Синджън вдигна глава. Трескавите му очи опитаха да се концентрират. Силният шум го сепна и той се опита да се надигне, но остра болка го проряза. Чу гласа на Сенека и разтърси глава. Отново напрегна очи. Сахар! Лека усмивка се появи на устните му и той изправи глава.
От гърдите му се изтръгна стенание, като на ранено животно. Той стисна зъби.
— Идвате съвсем навреме — херцогът прошепна и устните му се изкривиха в измъчена усмивка. — Утре щеше да е твърде късно.
— Можеш ли да ходиш? — бързо попита Сенека, разбрал, че приятелят му е много зле.
— Ще мога — думите бяха решителни, но гласът, който ги изричаше бе слаб й отпаднал. Младият мъж едва дишаше.
— Ние ще ти помогнем. Ако можеш да се задържиш на крака поне пет минути, ще те измъкнем оттук.
— За да се измъкна оттук — прошепна едва чуто Синджън, — бих продал душата си дори на дявола.
Сенека и Сахар се спогледаха. Трябваше да измислят как да го изправят. Лявата ръка на херцога бе силно зачервена и подпухнала, а превръзката на рамото му бе жълта от гной.
Сенека преряза въжетата, колкото е възможно по-внимателно, ала по челото на Синджън избиха капки пот. Най-малкото движение му причиняваше ужасни болки. Той отново стисна зъби. Трябваше да издържи, ако желаеше да бъде свободен. Когато Сенека и Сахар бавно го повдигнаха той едва не припадна от болка. Не знаеше докога ще издържи, но ако искаше да оживее трябваше на всяка цена да се измъкне оттук. Двамата мъже го подпряха от двете страни и ужасени се спогледаха. Не можеха да повярват, че само за няколко дни здравият и силен Синджън се бе превърнал в слаб и немощен мъж. Знаеха, че нямат никакво време. Синджън можеше всеки миг да изгуби съзнание и бягството да се осуети.
— Пил си прекалено много — бързо рече Сенека — и ние те водим до каретата, за да се наспиш… ако някой попита.
— Едно питие ще ми дойде дяволски добре — процеди Синджън през стиснатите си зъби, с последните остатъци на волята си той се опитваше да се задържи на крака.
— Отвън имам напитка, примесена с опиум — отвърна Сенека.
— Ще ми е необходима — прошепна Синджън, — за да мога да сляза по стълбите. Дай ми и оръжие. Няма да се върна повече тук.
Индианецът му подаде малък кинжал, въпреки че се съмняваше в силите на приятеля си да може да го използва. Пръстите на Синджън се вкопчиха в костената дръжка на кинжала. Бавно огледа стаята, която досега бе негов затвор и където може би щеше да умре, ако Сенека не беше дошъл. На устните му се появи доволна усмивка.
— Най-после Бог чу молитвите ми.
Завиха го с дълго черно наметало и смъкнаха качулката ниско над главата му. Лицето му бе обрасло с брада. Шотландците не му бяха позволили да се бръсне, поради което приличаше на бедуин.
Всяка стъпка по коридора бе истинско мъчение. Преди да започнат да слизат по стълбището Сенека и Сахар спряха, за да му дадат възможност да си отдъхне и събере сили. Синджън се опита да спре треперенето на краката си и след малко прошепна:
— Да вървим. — Жаждата за свобода бе по-силна от болката.
Още една крачка, тихо си каза той. А сега още една, заповяда на отмалялото си тяло. Още една и още една… Със свръхчовешки усилия на волята той достигна до последното стъпало.
— Ще се измъкнем през задната врата към двора на конюшнята, където е каретата. Остават само петдесет метра — окуражи го Сенека — и всичко ще свърши.
— Водете ме — промърмори Синджън и се облегна с цялата си тежест върху рамото на Сенека. Той стискаше малкия кинжал в дланта си.
— Ако някой попита, ще кажем, че си пиян — напомни му Сенека.
— Ако се добера жив до каретата, бих искал да ми дадеш малко опиум.
Отново стисна кинжала. Следващите петдесет метра бяха изпитание на живот и смърт.
Сахар отвори вратата и нощният въздух разхлади лицата им.
