Грешница

продължава.

— Ще пиша на татко и ще му кажа, че ако се опита да те убие, аз ще се самоубия.

— Не е необходимо. Мога да се погрижа за себе си. — Сега, когато познаваше омразата на Фергюсън, нямаше да се остави отново да го изненадат. — Искаш ли да ми кажеш нещо друго? — нетърпеливо попита той. Явно бе, че няма никакво желание да разговаря с нея.

— Да, отнася се за детето.

— И какво е то?

— Питах се дали възнамеряваш да ми го вземеш.

Челси знаеше, че жените почти нямат права върху децата си. Ако съпругът искаше да ги задържи при себе си, жената нямаше никакъв шанс да му се противопостави.

Синджън се поколеба. Все още не бе мислил за това.

— Ще говорим по този въпрос, след като се роди детето.

— Благодаря ти — любезно отвърна Челси, като прикри облекчението си. — Радвам се, че вече се чувстваш по-добре.

Държаха се като двама непознати, които се срещат за пръв път. Сякаш никога не бяха лежали прегърнати, сякаш никога не бяха изпитвали невероятната наслада от пълното отдаване.

Херцогът се обърна, за да се тръгне, когато внезапно се сети за нещо и рязко се извърна към нея.

— Къде ще отидеш, когато си тръгнеш оттук?

— Има ли някакво значение?

— Да — отговорът му изненада и самия него.

— Не знам.

— Трябва да останеш в Англия — заповеднически каза той и си помисли, че го е направил само защото искаше да знае къде е детето му, ако наистина е негово дете, ала нещо неразбираемо и за самия Синджън го накара да добави: — Ти си моя съпруга и си длъжна да ми се подчиняваш.

Думите му я накараха да се свие, сякаш я бе ударил.

— Не — отвърна Челси. Цялото й същество бе дълбоко наранено. — Това никога няма да стане и ако се опиташ да ме накараш насила, ще съжаляваш.

Трябваше да прояви повече разум и да се държи покорно. Не биваше да го предизвиква. Видя как в очите му проблесна гневна искра и той стисна челюсти.

Може би дълбоко в себе си искаше да я задържи, помисли си Синджън. Може би искаше и тя да бъде затворничка, както той беше. Може би в желанието му се криеше нещо лошо и покварено. А може би това беше един вид наказание за всичко, което му бе причинила. Но каквото и да бе, той нямаше да й позволи да си отиде просто така, след като бе разрушила живота му. Щеше да я накара да си плати.

— Вече достатъчно съжалявам за запознанството си със семейството ти. О какво още можеш да ме заплашиш? — подигравателно попита той и студено я изгледа.

Челси разбра, че е постъпила необмислено и побърза да смекчи думите си.

— Моля да ме извиниш за избухливия ми нрав, но аз бях принудена да се омъжа за теб и се опитах да се противопоставя, но не успях. Предпочитам да живея свободна и сама да отгледам детето си. Нямах никакво намерение повече да те безпокоя.

След тези изтощителни и напрегнати седмици тя искаше само да бъде оставена на спокойствие.

— Всъщност, като си помисля твоите роднини са прекалено отмъстителни и присъствието ти тук може да предизвика свещена война. Можеш да се смяташ за моя гостенка докато се върна в Лондон.

Искаше й се да изкрещи в знак на несъгласие, но леденостуденият поглед на сините му очи я възпря. Тя беше в ръцете му, съвсем безпомощна в това имение, охранявано от слуги и бедуини. Мислено прокле невъздържания си език и своето твърдоглавие.

— Да, Ваша Светлост — смирено рече тя, но не успя да прикрие недоволството в гласа си. Да върви по дяволите! Ще остане в тази къща само докато открия някакъв начин за бягство. Беше се сприятелила с арабите и може би това щеше да й помогне да се измъкне от този затвор.

— Няма да напускаш къщата — рязко рече херцогът, сякаш бе прочел мислите й.

