близо до сцената. Сред най-предните редици се разнесоха охкания и ругатни. Един боец дори размаха кинжал. Никой не бе очаквал такава дързост тук в този див край, сред суровите планини на Северна Шотландия.
Забравени от всички, тримата бегълци ускориха крачки. Но Синджън не можа да се покатери в каретата. Прониза го спазъм, остър като арабска кама и пред очите му притъмня. Помисли си, че ще падне в несвяст. Ала дори в този миг пръстите му не изпускаха кинжала. Опасността да го разкрият още не беше преминала.
Сахар и Сенека мълниеносно се спогледаха и се разбраха само с няколко думи. Решиха да променят плана за бягството. Сахар ще остане да бди над безпомощния херцог, като му даде малко опиум, за да притъпи болката. А червенокожият воин трябваше да се върне при сцената и да продължи щедро да черпи вражеските бойци, без да пести дозите. Мъдрият индианец знаеше, че изпадналите в транс мъже ще съзерцават пасивно стъпките на Челси, дори ако тя свали и последната дреха от себе си. На унесените в наркотични блянове шотландци, непознаващи въздействието на ориенталските упойки, щяха да са потребни часове, за да се окопитят и да се нахвърлят върху нея, за да задоволят животинските си страсти.
Сенека махна с ръка и бедуините се събраха около него, поеха каните с напитката и се разпръснаха сред тълпата. Само след минута всички чаши бяха напълнени догоре.
Челси се досети, че индианецът в решил да ги опияни. Обяви, че ще им изпълни прословутия „Танц на седемте воала“ и започна бавно да смъква воал след воал от себе си. Стараеше се да гледа над главите на мъжете, изнервена от зяпналите им уста и лакомите им погледи. Не посмя да свали само воала от долната част на лицето си, за да не я познаят воините от клана Фергюсън. И без това разсъбличането пред толкова много мъже поставяше на изпитание смелостта й. Знаеше, че опиумът в напитката на Сенека ще ги принуди да останат сковани и безволеви по местата, но само ако не закъснее да им подейства. Оставаше й само една надежда — да забави колкото може по-дълго ритуала по събличането на последните късчета плат от тялото си. За Щастие напевната източна мелодия предразполагаше към все по-забавени и поради това още по- сладострастни извивки на ръцете и бедрата.
Когато първият шотландец клюмна и се търколи на тревата, тя въздъхна с облекчение. Постепенно останалите последваха примера му и не след дълго всички стражи се проснаха в нозете й.
След като последният враг тупна на земята флейтистът веднага спря да свири. С един замах свали пелерината от плещите си и светкавично наметна голата танцьорка и се поклони според арабския обичай:
— Слава теб, господарке, загдето спаси живота на нашия повелител. Аллах да ти дари навеки здраве и небесна благодат. И да закриля теб и чедата ти.
В маслиненочерните му очи тя прочете единствено смирена почит, липсваше дори следа от презрение или похотливи желания.
Боса, обгърната само в наметалото на бедуина, тя се затича към конюшнята. Тялото й все още тръпнеше от страхотно рискованото приключение. Откакто херцог Сет нахлу в живота й или всъщност тя в неговия, необяснимо защо бе сложен край на прозаичното й съществуване. И ако само преди два месеца някой й бе казал, че ще танцува само с воал на лицето пред цяла рота войници, при това от нейния род, Челси би го обявила за умопобъркан.
Но го стори, при това въпреки ужаса, сковал душата й, за да спаси живота на съпруга си. Колко странно звучи тази дума
Объркана и замислена, Челси в един миг се опомни и ядосано тръсна глава. Сега всичко е зад гърба й. Сега единствено трябва да се опита да го спаси, да му помогне да оцелее. Да, ще се грижи за него от тъмно до тъмно, ще се справи с всичко, което се изпречи пред тях, с всеки, който отново се опита да ги раздели. Но на този свят има ли нещо по-ужасяващо от мъжкото разбиране за чест и достойнство? Нали в името на тази мъжка чест се проливат реки от кръв, а страданията на съпруги, майки и вдовици нямат край! Ето че сега тя бе омъжена за човек, когото почти не познаваше и от когото никога не бе очаквала, че ще я вземе за жена.
