опасности.
Наистина бе изминал дълъг път, за да се срещне с нея.
— Тогава съм ти благодарна, че дойде — Челси обви ръце около врата му.
— Не бях сигурен, че искаш да ме видиш.
Знаеше, разбира се, той имаше голям опит с жените, но винаги беше галантен с тях.
— Все едно да кажеш, че земята е квадратна — пошегува се тя, но бе поласкана, че той е имал нужда от нея.
— А може би си прекалено красива и желана — подразни я той на свой ред.
— Или за твое щастие.
— Да, или за мое — тихо призна той.
— И въпреки това не биваше да идваш. Много е рисковано. — В думите й прозвуча същото задоволство, с което една жена би казала: „Не биваше да ми подаряваш диаманти.“
— Утре сутринта — мъдро отбеляза Синджън, — може би наистина ще ни се стори много рисковано. Ала сега, в този миг, когато си толкова съблазнителна… Наведе глава и леко докосна лицето й с устни. — Мисля, че — гласът му галеше като кадифе, — ще те накарам да свършиш още няколко пъти.
Навярно тази нощ ще умре от удоволствие и наслада. Слабините й се обляха в горещина, а бедрата потръпнаха от възбуда.
— Но трябва да бъдеш съвсем тиха… — добави той и устните му сякаш опариха кожата й, — иначе бащата ти ще ме убие.
Той я напусна едва на сутринта. Не бързаше да си тръгва и Челси едва не умря от страх, че баща й или братята й ще се събудят и ще дойдат в спалнята й, или някой от слугите или конярите ще почука на вратата.
Синджън я целуна за сбогуване, но преди да отвори вратата я целуна още веднъж. Нежно притисна лицето й между дланите си, а устните му бяха безкрайно нежни и сладки.
Не каза нито една дума за любов или сериозно обвързване.
Тя, разбира се, добре го познаваше и знаеше, че той никога не би казал нещо подобно.
Глава деветнадесета
Следващата седмица Синджън пристигна в Лондон. Започваше сезонът на светските забавления. В столицата се събираха семействата на благородниците от цялата страна. Пристигнаха и неговите роднини. Всяка от внушителните къщи на знатните фамилии се почистваше и излъскваше от тавана до мазето или както обичаше да се шегува херцог Сет, майка му най-после имаше възможност да се убеди, че все пак има някаква полза от многочислената прислуга на сина й. При това струпване на значителен брой млади аристократи в града — контета без никакви задължения, освен да прахосват времето си в забавления, не бе чудно, че всяка вечер се организираха мъжки гуляи, в които интелигентният и чаровен Синджън Сейнт Джон играеше водеща роля.
Във вихъра на светските празненства Касандра непрекъснато се стараеше да обсеби по-голямата част от времето му. Доста време му отнемаха и най-близките му роднини: майка му, брат му и синът му Боклерк или Бо, както галено го наричаха в семейството.
Макар да не бе забравил за прелестната лейди Челси Фергюсън, образът й постепенно избледняваше в паметта му. Той бе затъмнен от десетките стари и нови лица, с които му се налагаше да се сблъска в Лондон. Досещаше се за нея само когато пред преситения му поглед се изпречваше някоя дама със златисти коси или когато, в редките мигове на самота, мисълта за чудните, но отлетели любовни мигове с Челси го пробождаше като кинжал. В следващите часове приказното видение се стопяваше и младият херцог отново се потапяше във водовъртежа на баловете и пиршествата, флиртовете и любовните нощи.
Майка му непрекъснато настояваше синът й да я придружава навсякъде и той с мъка успяваше да се отклони от синовните си задължения. Съпругата на брат му не се умори да устройва пищни приеми в лондонската резиденция на херцозите Сет и Синджън трябваше да присъства на всеки прием. Касандра пък често го молеше да я съпровожда на вечери в по-тесен кръг, където бе изключено да срещнат съпруга й. Доста часове трябваше да отделя и за посещенията си в будоара й. През деня не можеше да не се занимава и със сина си, Боклерк Сейнт Джулиъс. Момчето бе пристигнало в Лондон заедно с майката му, вдовстващата херцогиня Сет.
