който му даваха, притъпяваше болките и го държеше в постоянен унес. Сенека, Сахар и Челси се редуваха край леглото му и се грижеха за него всеотдайно.
На осмия ден след пристигането им в Хетън, Синджън отвори очи. За пръв път погледът му бе ясен и той се обърна към Сенека:
— Струва ми се, че най-лошото мина — глухо рече той и немощно се усмихна. Долавяше се следа от някогашната му дързост. Очите му, макар и все още леко замъглени от опиума, искряха, но този път не от треска, а от радостта, че е жив и свободен.
— Ти най-добре знаеш — отвърна индианецът и докосна челото му с длан. — Да, наистина си по- добре — кимна Сенека, макар че челото на болния все още беше доста топло.
— Гладен съм — усмихна се Синджън и добави: — Жените могат да почакат…
— Сега вече се уверих, че наистина си оздравял — засмя се приятелят му. — Но нека да не избързваме.
— Предлагам да започнем с една щедра порция печено говеждо с картофи и грах. Къде се намираме? — рязко запита той.
— В Хетън сме.
— Но това е много далеч от Лондон.
— Затова пък е най-близо до Ретрей Хед. — Сенека видя как споменаването на това име веднага изтри усмивката от лицето на херцога.
— Бях забравил за онова ужасно място — студено рече Синджън и се опита да повдигне лявата си ръка. Болезнена гримаса изкриви лицето му. — От кога сме тук?
— От две седмици. Първата седмица пътувахме.
— Челси беше ли в Ретрей Хед или съм сънувал?
— Тя ни заведе до рибарската хижа.
— Предполагам, че трябва да й благодаря — хладно отвърна херцогът.
— Трябва да й благодариш, загдето спаси живота и на трима ни и ни помогна да се измъкнем от онази къща.
— Ако не е била тя, сега нямаше да съм тук, така ли? — сърдито изръмжа Синджън.
— Да, нямаше да си тук — тихо се съгласи Сенека.
— Когато я видя отново, ще й благодаря. — В гласа му се долавяше презрение и той явно говореше за някакво далечно бъдеще.
— Тя е на долния етаж.
Младият херцог затвори очи, смутен от мисълта, че все още не е готов да мисли за нея и тяхното бъдеще.
— Не искам да я виждам — промърмори той и вдигна клепачи. Сините му очи бяха студени и безмилостни. — Тя едва не ме уби.
— Нейният баща едва не те уби.
— Или един от хората му. Каква разлика има, по дяволите, кой от тези проклети Фергюсън е натиснал спусъка? Баща й едва не ме уби, след като някой от онези проклети шотландци ме улучи в рамото. Но моята скъпа съпруга е виновна за това, че съм в това състояние. И не забравяй, че сега съм свързан с нея завинаги. Освен ако не започне да предлага тялото си по Пикадили и Парламентът ми даде развод — горчиво заговори той. — Ала се съмнявам, че ще е толкова глупава, като се има предвид богатството ми. Всъщност, знам, че тя никак не е глупава — разгорещено добави Синджън. — Досега никоя жена не успя да стане херцогинята на Сет, макар че баща й има значителни заслуги за успеха й. Само тези шотландски диваци могат да заставят някого да се ожени с цяла армия зад гърба му.
Сенека предпочете да не споменава, че макар да го бе предупредил за последствията приятелят му преследваше лейди Челси. Но когато Синджън оздравееше напълно, щеше да му го каже.
Когато Сенека каза на Челси, че Синджън не иска да я вижда, тя само кимна и тихо отвърна:
— Разбирам.
Не се ядоса и не протестира, макар че като негова съпруга имаше право на това.
— Моля те, кажи му, че когато се почувства по-добре, бих искала да го видя… съвсем за малко, за да… си изясним… ситуацията. Кажи му, че мога да накарам семейството си да спре да го преследва. Кажи му това.
През следващата седмица тя се стараеше да стои по-далеч от стаята на Синджън. Прекарваше по- голямата част от времето си с конярите. Голямата й любов към конете я отведе в конюшнята, а необичайните за една жена познания за конете възбудиха любопитството на бедуините.
Тяхното любезно отношение се дължеше най-вече на изключителната смелост, която Челси бе проявила онази нощ в Ретрей Хед. Арабите почитаха смелостта, а онази нощ младата херцогиня бе доказала безстрашието си, умението да мисли бързо и дръзко да действа. Бе ги спасила от кървава схватка.
Челси прекара много часове в конюшнята и научи всичко за отглеждането на арабските коне, както и доста нови неща за обучението им. Арабският метод се различаваше от английския и шотландския. Тя ги впечатли с отличната си езда и когато една сутрин устроиха импровизирани надбягвания тя убедително спечели. След първоначалния им шок, бедуините решиха да пренебрегнат факта, че Челси е жена, тъй като смятаха, че жените са по-низши създания от мъжете.
Тъй като тя бе израсла сред мъже и коне, повечето от които жребци, това беше нещо съвсем обикновено за Челси. Лесно се приспособи към дневния режим на арабите. Яздеше конете им от породата хеймур, помагаше във всекидневната работа, доста често излизаше да поязди с тях в ранните утринни часове.
Една сутрин няколко дни по-късно Сенека й съобщи, че Синджън желае следобед да се срещне с нея в салона на долния етаж.
Челси пристигна първа. Откакто Сенека й каза, че Синджън иска да я види тя бе нервна и развълнувана. Опита се да се успокои, като си повтаряше, че няма за какво да се чувства виновна пред съпруга си. Освен може би за онази първа нощ в Сикс Мейл Ботъм.
Ала това не променяше факта, че баща й и братята й бяха оказали физически натиск върху него и едва не бяха причинили смъртта му. Затова не можеше спокойно да очаква появата му, да го поздрави любезно, както бе прието в света на аристократите. Вместо това, когато той влезе в стаята, Челси се бе изправила до прозореца и нервно барабанеше с пръсти по полирания перваз.
Чу звука от стъпките му и рязко се обърна.
Красотата й винаги го бе изненадвала. Макар да бе облечена в скромна муселинена рокля с небрежно привързан колан около кръста и провиснали панделки от жълта коприна, тя би засрамила и най- прославената красавица от лондонското висше общество. Великолепната и коса обграждаше като златист ореол нежното й лице и се разстилаше по раменете й. А очите й… те му напомняха за едри тъмновиолетови теменужки, кадифени по краищата и тъмни в средата.
Неочаквано и за самия него сърцето му се сви от копнеж.
Мислено се изруга и се прокле за това чувство. Именно то бе причината за сегашното му отвратително и болезнено състояние.
— Сенека ми каза, че си пожелала да ме видиш — студено рече той, без да помръдва от вратата, сякаш искаше да подчертае, че не желае да се приближава до нея.
Той бе облечен в широка риза с дълги ръкави и екзотични арабски шалвари. Изглеждаше доста отслабнал, а ранената му ръка бе превързана през рамото. Стори и се като непознат. Очите му я гледаха хладно и враждебно. Никога не го бе виждала такъв, далечен и надменен. Вероятно нещо от баща му — според слуховете той бил изключително студен и неприятен човек — се бе предало и на сина му, помисли си Челси, докато се взираше в безизразните сини очи.
— Казах на Сенека, че мога да накарам семейството ми да спре да те преследва и наистина съм в състояние да го сторя.
— Как? — Синджън знаеше, че опасността не е отминала и враждата между него и Дъмфрийс