Молеше се само той да оживее. Нямаше да може да понесе мисълта, че прекрасният херцог е пожертвал живота си само за да я спаси от женитбата й с ненавистния Джордж Прайн…
За миг в гърдите й се надигна ненавист към баща й, към моралните му предразсъдъци, към целия му прославен шотландски род.
В Каретата заедно с херцог Сет тя и Сахар пътуваха на юг. През целия, маршрут избягваха главните пътища и се стреляха да предимно нощем. Спяха само в някоя глуха долчина, скрити сред гъстите дъбови гори. Двамата мъже и тя се редуваха да хранят Синджън, принуждаваха го да пие бульон и вода, въпреки парещата болка в гърлото му. Ежедневно сменяха превръзките, налагаха раната с лапи и билкови отвари.
Опиумът им помагаше да облекчат болките му, но целия път той изкара в просъница, разтърсван само от виденията в сънищата си. Не изпитваше болка нито когато го преместваха в друга поза, нито когато превързваха рамото му. Но никой не смееше да се надява, че вече силите му се възвръщат. Арабите се молеха на своя Аллах и си припомняха, че не трябва да се изкушава гнева на всевишния с прекалено много очаквания за божествена намеса. На простосмъртния не е дадено това право, а тъкмо Синджън бе обект на толкова много съблазън. Единствен Сенека разбираше, че с молитви няма да се изцери загренясалата рана на приятеля му.
Само Челси се надяваше на благополучен изход, защото нямаше опит с огнестрелни рани. За щастие организмът на херцог Сет бе достатъчно силен, за да се съпротивлява на инфекцията. През тези трескави дни тя дори не се сети за бъдещото им дете. Но ако и това се бе случило само щеше да се усили желанието й баща му оцелее.
Когато отвори очи и видя лицето на Сахар, надвесено над него Синджън си припомни, че в сънищата си бе пребивавал в някаква далечна и приказна страна, която познаваше от пътешествията си в Блед3. От спомените му изплува смътно видение — Челси танцува гола на лунна светлина? При това като арабска одалиска. В одеянията й имаше нещо, което макар и неуловимо я различаваше от момичетата в харемите… Или пък бе сънувал, че отново са в леглото му в Оукъм?
Устата му пресъхна, тялото му трепереше от треската. Сякаш пустинното слънце го обливаше със знойните си лъчи. Но не искаше да умре. При тази мисъл волята му започна да се събужда. Искаше да живее, да се бори за живота си. Трябваше да оцелее, за да отмъсти на враговете си. Сгорещен от треската, херцог Сет веднага се зае да обмисля планове за мъст срещу семейството на жена си, срещу самата нея, срещу всички представители на клана Фергюсън. Проклети да бъдат, тези, които го доведоха до преддверията на ада.
Глава двадесет и осма
Заради раната на херцога групата му не можеше да се придвижва бързо. Те минаваха по заобиколен път, за да избегнат преследвачите на Фергюсън. Пътуваха главно през нощта и то много бързо. На седмия ден те пристигнаха в ловната хижа на херцога в Хетън.
Внесоха Синджън на носилка. На прислугата бе казано, че господарят им е ранен по време на лов. Неговите бедуини обградиха имението от всички страни. Факт, който не остана незабелязан от обитателите на хижата.
Никой не прояви излишно любопитство. Слугите получаваха щедро възнаграждение за труда си, имаха достатъчно почивни дни и херцогът никога не се отнасяше грубо с тях. Някои от по-старите познаваха бащата на Синджън и затова приемаха странностите в поведението на всички от рода Сейнт Джон като наследствена черта.
И без мистериозната
През следващата седмица цялата прислуга се занимаваше единствено с грижите около ранения господар. Лекуваха го с отвара от лайка, сок от чесън, чай от бял равнец и пелин, налагаха гнойната му рана с лапи от мащерка, приготвяха подсилващи бульони. Постепенно състоянието му се подобри. Опиумът,