Благословената свобода е много близко, с благодарност си помисли Синджън. Трябва само да прекоси този двор, пълен с шотландци. Погледът му се замъгли, почувства, че му се завива свят. Той премигна два пъти, за да избистри погледа си.
В същия миг музика разтърси сетивата му, сякаш бавно се отвори някаква вратичка в съзнанието му. Погледът му се проясни и той видя забулена жена обляна от лунните лъчи, да танцува върху грубо скована сцена.
Челси! Така бе обсебила съзнанието му, че дори, макар и скрита под воалите, със силно гримирани очи трескавият му мозък можеше да я разпознае.
Голите ръце, чувствените извивки на заоблените й гърди, златистата коса. Всичко това бе завинаги запечатано в него. Разкошното й тяло и дългите стройни крака, които се плъзгаха по дървената сцена му напомниха за миговете, които телата им се гърчеха преплетени от страст.
Смаяният херцог се вцепени, забравил за опасността, за бягството, дори за ужасната болка в рамото. Наложи се Сенека и Сахар да го събудят от унеса и да го подкарат със себе си към каретата.
Синджън се опита да подреди мислите си. Какво, за Бога, прави Челси тук, сред онези варвари, на тази примитивна сцена? При това маскирана като ориенталска танцьорка? Омразата към виновницата за страданията му по странен начин се примеси с удоволствието от гледката.
Може би вече е прекалено късно… или прекалено рано… Предчувстваше, че ще се случи нещо ужасно… Мозъкът му трескаво се опитваше да си обясни парадоксалната смесица от омраза и любов, която караше сърцето му силно да бие. Наоколо гъмжеше от шотландци. Не, не трябваше да мисли за нея! Всеки миг могат да го открият! Трябва да се спаси, да стигне по-бързо до проклетата карета!
Тримата мъже се отдалечиха на няколко крачки към дърветата, под чиято сянка Сенека предвидливо бе скрил спасителната карета. Оставаха само петнадесетина метра и херцог Сет щеше да бъде спасен.
— Хей! Кой е там? — извика предводителят на шотландците.
Тримата се заковаха на място, настръхнали и очакващи най-лошото.
— Искам да ми налееш още от онзи еликсир! — сърдито изръмжа шотландецът и обърна чашата си, за да покаже на индианеца, че е изпил до капка своята доза от чудодейната напитка.
— Моят приятел прекали с пиенето, ваше… Нека само го заведа да се облекчи в храстите и веднага ще се върна с една кана, за да ви напълня чашата.
— Не, не мога да те чакам да се мотаеш! Ела веднага!
Но Синджън не би могъл да се крепи на крака без подкрепата на Сенека. Сахар нямаше да издържи натиска на едрото и мускулесто тяло на херцога. Достатъчно бе само един от стражите да се приближи на по-малко от десетина метра и да нададе сигнал за тревога.
Челси застина насред сцената, неспособна да откъсне поглед от странната тройка в дъното на двора. Очевидно Синджън беше много зле. Окаяното му състояние си личеше дори и под прикритието на широкото наметало и качулката на главата му.
Сърцето от гърдите й щеше да изхвръкне. Дланите й се изпотиха при прозрението, че тя и само тя бе виновна за страданията му. Нима ще загине заради нея!?
Отчаяна, Челси реагира светкавично. Треперещите й пръсти се прокраднаха към деколтето на долната й риза. Може би ще успее да го спаси… или поне ще спечели няколко скъпоценни мига, за да стигне той до спасителната карета.
— А сега Лейла ще ви покаже всичко! — звучно обяви тя, а гласът й обещаваше нечувана съблазън, подсказваше нещо невиждано за шотландските селяци. Тълпата веднага забрави за тримата мъже. Всички обърнаха глави към сцената.
— За онова, което ще видите пашата на Магреб е готов да даде кесия с жълтици на всяка от своите сто одалиски! Ще ви разкрия една от тайните на султанския харема… Рязко дръпна лентата и публиката ахна.
Деколтето й се разкъса. Продраната коприна изплющя като камшик над смълчаната поляна и пред изумените мъже се разкри омайващата белота на прелестната й гръд.
Предводителят на шотландците забрави за питието си. Стражите зарязаха постовете си и хукнаха по-
