— Къде е тя? — Интересът на шотландеца бе очевиден, но той все още се колебаеше.
— Нежната Лейла си почива в каретата, защото е изтощена. Цяла нощ е танцувала.
— Покажи ми я.
— Тя танцува само на лунна светлина, ваше превъзходителство — възрази Сенека, — и спи през целия ден, за да запази — той замълча и добави — силите и очарованието си за вечерта.
Намекът бе пределно ясен и достатъчен, за да сломи и най-силното чувство за дълг. Шотландецът погледна към двамата си помощници, които вече явно предвкусваха нощните удоволствия.
— Можете да се разположите тук — рече той и посочи към дъното на двора пред конюшнята. Но танцьорката ви трябва да се събуди преди залез или ще се махнете оттук.
— Няма да останете разочарован, полковник. Това екзотично цвете на пустинята, прекрасната Лейла, танцува като Савската царица.
„Благодаря ти, Господи, че всичко мина добре“ — нервно си помисли Челси и се сви в дъното на каретата. Тя нямаше ни най-малка представа от ориенталски танци. Все пак в каретата се чувстваше в безопасност и под закрилата на бедуините.
Тя раздвижи схванатия си крак и започна да брои часовете, оставащи до мига, в който щеше да може да се измъкне от тази малка карета. Ролята на танцьорка от харема на пашата едва ли бе по-безопасна от сегашния й затвор.
През целия ден мъжете се приготвяха за вечерното представление. Нуждаеха се от различни материали и си изпросиха някои от тях от шотландските стражи, след оживен диалог на развален английски, придружен с много мимики и жестове. Издигнаха висока сцена, която им позволяваше да виждат къщата и поляната. Отбелязаха си мястото на всеки страж, ключалките на вратите, преброиха оръжията и обмислиха пътя за бягството на юг.
Късно следобед, след като уточниха всички подробности от плана си, Сенека и бедуините седнаха да си почиват, разменяйки шеги с шотландските бойци. Единствено Челси, свита в каретата, трепереше от страх. Бедуините, приучени да се сражават още от малки, хладнокръвно очакваха вечерта.
Когато предишния ден Сенека бе отишъл в близкото село, за да купи храна, бе купил и всичко необходимо за ориенталския костюм на Челси. Той беше донесъл няколко копринени воала, които щяха да прикрепят към роклята й, а лицето й щеше да бъде напълно скрито от друг воал, който се спускаше от косата й. Вместо да си почива и да събира сили за вечерното си изпълнение, Челси трябваше да шие костюма. За щастие на лунната светлина никой нямаше да забележи неумелата й работа с иглата.
Никога нямаше да постигне майсторството на мисис Маклей в бродирането. Досега не бе обръщала почти никакво внимание на шиенето и поради това конците непрекъснато се усукваха. Поне десет пъти убоде пръстите си с иглата и капки кръв изцапаха коприната.
Настроението на хората на Синджън изведнъж помръкна, когато късно следобед от къщата излезе един от пазачите в стаята на Синджън и спомена, че затворникът бил много зле, тъй като раната му се възпалила.
— Ще се върнем по-рано по домовете си — радостно отбеляза шотландецът, — ако кръвта му се отрови и той умре.
Очакваха, че Синджън ще е зле и няма да може да язди, затова бяха взели карета, но не допускаха, че той може да умре.
Сенека не каза нищо на Челси, защото не искаше да я тревожи. Той и хората му разбраха, че няма време за губене. Трябваше на всяка цена още тази нощ да освободят херцога. Не биваше да има провал. Едва ли щяха да имат възможност, да повторят представлението, което подготвяха за вечерта.
През тази нощ луната светеше с пълния си блясък, сякаш знаеше, че предстоят важни събития.
На сцената пръв се появи флейтистът и проточената мелодия очарова дори местните влечуги. Тайнствената ориенталска мелодия сякаш хипнотизираше змията, която се извиваше от малка кошница. Представлението бе приковало вниманието на всички пазачи.
След него на сцената изскочиха четирима араби, облечени в лъскави бели панталони, къси туники и червени ботуши. Те завладяха публиката с акробатичните си номера. Телата им бяха гумени, без кости и плът. Те се извиваха, падаха и се прескачаха като деца, които играят на прескочикобила.
