— Ти беше дяволски добра — разнесе се познат глас зад гърба й. Девойката рязко се обърна и теменужените й очи съзряха лицето на мъжа, който от сутринта владееше мислите й. Той бе облечен със същия кожен костюм с ресни и нанизи от мъниста. Лицето му бе толкова красиво, че никоя жена не би могла да му устои. Тя се изчерви като си припомни последната им среща.
— Ала загуби — тихо добави той, наведе се към нея и й помогна да стане. — Дойдох, за да си получа печалбата от облога.
— Дай ми малко време — задъхано прошепна девойката. Допирът до ръцете му и предизвикателният поглед на черните му очи я накараха да потръпне. — Може да ни видят — нервно го предупреди Челси, уплашена да не се появи някой от семейството й.
— Тук никой няма да ни види — спокойно отвърна Синджън. Навесът бе отлично прикритие. А освен това брат й и конярят му вече бяха напуснали площадката, което не бе останало незабелязано от зоркия му поглед. — Кажи кога и къде ще се видим, сладка моя, Челси.
— Не мога веднага да ти отговоря — уклончиво отвърна тя, а умът й трескаво търсеше някаква възможност да се измъкне от капана, в който бе попаднала. Ала нима не бе въпрос на чест да изпълни облога?
— Според правилата на жокей клуба за залозите, си длъжна до понеделник да платиш облога — рече Синджън, сякаш отгатнал мислите й. — Но аз мога и да почакам. — Говореше тихо и спокойно, но тонът му подсказваше, че няма да чака много дълго.
Днес бе едва вторник и Челси имаше почти цяла седмица на разположение, за да измисли как да се измъкне от необмисления облог.
— Къде да те намеря в понеделник? Няма да ме пуснат в жокей клуба.
— Не се тревожи, скъпа — промърмори херцогът, наведе глава и устните му леко докоснаха нейните. — Аз ще те намеря.
Сетне отдръпна ръце от нея и бавно се отдалечи, оставяйки я без дъх, с пламнало лице и жадуваща за нещо, което не би трябвало дори да мисли.
Глава десета
Вечерта Челси изслуша една назидателна лекция от баща си, но гневът на графа бе смекчен от мисълта за парите, които Тън бе спечелил, а и бяха изминали няколко часа откакто се бе прибрал след състезанието.
— Макар да оценявам победата ги, скъпа, няма да ти позволя да се изплъзваш от погледа ми по време на състезанията. Ако беше спечелила първото място, всички щяха да те познаят при почетната обиколка на победителя! — Той въздъхна и посегна към гарафата с шотландско уиски. Наля си внушителна доза, вдигна чашата, задържа я пред устните си и погледна закачливо към непокорната си дъщеря. — Наистина е дяволски несправедливо, че не можеш да участваш в надбягванията, момичето ми. Беше великолепна на пистата.
— Защо да не мога, папа? — Челси побърза да се възползва от промяната в настроението на баща си. — Сам видя колко лесно мина номерът днес… мога дори да се справя и с почетната обиколка, ако си отрежа косата. Освен това мога да имитирам гласа на Колин. Той все още прилича на момичешки. — Видя, че баща й се замисли за миг и енергично добави: — Мога да го направя, папа, мога.
— За Бога, скъпа, така ми се иска да можеше — рече графът и се отпусна в дълбокото кресло. — Ала покойната ти майка никога не би ми го простила. Тя едва ли би одобрила заниманията ти с конете.
— Щеше да го одобри. Дядо ми е казвал, че тя е била най-добрата ездачка в целия род. Сигурна съм, че би го одобрила.
— Но не и на хиподрума в Нюмаркет, скъпа — намеси се Дънкан, който се бе излегнал на софата до прозореца. — Това няма да го бъде. Знам, че пет пари не даваш за репутацията си, но за съжаление хората не мислят като теб.
— Съгласен съм с брат ти — кимна графът. — Последната ти лудория едва не съсипа доброто ти име.
Макар да се изкушаваше от мисълта да използва таланта на дъщеря си като жокей и да спечели в надбягванията, отговорностите му като баща надделяха над желанието.
