да се успокои. Кой знае, може пък наистина да се беше натровила с лоша храна…

Ала след като поговори с прислужниците и мисис Маклей и последната му надежда се стопи. Челси не бе имала месечно неразположение откакто бяха в Нюмаркет.

Колкото и да му бе омразна тази мисъл, нямаше друг изход, освен да се примири с факта, че трябва да приеме Синджън Сейнт Джон като свой зет.

Граф Фергюсън отложи разговора с дъщеря си за следобеда. Челси отново се чувстваше по-добре, яде с апетит на обяд и сякаш бе напълно забравила за сутрешното си неразположение. Двамата седнаха на една пейка в розовата градина на съпругата му, която слугите грижливо поддържаха толкова години след нейната смърт. Майското слънце щедро огряваше розариума и въздухът бе изпълнен с омайното ухание на разцъфналите рози. Графът се изкашля смутено, и предпазливо попита:

— Сега по-добре ли се чувстваш? — Крадешком погледна към дъщеря си. Тя изглеждаше невероятно женствена в бялата си лятна рокля и зелените копринени пантофки.

Челси извърна поглед от далечните хълмове, обграждащи полицата и тъмновиолетовите й очи се втренчиха в лицето му.

— Чувствам се отлично — усмихна се тя. — Не е необходимо да се държиш с мен сякаш съм инвалид, папа. Аз съм много добре.

— Мисис Маклей ми каза, че през последните няколко седмици спиш по цял следобед…

— Това не означава, че съм болна, папа. Мисля, че е пролетна умора и затова съм толкова отпаднала.

— Или има нещо друго — тихо промълви графът.

В гласа на баща й прозвуча явно смущение и Челси изненадано го погледна.

— Например какво?

Той преглътна, думите засядаха на гърлото му.

— Не допускаш ли, че си бременна? — с усилие изрече най-после графът.

При тези думи стомахът й се преобърна и усети как отново й се повдига.

— Изобщо не съм мислила за това — гласът й едва се чу, а лицето й се скри зад дългите й сведени надолу коси.

Лицето на баща й почервеня въпреки загара. Искаше му се майка й да бе жива и тя да води този деликатен разговор с Челси. Ала графинята отдавна бе мъртва и сега върху него падаше отговорността да се справи с тази беда, за която и той имаше немалка вина.

— Мисис Маклей и прислужницата ти ми казаха, че… не си имала… месечно неразположение откакто бяхме в Нюмаркет.

— Изминали са само шест седмици, папа — бързо отвърна Челси и се изчерви от неудобство. Макар да знаеше всичко за зачеването и раждането, никога не бе разговаряла по тази деликатна и смущаваща тема с баща си. Мисис Маклей бе единствената, с която бе говорила за тези неща.

— Твоето прилошаване сутринта… и постоянната сънливост…

— Папа, моля те! Мисля, че грешиш!

Не може да е истина! — отчаяно си помисли девойката, макар дълбоко в себе си да знаеше, че баща й не грешеше. Имаше прекалено много признаци за това.

Много отдавна бе престанала да спи следобед, а сутрешното прилошаване учудващо бързо се заменяше с вълчи глад.

Макар графът да искаше да обвини за всичко само херцога, все пак честността изискваше да признае, че не само Сейнт Джон е виновен. Собственото му твърдоглавие и неговият егоизъм бяха подтикнали Челси към тази безумна постъпка. Естествено той не подозираше за тайните срещи на дъщеря си с херцога в Оукъм и Йорк.

Челси обаче знаеше, че седмицата в Оукъм може да има фатални последици. Синджън невинаги бе предпазлив, нито пък тя, макар той да й бе обяснил всичко за гръцките презервативи и начина им на използване. А със сигурност онази нощ в Йорк той не бе взел никакви предпазни мерки.

— Струва ми се, че избързваш със заключенията си, папа — рече Челси, като полюляваше крака си, опитвайки да прикрие нарастващата паника в гърдите си. — Минали са само шест седмици.

— Е, ще изчакаме още две седмици — тихо се съгласи графът. — Но ако… няма промяна… — каза баща й и черните му вежди се сключиха сърдито. — Тогава трябва да се омъжиш за Сейнт Джон.

— Не! — извика Челси и скочи от пейката. — Не искам да се омъжвам по този начин! Това не е по- различно от желанието ти насила да ме омъжиш за омразния епископ Хетфийлд. — Започна ядосано да крачи напред-назад като животно в клетка. Спря и се обърна към баща си. — Сейнт Джон никога няма да се съгласи да се ожени за мен. Той въобще не иска да чуе за женитба!

— Сигурен съм, че няма намерение да се жени, след като вече има наследник.

Лицето й пребледня при тези неочаквани думи.

— Нима има син?

— Мислех, че знаеш. Херцогът официално е признал момчето за свой син.

— На колко години е детето?

Какво значение има възрастта му? Какво значение има дали Синджън има един или десет синове?

— Момчето е на девет години. На времето раждането му предизвика огромен скандал в обществото.

— А коя е майката? — Трябваше да знае, макар да очакваше, че вероятно имаше стотици жени, които биха могли да бъдат майки на децата му.

— Никой не знае. След това той скъса всякакви отношения с баща си и никога не му проговори.

— А на кого прилича момчето? — Ох, не, не биваше да разпитва, трябваше да бъде сдържана и безразлична! Защо се интересуваше от този мъж, който за кратко бе нахлул в живота й, а сетне бе изчезнал с присъщата му очарователна небрежност?

— Одрал е кожата на баща си. Сейнт Джон го настани в имението си в Кингсуей, където живее и майка му, вдовицата на стария херцог Сет. Не пожелал да го изпрати в колежа в Итън, защото не одобрявал суровите методи на английската педагогика. Плащал на частни учители да обучават сина му в Кингсуей.

Но Синджън не обича да остава за дълго в Кингсуей, учуди се Челси, защото не бе забравила ехидните му забележки относно най-старото имение на херцозите Сет. Може би не е могъл да забрави за страхотния скандал между него и баща му? А синът му посещавал ли е ловната хижа в Оукъм? Дали момчето е спало в същата стая, в която те двамата… А дали харесва баща си, който и тя толкова други жени считаха за