Семейството на Челси се върна в имението им веднага след последното състезание в Йорк и тя прекара целия април в тихата провинциална къща. От всички сезони най-много обичаше пролетта. Новородените жребчета изискваха много грижи, но девойката с радост следеше първите им стъпки извън конюшнята, забравила за умората и мръсотията. Понякога Челси напускаше имението, за да поскита сред хълмовете, откъдето се любуваше на притихналите пасища, където на воля препускаха нейните коне.
Измина цял месец, преди да отведат Минто и Тън на хиподрума в Дънкастър, за да ги изправят пред сериозните конкуренти от северните графства. Междувременно останалите коне от конюшнята на граф Фергюсън не пропускаха нито едно от по-малко престижните състезания. Челси получи Тън преди две седмици, като заплати за него с парите, спечелени от победите в Йорк. Понеже новият собственик на Тън не пожела да разкрие анонимността си, девойката откупи обратно Тън чрез един от многобройните посредници в търговията със състезателни коне. Пред баща си заяви, че неизвестният богаташ внезапно се разорил и трябвало да разпродаде всичките си расови жребци и кобили, за да плати дълговете си от залаганията — версия, напълно разбираема за стария граф. Всички бяха единодушни в преценката си, че Челси е извадила необикновен късмет, като е успяла да си върне великолепния жребец.
Глава двадесета
— Побързай, папа, иначе ще закъснеем за търга! Знаеш, че искам да участвам в залаганията и да спечеля най-добрия бегач в Англия.
— Нали вчера огледахме конете, Бо — спокойно отговори Синджън, зает с вратовръзката си пред голямото огледало в стаята си за преобличане. Пимс бе излязъл от стаята и херцог Сет можеше вече да тръгва със сина си. Тетърсел ще ни го запази дори и ако нещо се обърка и не успеем да пристигнем на време в залата за търгове — усмихна се херцогът, трогнат от невъздържаните напомняния на деветгодишния си син, който така приличаше на него и успокоително добави: — Но ние в никакъв случай няма да закъснеем, нали?
Синът му се засмя успокоен от новината, че в отсъствието на баща му посредникът Тетърсел няма да посмее да продаде едрия ирландски жребец.
— Днес аз ще яздя Мамелюк. Джъд ми каза, че днес може да ми го даде!
— А какво каза самият Мамелюк по този въпрос? — пошегува се Синджън.
— Той ме обича, папа. Всяка сутрин му нося моркови и той не го е забравил.
— Не е зле да му занесеш и няколко бучки захар — рече Синджън и посочи към захарницата на масивното писалище до вратата. Винаги се запасяваше с една шепа бучки, преди да се отправи към конюшнята. — Мамелюк много обича захарта.
Бо прекоси стаята в посока към писалището.
— Побързай, папа! Възелът на връзката ти вече е достатъчно изящен за недодялани хора като Тетърсел. И много добре знаеш, че на търговете никога не присъстват дами.
Синджън се усмихна и проследи с поглед сина си, като се извърна за миг от огледалото.
— В тържествен ден като днешния — иронично продължи Синджън и с ловко движение дооформи възела — един знатен благородник е длъжен да се погрижи дори и за най-малката подробност от тоалета си, синко.
— Когато порасна, за разлика от теб няма да се докарвам толкова пред дамите, папа — увери го Бо с напълно сериозно изражение на лицето. Той притегли един стол, за да стигне високото писалище. — Няма да си губя времето с вратовръзки и други подобни глупости. Сахар винаги казва, че жените са коварна примамка за всеки воин. Е, разбира се, това не важи за баба или за леля Вив. Сахар разправя още, че