— Иска ми се да ти разреша, скъпа, но кой ще иска да вземе за жена една мъжкарана, която участва в конните надбягвания в Нюмаркет? Вече е време да помислиш за бъдещето си. Следващия сезон леля ги Джорджина ще те представи в обществото. Това трябваше да стане още сега, ако не бе егоистичното ми желание да те задържа още една година при себе си. — Въздъхна отново и сви устни.
— Папа, аз не искам да се омъжвам. Щастлива съм тук, с теб, момчетата и конете. Повечето от момичетата не дебютират в обществото.
— Това не се отнася до дъщерите на графовете, Чел — гласът на Дънкан прозвуча тихо и неохотно.
— Все едно, никой няма да иска да се ожени за мен, защото нямам зестра. И вероятно ще трябва да любезнича и да понасям всякакви надути глупаци, които си нямат понятие от коне.
— И без това не можеш да разговаряш с джентълмените само за коне, Чел — обади се Колин от креслото до камината. — Това не подобава на една млада дама — добави той и се усмихна на сестра си.
— По дяволите младите дами! — избухна Челси. — Предпочитам да си остана стара мома, да ходя с мръсни ботуши и да пуша лула с конярите. Искам да остана при конете.
Граф Фергюсън не бе толкова наивен като дъщеря си и въпреки че бе отложил с една година представянето й в обществото, бе уверен, че нейната младост и красота ще накарат цял Лондон да падне в краката й. Затова не бързаше да се разделя с нея.
Епископ Хетфийлд бе предложил на баща й не само да се ожени за нея без зестра, но дори и да заплати повечето от дълговете му, веднага след като се подпише брачния договор. Може би в Лондон дъщеря му щеше да си намери по-привлекателен кандидат. Единственото, което баща й бе поискал от нея, беше да вечеря с епископ Хетфийлд. Не бе дал съгласието си за нищо друго. Тринадесетият граф Фергюсън бе прекарал много години в недоимък и лишения. Затова сега не бе странно, че желаеше да осигури по-добър живот за единствената си дъщеря.
Английският парламент бе гласувал през 1782 г. да се върнат отнетите имения на собствениците. Много от тях обаче бяха заграбени от английски благородници, които сега отказваха да върнат плячката си.
Може би грешеше като възнамеряваше да омъжи дъщеря си за пари, но за обществото това бе най- естествения брак. Любовта не беше всичко на този свят. Твърде дълго бе живял в бедност, но помнеше заможните години и затова искаше да осигури на Челси спокоен и охолен живот.
Ала Челси не само не желаеше да се омъжва, но не понасяше дори споменаването на думи като зестра, брачен договор или богат жених.
Не биваше и да й позволяват да прави всичко, което й хрумне. Позорният епизод с херцог Сет бе последното доказателство за необуздания й нрав. Ако продължаваше да живее както досега, независимият й и горд характер ще стане причина да влезе в конфликт с обществените норми на поведение. Една девойка беше длъжна да се омъжи, да роди наследник, а чак след това можеше да си позволи да потърси удоволствия извън дома. Разбира се това трябваше да става изключително дискретно.
— Най-добре е да си намериш някой лорд, който се интересува от коне, Чел, и така ще можеш хем да останеш при конете, хем да имаш съпруг — предложи Колин.
— Не бих искал да го намериш до следващия сезон — рязко се намеси баща й. Макар да не го признаваше, графът бе доволен от оттеглянето на епископ Хетфийлд.
— Сейнт Джон притежава най-добрата конюшня в Англия — ентусиазирано продължи Колин. — Ако успееш да го направиш свой съпруг, Чел, ще бъде чудесна сделка.
Внезапно в стаята стана толкова тихо, че се чу пращенето на дърветата в камината.
— Какво толкова казах? — учуди се Колин, смутен от рязката промяна на настроението и разтревожено огледа лицата на останалите.
Челси пребледня, сякаш бе видяла призрак, а Дънкан и баща й се гледаха намръщено един друг.
— Сейнт Джон е един развратник и негодник, синко — бавно изрече графът — и затова не е подходящ