Веждите й се извиха изненадано и той побърза да добави:

— Чух, че си се състезавала с Джахир. Ездата може да те изкуши да избягаш — замълча и продължи с по-мек тон — А освен това е опасно да яздиш в твоето състояние. Трябва да мислиш за детето си.

— Моето дете? Колко удобно за теб. Доколкото си спомням нося нашето дете. — Щом щяха да я третират като пленница нямаше смисъл да се старае да бъде любезна и внимателна. — Ти си бащата на това дете, съпруже мой.

При думата „съпруг“ Синджън трепна и се намръщи.

— Ще видим… — сухо отвърна той.

— Прекалено дълго си общувал само с леки жени, милорд, и това те е направило подозрителен към всички жени.

— Доколкото си спомням, ти овладя твърде бързо изкуството им. По природа си склонна към любовни авантюри и това ме кара да бъда въздържан по въпроса за бащинството. Изминаха два месеца преди баща ти да ми съобщи, че си бременна. Два месеца са много дълго време…

— Достатъчно, за да преспиш със стотина жени, милорд — язвително отбеляза Челси. — Ние провинциалните дами сме доста по-скромни.

— И ти не си имала никакви мъже през това време? — Недоверието в гласа му бе съвсем явно.

— Предпочитам конете — ядосано отвърна тя.

Синджън се засмя, развеселен от искреното й възмущение. В този миг заприлича на предишния очарователен херцог Сет.

— Е, ще имам време да се убедя в твоята невинност. А междувременно ще останеш в имението. Докато не реша как да постъпя с теб.

— Копеле! — изсъска тя, неспособна да се сдържа повече, вбесена от неговата наглост.

— Можеш да ме наричаш както искаш — тихо отвърна той, без да обръща внимание на избухването й, — но си спомни, скъпа съпруго, че поне твоето дете няма да бъде „копеле“. — Този път в усмивката му нямаше и следа от предишното очарование. Той се обърна и се отдалечи.

„Сякаш съм една от слугините му“ — възмутено си помисли Челси. Остана още малко в стаята, за да се успокои и да овладее яда си. Приближи до прозореца. Трябва да намеря начин да се махне оттук, каза си тя, докато гледаше към конюшнята.

Колко още трябваше да остане в имението, преди да намери начин за бягство?

Трябваше да се държа малко по-меко с нея, каза си Синджън, по пътя към стаята си. Макар широките дрехи да прикриваха колко бе отслабнал, той все още се чувстваше доста изнемощял. Силите му не се бяха възвърнали напълно и не можеше свободно да използва лявата си ръка. Нуждаеше се от време, за да се възстанови, макар че от вчера започна да раздвижва с оловна тежест ранената си ръка.

Когато го завари да лежи безпомощен до леглото, стиснал оловната топка Сенека го наруга за глупостта.

— Проклет глупак! — възкликна индианецът. — Раната ти отново ще се възпали.

— Бях внимателен — промърмори Синджън и въпреки болката намери сили да се усмихне.

— Правил ли си подобна гимнастика и друг път? — саркастично попита приятелят му и измъкна оловната тежест от ръката му.

— Когато се появят Фергюсън, искам да убия поне неколцина от тях — ухили се Синджън.

— Няма да успеят да се промъкнат през охраната, така че по-добре да престанеш с опитите си да се самоубиеш. Едва те спасихме от смъртта, при това рискувахме главите си. — Сенека рядко повишаваше тон, но този път не се сдържа. — А освен това съпругата ти е тук, така че няма защо да се опасяваме от нападение от страна на шотландците.

Може би това бе причината, поради която настояваше Челси да остане в къщата, реши Синджън, докато изкачваше стълбите. Решението му бе съвсем разумно. То нямаше нищо общо с виолетовите й очи, пълните й червени устни. По-добре занапред да не обръща внимание на нейната привлекателност, както и на факта, че е негова съпруга по дяволите, друг мъж на негово място, всъщност повечето мъже не се съобразяваха с