поемаше по върховете на насладата. Младото момиче в обятията му бе създадено сякаш само за него, сливаше се с него с такава страст и лекота, в пълна хармония и синхрон, както никоя друга партньорка досега. Увличаше го в безкраен лудешки ритъм.
Не би го пуснала дори и той да искаше, а той не искаше. Това бе неповторимо, неописуемо преживяване след десетина години, пропилени в любовни игри с хладнокръвни и пресметливи проститутки. Щом започна нейната кулминация, Синджън веднага реагира и я изпълни със семето си, изпразнен, изчерпан, безпаметен… От години не помнеше подобен екстаз.
Почувства се възроден, като юноша, тръпнещ от небивалия оргазъм, забравил за всичко на света. От гърдите му се отрониха доволни стенания. Челси свърши с див крясък, който разцепи мрака на спалнята и се блъсна във високия таван. Никога не бе подозирала, че е способна да извика тъй неудържимо. Мозъкът й пламтеше от възбуда, затихваща в омаята на напълно задоволената женственост. Накрая се отпусна, тръпнеща и задъхана в обятията му, а страстният мъж притисна влажните си устни към нейните.
Лежаха дълго, неподвижно, като корабокрушенци, изхвърлени на пясъка от тропически тайфун. Едва дишаха, изпотени, изтощени до предела на силите от фантастичното сливане на телата си.
Реалността неумолимо се промъкна в тяхната идилия. Челси с леко движение се опита да се измъкне изпод него.
— Не — едва чуто промълви Синджън и стегна прегръдката си около алабастровите й рамене.
— Но аз трябва да си тръгвам… — прошепна тя.
— Къде? — Мъжът бе искрено смаян. Обикновено куртизанките на Хариет оставаха за една, а понякога и за две седмици в имението му. Отлично знаеше това, защото той лично уреждаше сметките, а сега не беше на себе си от щастие след незапомнения екстаз:
Да не би това изключително любвеобилно момиче да възнамерява да сподели жарките си ласки с някой от гостите му в имението? Не, сигурно няма да го направи! Та нали той бе господарят в този дом!
— Сенека ми спомена, че Хариет е повишила таксата с още хиляда гвинеи. Ако трябва да заплатя за отнетата ти девственост и за безкрайното щастие, с което ме дари, може би ще се разделя с доста значителна сума. — Гласът му бе нежен, но ръцете продължаваха здраво да я стискат за раменете. Челси не можеше да отмести силното му тяло, излегнато върху нейното. — Дай ми още няколко мига щастие на раздяла, сладка моя — прошепна той и притисна устни към нейните. — Искам да запомня прелестния ти вкус.
Тя почувства как членът му отново набъбна и се втвърди в нея, изпълни я и отново възбуди неясно желание в гърдите й.
— Кажи ми, че ме желаеш — тихо заповяда херцогът, сам изненадан от искането си, но странно увлечен в любовната игра с очарователната непозната. Може би това се случва само с девствениците? Мъжът ги обладава за пръв път и иска да получи пълната им покорност? Не знаеше отговорите на тези въпроси… Но знаеше какъв отговор очакват от нея в този миг. — Кажи ми! — настоятелно повтори Синджън.
— Искам те… отчаяно… Синджън — прошепна Челси и страстно изохка.
Преситеният от удоволствия мъж се усмихна, щом чу името си.
— Кажи ми как се казваш — промърмори той и яростно се притисна към нежната й плът. Очите му се притвориха в захлас.
— Флора… — прошепна Челси. Повече не можеше да се контролира. От върховното блаженство, разливащо се по вените й, сърцето и дъхът й замряха. Името на майка й неволно се отрони от устните й.
— Трябваше да го отгатна. Ти наистина си като цвете — промълви задъхано Синджън и леко ухапа ухото й. — Сладко и благоуханно цвете, наторено със страст. —
И той го направи, с умение и нежност, благодарен на Хариет, че му бе изпратила този небесен дар, тази недокосната розова пъпка. Не само че посетиха райските градини, но се забравиха в пълно себеотдаване, сплели тела в огнени прегръдки и безброй ласки. След няколко часа заспаха прегърнати, усмихнати, напълно изчерпани и задоволени, но не пропуснаха да си обещаят, че когато се събудят ще продължат.
Епископ Хетфийлд бе напълно забравен.
Глава седма
Празненството продължи още няколко часа без домакина в същия жизнерадостен стил, но накрая един от гостите, изпил порядъчна доза от шампанското на херцог Сет, предложи да организират импровизирано конно надбягване около къщата. Спешно свиканият съвет от пийнали джентълмени веднага се съгласи, че на Уорик му е хрумнала гениална идея, а някой набързо предложи:
— Повикайте Синджън. Нека се измъкне от кревата. Той винаги е готов да заложи на някой кон.
— Оставете го — обади се друг, малко по-трезвен от останалите. — Преди да си легне, той ми спомена, че на сутринта трябва да става рано, с изгрева на слънцето.
— Само не ми казвай, че Сейнт Джон сега, в този миг, спи горе в спалнята си!
— Красивият любовник тази нощ спи сам. Сигурна съм, защото аз лично положих разкошното му тяло между великолепните чаршафи. — Отлично модулираният контраалт на досегашната компаньонка на Синджън звучеше все така оживено въпреки късния нощен час.
— Ще отида да го събудя. Той обича надбягванията и обича да печели.
— Залагам петдесет гвинеи, че този, който го събуди, ще си изпати. Той държи да присъства на утрешните надбягвания, а те започват много рано.
— А аз залагам петдесет, че той няма да има нищо против да спечели още пари. Нека да го събудим.
— Аз ще го доведа — обади се Дънкан. Гласът му бе дрезгав от изпитото шампанско. — Достатъчно е спал.
— Спал е само няколко часа. Не го безпокойте.
— Доведи го тук — обади се една красива блондинка в кремава копринена рокля. — Искам да го видя как изглежда със сънени очи.
— По-вероятно е да стреля — сърдито се обади друг. — Знаем как яростно избухва, когато го раздразнят.
— Но вече е почти съмнало — рече Дънкан. — Погледнете небето.
Действително на изток небето вече зазоряваше. И докато Синджън и Челси блажено спяха горе в спалнята, долу всички стигнаха до единодушното решение да събудят херцога, с изгрева.
Дънкан се втурна нагоре по стълбите, за да накара Синджън да присъства на поредното забавление.
Няколко минути по-късно една застрашителна сянка се надвеси над леглото му и го изтръгна от блажения покой на съня. Той се събуди и гневно изкрещя:
— Върви по дяволите!
Но ръката на мъжа яко го сграбчи за рамото и с един замах го просна обратно в леглото.
— Събуди се, за да не те пронижа с кинжала си докато спиш в леглото! — изръмжа неканеният гостенин.
Макар и сънен, Синджън разбра, че противникът му е силно разгневен.
Побърза да отвори широко очи.
Над него се извисяваше Дънкан със свещник в ръка. Лицето му бе посивяло от ярост.
Синджън премигна два пъти, опитвайки се да схване какво става в собствената му спалня.
— По дяволите, да не си полудял! — гневно извика той. Та това бе неговият дом, неговото празненство, а щом е решил да спи, никой нямаше право да го безпокои!
— Добре дошъл в нашето семейство, Синджън — саркастично процеди Дънкан. — Или може би предпочиташ да ти пръсна черепа?
Разгорещеният спор между двамата мъже събуди Челси. Гласът на брат й веднага й подсказа, че се е случила непоправима беда. В първия миг не можа да си поеме дъх от изненада, но бързо се окопити. Когато