Развеселените шотландци, доволни, че за малко са се откъснали от задълженията си, крещяха и се смееха с пълно гърло. Виковете им огласяха надалеч смълчаното поле.
През това време Сенека обхождаше редиците на стражите и предлагаше на всеки чаша от ориенталския сироп, но без да е прекалено щедър при пълненето им. Екзотичната напитка всъщност съдържаше солидна доза шотландско уиски, купено от съседното село, примесено с ликьор от фурми и опиум.
Сенека нямаше за цел да напие пазачите до самозабрава, преди да успеят да измъкнат Синджън от къщата. Тази вечер Синджън се охраняваше от много по-малко стражи от друг път. На тях не им бе позволено да участват в забавленията и да пият. Ако тези мъже забележеха, че другарите им са пияни, това щеше да ги накара да вдигнат тревога.
Сега всичко зависеше само от Челси.
Тя беше най-голямата примамка и много добре съзнаваше каква роля й е отредена в плана за бягството на херцога.
Преди появата на Челси трима ездачи показаха изкуството си пред развеселените шотландци, а Сенека продължи да пълни чашите им.
Към девет вечерта импровизираната завеса се повдигна и Челси пристъпи напред.
За миг настъпи пълна тишина. Мъжете я гледаха захласнати, с отворени уста. Внезапно избухна взрив от възторжени аплодисменти, които изригнаха като фойерверки към лунното небе.
Златистата коса на Челси се спускаше свободно по гърба. Виждаха се само огромните й очи, очертани с въглен и клепачите посипани със сребрист прах. Раменете и ръцете й бяха голи и нежната й кожа блестеше на лунната светлина, а пълните й, заоблени гърди се подаваха над дълбоко изрязаното деколте на прилепналата блуза. Около глезените й бяха завързани златни ленти и пръстите на краката й бяха обсипани с пръстени.
Тя беше като видение, изскочило от сънищата на мъжете. Беше красива и чувствена и… само на няколко метра от тях.
Челси пое дълбоко дъх, вдигна ръце над главата си, изчака първия тон на флейтата и мислено се помоли Сенека и Сахар да се справят със задачата си.
Щом музиката започна, звънчетата около глезените й огласиха хладната лятна нощ и мъжете сякаш се пренесоха в опияняващата обстановка на арабски харем, пълен с покорни робини, които обещаваха безкрайни наслади. Челси се носеше ефирно по малката сцена, извиваше чувствено стройното си тяло, а божествената й усмивка бе приковала погледите на всички. Тя повдигна мамещо дългите си ресници и успя да съзре как Сенека и Сахар незабелязано се промъкнаха през задната врата на къщата.
Започна да танцува по-бързо. Това бе древния танц на съблазънта и изкушението, танц, който бе в състояние да покори всеки мъж. Малките й боси крачета се плъзгаха леко по грубите дъски, сякаш стъпваха върху копринен египетски килими, а нежните звуци на флейтата окончателно замаяха главите на мъжете.
Никой не помръдваше, сякаш всички бяха хипнотизирани, завладени от тази неземна сирена. Бялата й нежна плът проблясваше под тънките воали, а всяка сладострастна извивка на тялото й криеше покана да я докоснеш, да я почувстваш…
Червенокожият индианец им бе казал, че ще се почувстват като в рая и наистина бе спазил обещанието си. Преди очите им да бъдат окончателно заслепени от чаровницата на пашата, луната се скри зад облак, сякаш засрамена от красотата на Челси.
Сенека и Сахар скриха в килера тримата изпаднали в безсъзнание стражи и се заизкачваха по стълбите на втория етаж. Почукаха на вратата.
— Ела да вземеш реда си при танцьорката — извика Сенека, като се постара гласът му да прозвучи с шотландски акцент.
Както очакваше, вратата се отвори.
Преди смаяният пазач да се свлече на пода, повален от изстрела на Сенека, Сахар се втурна и се нахвърли върху втория пазач. Бедуинът го удари с оловна тежест, която измъкна от пояса си и шотландецът се строполи на пода.
