— Познавате ли се с мис Лавиния, Каро? — деликатно се намеси Синджън. — Изглежда очарователна девойка.
Каролайн Денфърд задържа върху Синджън втренчения си поглед малко повече от допустимото.
— Да, сигурна съм, че тя е очарователна. Но гледай да не забравиш… — и като погали с коприненото си ветрило бузата на Синджън, тя се отдалечи от него.
— За Бога, Синджън — просъска Касандра, без да престане да посреща с усмивка прииждащите гости, — тази особа ми лази по нервите. Не можеше ли да ти напише дискретно писъмце утре сутринта?
Лицето на лейди Роксли се зачерви от смущение.
Името на херцог Сет се оказа пропуск за царството на порока. Дамите открито се надпреварваха да му се предлагат. Ако Касандра не бе похарчила цяло състояние, за да организира този грандиозен прием, който отваряше вратите на обществото пред нейната Лавиния, тя едва ли би се съгласила този прекалено красив млад благородник да стои до нея. Дори би му дала да разбере, че на този свят, за разлика от него, има и почтени люде. Но в следващата секунда челюстта й увисна и вече бе готова да прости всички грехове на Сейнт Джон, защото позна мъжа, който си пробиваше път сред навалицата от гости, струпани, за да поздравят херцог Сет.
— Добър вечер, Синджън — промърмори младият мъж, облечен по най-изисканата мода. — Изглежда тази нощ успя да събереш цял Лондон.
— Добър вечер, Прини — небрежно поздрави Синджън младия Уелски принц, с когото бяха пирували не една и не две нощи. — Е, сега, след като и ти се появи, вече може да се каже, че успехът на тазвечерното ни забавление е гарантиран.
— А къде е девицата, заради която се устройва целият този карнавал? — попита принцът и огледа тълпата с премрежени очи.
— Не мисли, че всичко е само заради някаква девица.
Прини отново се извърна към него и двамата приятели се разбраха само с един поглед.
— Хм, значи всичко е заради Касандра — промълви той, когато видя как херцогиня Бюкън се приближи към него и го поздрави с изящен реверанс. — О, скъпа, но ти изглеждаш тази вечер като осемнадесетгодишна. Как е възможно толкова млада дама като теб вече да има племенница?
В мига, в който лейди Роксли, едва осъзнала каква висока чест се оказва на дебюта на дъщеря й, се поклони дълбоко пред бъдещия крал на Англия. Синджън погледна крадешком към стенния часовник и прошепна на ухото на Касандра:
— Още колко ще продължи този маскарад?
След няколко часа, след хиляди язвителни коментари след стотици каси с шампанско, след изчерпването на репертоара на маестро Лонджи и последвалите танци, след изпразването на претъпкания бюфет и след игрите на карти и изпиването на цели галони пунш, Синджън и Касандра можеха да се усамотят в будоара й.
— Страхотно забавление — подигравателно възкликва Синджън и уморено се отпусна в леглото на Касандра. Преди малко се бяха сбогували с последния гост.
Слънцето току-що бе надникнало иззад високата ограда, за да окъпе фасадната колонада на Бюкън Хаус в бледорозово.
— Страхотен успех — отвърна Касандра, — особено като се има предвид, че Тримейн младши и Джордж Сесил много харесаха Лавиния.
— Значи всичко е наред — спокойно обобщи Синджън резултата от току-що приключилия изтощителен прием. — Или Тримейн, или Сесил ще остане завинаги омагьосан от чара на твоята мила, но доста тъпа племенница. Прощавай за прекалената ми прямота, но истината не може да се крие до безкрайност, нали, скъпа? — Изу и запокити настрани обувките си с токи, украсени с диаманти, а после се зае с разкопчаването на жилетката си от кремав сатен. — А знаеш ли кое е най-лошото в цялата тази игра? Един от тях ще стори глупостта да се събуди един ден като зет на още по-тъпата и адски добродетелната й майка, достопочтената лейди Роксли.
— Стига, Синджън — сръга го Касандра, но без да свали самодоволната усмивка от лицето си. — Просто изпълних още едно от многото семейни задължения.
— Е, тогава душа да им е яка на Тримейн или на Сесил, искам да кажа, на когото от двамата глупаци му излезе късмета.
— Разбира се, скъпи. Ако те се окажат достатъчно…
— Глупави?
— Исках да кажа добродушни, лековерни…
— Всъщност искаш да кажеш: „Ако се хванат на въдицата“.
За миг младият херцог замълча. Припомни си богатия си опит в избягването на брачните капани, който го бе превърнал в циничен и язвителен присмехулник.
— Е сега, скъпи, не се вживявай толкова. — Привикнала да отгатва променчивите настроения на любовника си, Касандра се гордееше с дарбата да поддържа интереса му към нея по-дълго от всяка своя съперница за ласките на красивия херцог Сет. Херцогинята никога не забравяше, че при най-лекия намек за обвързване или за ограничаване на свободата му Синджън Сейнт Джон веднага ще офейка от будоара й. — Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, какво пък, можеш да предупредиш Тримейн и Сесил. Осигурила съм такава внушителна зестра на Лавиния, че непременно ще си намери съпруг. Ако пък те огорчава мисълта, че ще изгубиш тази зестра, защо ти не си опиташ късмета — подметна тя с дяволита усмивка и развърза шарфа и шнура около деколтето на роклята си от холандски муселин. След още една минута на пода се свлече и белоснежната копринена фуста.
— Не познавам друга, която така съблазнително да умее да изтъква своите прелести — възбудено промърмори херцогът.
Касандра застана в средата на широкия бесарабски килим само с възкъсата копринена долна риза, която всъщност повече разкриваше, отколкото прикриваше голотата й. Синджън не бе виждал друга жена, чиято пищна гръд въобще да не се нуждае от корсет.
— По дяволите и Тримейн, и Сесил. Ела при мен! — заповяда й той.
Когато слънцето се издигна високо на каменната ограда, Касандра и Синджън заспаха щастливи, прегърнати и задоволени.
Събудиха се сред сънливата следобедна жега от някакъв шумен спор под отворените прозорци на будоара.
Изскърца вратата на градината… или се затръшна яростно… звукът бе неясен. В просъница Синджън долови няколко думи на шотландски. Но само след миг гневните гласове затихнаха и в пролетния следобед се възцари ленивото спокойствие.
Касандра целуна Синджън по врата и се отмести от него в широкото легло. Той само промърмори нещо неясно и отново зарови лице във възглавницата.
Но след няколко минути се пробуди и разбра, че гневните гласове приближават към прозореца, макар и да ги чуваше приглушено. Надигна се в леглото и се облегна на лакът. Погледна мимоходом към спящата до него Касандра и се обърна към вратата.
Сега отвън се чуваха отчетливи стъпки, тежки, недвусмислено насочващи се по коридора към будоара на Касандра те бяха придружени от металното подрънкване на ножница на сабя по плочките на пода в коридора, не, не една, а няколко ножници!
Скочи от леглото и вече почти бе закопчал копчетата на сатенените си панталони, когато вратата със замах се разтвори.
На прага се изправи граф Фергюсън, заобиколен от двамата си сина. И тримата бяха въоръжени със саби, пистолети и кинжали, затъкнати в кортиците на коланите им.
Дори и да имаше някакво оръжие — а той нямаше, бързо съобрази Синджън — шансовете категорично не бяха на негова страна.
— Дошли сме за теб! — изрева граф Фергюсън. Крясъкът му стресна Касандра, събудена от рязкото отваряне на вратата.
— С каква цел? — дрезгаво попита Синджън, настръхнал от нечуваното предизвикателство.
