добър с теб, то можем да си изберем и други имена, да речем Партиния, или може би Зулфа… — шеговито добави той. Хвана глезените й със силните си пръсти, придърпа я към себе си и тихо промърмори: — Позволи ми да узная кога ще си доволна от моята
Леко плъзна дългите си пръсти зад коленете й притисна бедрата й. Бе опитен любовник и знаеше как да накара една жена да го пожелае. Никога не бе молил за женски ласки и любов. Жените винаги му се отдаваха с готовност.
— А ако не съм в състояние да кимна? — прошепна Челси и потръпна от предвкусваната наслада. Неговите докосвания, кадифеният му глас, хипнотизиращите му очи бяха накарали кръвта й да закипи от желание, като че ли това бе единственият смисъл на живота й.
— Тогава аз ще реша, когато ти е достатъчно — промърмори Синджън и топлите му длани се плъзнаха по бедрата й.
Толкова отчаяно го обичаше, че дори понякога го мразеше за това, че бе отнел свободата й, за невидимите вериги, с които я бе оковал, вериги по-здрави и от истинските. Докато желанието й се бореше със стремежа да отхвърли това сексуално робство, той я доведе до върха на екстаза и тя се предаде.
Животът в Хетън е истински рай, помисли си Синджън и нежно докосна с пръст, влажното място между бедрата й, или поне толкова близо, колкото е позволено да се доближи на един смъртен. Наслаждаваше се на тези дни, изпълнени с изгаряща страст и нежност, със смях и радост.
Челси разбра, че чувствата, които изпитва са любов, ала не и Синджън. Той не знаеше какво е любов. Но когато устните, им се сляха в нежна целувка, дори и без признание в любов, вихрената страст завладя сърцата и на двамата.
Глава тридесет и втора
След следобеда под ябълковото дърво заваля проливен дъжд. Валя цели три дни, без да спре дори за час. Въпреки това идилията в Хетън продължаваше. Уютните стаи на ловната хижа бяха чудесно убежище за страстта на двамата съпрузи, не по-лошо от слънчевите поляни на Хетън.
Когато на четвъртия ден се събуди и видя, че навън продължава да вали, Челси се претърколи от топлото тяло на Синджън, протегна се мързеливо и промърмори:
— Толкова ли често вали тук?
— Никога не съм бил тук през пролетта — сънливо отвърна той, без да отваря очи. Закри лицето си с възглавница и добави: — През пролетта тук няма нищо за лов.
Челси седеше на леглото и разчесваше дългата си златиста коса, разрошена след бурната нощ. Остави четката и отново се протегна лениво в широкото легло. Колко прекрасен е животът, въпреки непрестанния дъжд… колко хубаво е да се излежаваш по цял ден, без да сновеш непрекъснато между къщата и конюшнята. Чувстваше се като във ваканция. Загледа се в бронзовото тяло на съпруга си, изтегнато в леглото, в ръцете му, които държаха възглавницата, която покриваше лицето му.
— Хайде днес да си направим карамелови бонбони.
Изпод възглавницата се чу неясно ръмжене.
— Гладна съм.
Последва още едно ръмжене, този път дори още по-неясно.
— Синджън!
Той отвори очи едва когато Челси измъкна възглавницата от ръцете му и предвидливо я захвърли в другия край на леглото, излегна се върху него. Топлото й тяло страстно се притискаше, а бедрата им се преплетоха. Синджън отвори очи. От години бе свикнал да се събужда в различни дамски будоари само след няколко часа сън. Погледна свежото и лице, надвесено над неговото.
— А ти знаеш ли как се нравят карамелови бонбони? — попита той с онзи любезен тон, с който в миналото казваше „Добро утро, скъпа“ на дамата, с която бе прекарал нощта. — Защото аз съм сигурен, че не знаеш — усмихна се той.
— Знам как да ги нарежа — уверено заяви Челси, убедена, че това е най-важната част от рецептата.
— Май и двамата нямаме понятие от готварство. Защо да не кажем на готвача да приготви карамеловите бонбони, а ние да поспим докато станат готови?
— У дома винаги, когато вали сме правили карамелови бонбони…
Синджън отвори очи. За миг в погледа му проблесна изненада, но след това отново заговори с ироничен тон:
— Колко благоразумно — промърмори той. През дъждовните дни херцогът се развличаше с по-интересни занимания. Всъщност целият му живот бе изпълнен със стремеж към интересни развлечения.
— А освен това съм много, много гладна — настоя Челси, без да обръща внимание на ироничния му тон.
— Ти винаги си много гладна.
— Аз трябва да ям за двама.
Тя изглеждаше очарователно весела, дори и в тази мрачна сутрин. Приличаше на палава горска нимфа. Самият той не се чувстваше никак жизнерадостен, особено след като предната вечер бе изпил две бутилки кларет, без да се споменават няколкото глътки коняк. Погледна с нежност съпругата си през полуспуснатите си клепачи. През последните дни тя бе за него невероятен източник на наслада и радост. Заслужаваше да й се отблагодари, дори и като се заеме с такова непривично за него занимание като правенето на карамелови бонбони.
— В такъв случай предполагам — отбеляза той и в сините му очи проблесна весело пламъче, когато видя с какво очакване го гледа тя, — че след като ядеш за двама, а и това е ваша семейна традиция, ще трябва да се заемем с карамела…
— Сега ли? — гласът й прозвуча възбудено като на малко дете.
Той въздъхна примирено и кимна.
— Да, сега.
Челси оживено скочи от леглото и отиде в малката ъглова стая до спалнята. Грабна пеньоара, метнат на креслото и радостно се завъртя със сияещо от щастие лице.
Облегнат на лакти Синджън я наблюдаваше с усмивка. Тя бе като слънчев лъч в тази сива дъждовна утрин. Синьо-зеленият пеньоар чудесно подхождаше на златистата й коса и тъмновиолетови очи. Брокатената материя блестеше като лазурно море, докато тя сновеше между гардероба и скрина. Бързите й движения още повече засилваха главоболието му.
— Тази сутрин си много припряна, скъпа — промърмори Синджън и отново се облегна на възглавниците. — Ела и седни за малко на леглото до мен.
— Така по-добре ли е? — засмя се Челси и с величествена походка се приближи към него. Тя знаеше какви са последиците от две бутилки изпито вино и реши да не го дразни с прекалено бързите си движения. Облечена в неговия халат, който й бе доста широк и се влачеше зад гърба й като шлейф на бална рокля, тя приличаше, на кралица. На устните й все още грееше детинска усмивка. С дългата си златиста коса тя му напомняше на закачлива малка русалка.
— Порязал си си крака — рече тя, като наближи леглото. Остави гребена и четката и се наведе, за да огледа кръвта върху бедрото на Синджън.
Изненадан от думите й той бързо се изправи. От рязкото движение кръвта, в слепоочията му запулсира. Втренчи се изненадан в тънката струйка стичаща се по бедрото му.
— Порязал ли съм се? — тонът му бе подозрителен и изпълнен с упрек подобен на девственица, произнасяща думата
— Ще те измия — рече Челси и се обърна, за да потърси кърпа.
Синджън не можеше да си обясни как някой ще се пореже докато спи. Хвана нетърпеливо края на чаршафа и обърса кръвта.
— Там нямаше порязване. Кожата му бе гладка и чиста.
В главата му проблесна тревожна мисъл, последвана от хаотични чувства — облекчение, загриженост,
